Защо е важно часовете на учениците в малките класове да започват по-късно?

Първият учебен час да започва в 9 часа, а не в 7,30 или 8 часа, настояват родители на ученици от първи до четвърти клас.

От поне 10 години Асоциация "Родители" застъпва по-късното започване на класната работа и настоява всички училища да преминат на едносменен режим на обучение, за да може това да стане реалност.

"Когато повдигаме този въпрос, ни отговарят, че част от училищата са на двусменен режим на работа – коментира пред БНР-Радио София Зорница Трифонова от Асоциация "Родители". – Това не е основателна причина да не се търси промяна, която е най-важна за малките класове. За кого и защо се организира образователния процес? Не трябва ли да се мисли най-вече как е най-удобно за децата?"

По думите на Трифонова, идеята не е самоцелна. Осъществяването ѝ ще доведе до по-балансирано разпределение на времето през деня за учене, спорт, екипни дейности, почивка и хранене. Ще доведе и до по-качествено образование, учениците ще могат да се представят по най-добрия начин.

• Според служебния министър на образованието проф. Галин Цоков училищните ръководства заедно с обществения съвет могат да вземат решение за по-късен начален час, стига съответното школо да е на едносменен режим. В променената Наредба за организацията на дейностите в училището е записан най-ранният час, в който може да започва учебният ден, както и най-късният, до който трябва да приключи.

Смяната на режима от детската градина в първи клас трябва да е плавен преход. За детето е изключително важно да се е наспало. В противен случай му е трудно да се адаптира и възприема учебния материал.
Това изтъкна Таня Милова - училищен психолог на 51. СУ "Елисавета Багряна".

"Инициативата за по-късен начален час за училище е много добра. Ще бъде добре и за децата, и за учителите, и за родителите. В първи и втори клас наистина им е трудно ранното ставане. Те най-много имат нужда от пълноценен, здрав сън, дори и от следобедна почивка."

Специалистът отбеляза, че все по-често се среща с „екранни деца“. Много от тях без дигиталните устройства стават тревожни, разсеяни, изнервени.

"Забраната им не е ОК, но е добре родителите да осъществяват някакъв контрол, особено за по-малките.

 
Ролята на възрастния е много важна. Децата не бива да бъдат непрекъснато обгрижвани, а да бъдат подготвени и за бъдещите трудности и на самостоятелно вземане решения."