Първият учебен час да започва в 9 часа, а не в 7,30 или 8 часа, настояват родители на ученици от първи до четвърти клас.
От поне 10 години Асоциация "Родители" застъпва по-късното започване на класната работа и настоява всички училища да преминат на едносменен режим на обучение, за да може това да стане реалност.
"Когато повдигаме този въпрос, ни отговарят, че част от училищата са на двусменен режим на работа – коментира пред БНР-Радио София Зорница Трифонова от Асоциация "Родители". – Това не е основателна причина да не се търси промяна, която е най-важна за малките класове. За кого и защо се организира образователния процес? Не трябва ли да се мисли най-вече как е най-удобно за децата?"
По думите на Трифонова, идеята не е самоцелна. Осъществяването ѝ ще доведе до по-балансирано разпределение на времето през деня за учене, спорт, екипни дейности, почивка и хранене. Ще доведе и до по-качествено образование, учениците ще могат да се представят по най-добрия начин.
Смяната на режима от детската градина в първи клас трябва да е плавен преход. За детето е изключително важно да се е наспало. В противен случай му е трудно да се адаптира и възприема учебния материал.
Това изтъкна Таня Милова - училищен психолог на 51. СУ "Елисавета Багряна".
"Инициативата за по-късен начален час за училище е много добра. Ще бъде добре и за децата, и за учителите, и за родителите. В първи и втори клас наистина им е трудно ранното ставане. Те най-много имат нужда от пълноценен, здрав сън, дори и от следобедна почивка."
Специалистът отбеляза, че все по-често се среща с „екранни деца“. Много от тях без дигиталните устройства стават тревожни, разсеяни, изнервени.
"Забраната им не е ОК, но е добре родителите да осъществяват някакъв контрол, особено за по-малките.
Ролята на възрастния е много важна. Децата не бива да бъдат непрекъснато обгрижвани, а да бъдат подготвени и за бъдещите трудности и на самостоятелно вземане решения."
В предаването "Форум" тази седмица заедно с коментаторите Адриана Диканчева и Никола Атанасов, водещата Елена Пъневска коментира следните теми: София осъмна с работещ градски транспорт, но в столичния квартал “Люлин” ще функционира и предвидената линия за вътрешноквартален транспорт; Мнения след вчерашния протест в подкрепа на Терзиев, в..
В аулата на Университета за национално и световно стопанство се проведе тържествена церемония в чест на навършените 105 години от основаването на висшето учебно заведение. На мястото присъстваха председателят на Народното събрание доц. Наталия Киселова, министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, българският Патриарх и софийски..
Национална мрежа за децата (НМД) представи днес пред политиците и медиите основни изводи, данни и оценката, която обществото дава на държавата в годишния доклад на “Бележник -2025“ по отношение на детските политики. Тази година в оценката на държавните политики по данни на Национална мрежа за децата са се включили рекорден брой от над 7 700..
Международният поетичен фестивал "Софийските метафори" и Столичната библиотека ни канят на премиера на международна поетична антология. В нея са включени стихотворения от 62-ма поети от 20 държави, участвали в Международния поетичен фестивал "Софийските метафори" в периода 2019 – 2025 година. Премиерата на сборника "Софийските метафори" ще се..
За първи път в края на 2024 г. богатството на българите надхвърля 1 трлн. лв., но 700 млрд. лв. от тях са инвестирани в жилища. Има ли дисбаланс в структурата на богатството и какви са показателите, измерващи това състояние, това обясни в ефира на “Ритъмът на столицата” Стоян Панчев , икономист, съосновател на Експертен клуб за икономика и..
Не търсете "Радио Африка" в честотния диапазонна своите апарати, защото това е първият български филм за африканската музика. Затова, ако искате да посетите премиерата му, отидете на 21 май, сряда, в столичния Дом на киното от 20 часа. Създателите на филма са журналистът и писател Стефан Стефанов и операторът Давид Вълков . Идеята се..
Природните бедствия и екстремните метеорологични явления зачестяват и в резултат се увеличават икономическите загуби от тях. На този фон, едва около 10% от жилищата в България са застраховани, пише БГНЕС. По данни на Munich Re, загубите за 2024 г. в световен мащаб възлизат на 320 млрд. долара, с 19,4% повече от 2023 г., като от тях застраховани са..