Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Теодора Милева - мост между културите на България и Европа

Теодора Милева
Снимка: Даниел Ненчев

Теодора Милева е на 18 години от София, но от 3 години живее и учи във Виена, Австрия. Тя беше номинирана за "Будител на годината". Теодора Милева попадна   в класацията заради културния мост, който тя самата представлява, свързвайки България и Австрия.

Създател е на първия български подкаст в чужбина ArtPath Podcast, който цели да информира всички за това, което се случва, да ги вдъхновява и да ги прави съпричастни не само в България, но и в цяла Европа, посочва самата тя.

Чрез тази инициатива тя популяризира културни личности и събития от България и чужбина като мост между българските общности, с цел издигане на тяхната културна осведоменост и взаимодействие.

Будното момиче създава и поредица от документални филми с художествен оттенък за български автори, сред които са Димитър Димов и Яна Язова. Филмите ѝ имат за цел да засилят интереса към личността и творчество на писателите.

Лентата ѝ "От-До" пък е едно завръщане към българските корени и автентичния начин на живот на село.

Автор е на проектите Eco Art и Live Green, които засягат ролята на природата в изкуството като своеобразен призив за опазване на околната среда.
Теодора е автор и на материали, отразяващи български инициативи в медии зад граница, онлайн списанието "Melange Bulgaren"- Виена и българската програма по радио "Orange" в Австрия.

Кое е най-важното в това, което правиш?

“Най-важното е то да достига до хората. Нямам предвид само моите връстници или конкретна аудитория, която се интересува само от литература или от култура по някакъв начин, но до всички“, казва тя и подчерта, че не бива да се омаловажава ролята на българите, живеещи в чужбина, които организират множество културни инициативи.

“Особено във Виена има една много силна българска общност. Хора, които наистина са впечатляващи със своя патриотизъм и с дейността си и“, подчертава Теодора Милева.

По какъв критерий избираш кой да бъде във фокуса на твоите изследвания, на твоята работа?

"Зад всеки един мой гост, зад всеки документален филм, се крие много интересна история. Такъв е примерът със Славена Николова - създател на българския литературен клуб във Виена. Бих казала, че в момента, в който видя човека и инициативата, разбирам, че това си заслужава да бъде представено“, посочва тя.

След като завърши училище, намерението на Теодора Милева е да продължи да изучава специалности с хуманитарна насоченост. От една страна, специалност "Романистика“ - Френска и Испанска филология, от друга страна, правни науки - специалност "Международно право", или нещо с тази насоченост.

"Във всеки един момент от житейския път, нещата се случват по различен начин – едно е да направиш филм за Яна Язова на 15 години, друго е този филм да го направиш на 30 години. Искам да изживея всичко това и да не отлагам за бъдещето, да се опитвам да осъществявам целите, които си поставям и идеите, които спонтанно се появяват, да ги реализирам на момента и да работя за тях“, категорична е Теодора Милева.

За новите проекти на Теодора и проблемите на българската култура в нейните очи - чуйте в разговора на Даниел Ненчев.


По публикацията работи: Спаска Давранова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Софийски разкази - Културният живот в стара София

Първите софийски театрални постановки се правят в сградата, където е и Народното събрание. Тя изгаря в 1882. В миналото предаване стана дума за друг дъсчен театър наблизо - този на японица Камчик. На това място се създава друг дъсчен театър, "Основа", след събарянето на този на Камчик. В началото на 20 в. на същото място започва строежа на сегашния..

публикувано на 25.10.25 в 16:00
професор Васил Захариев

Историята оживява - професор Васил Захариев, трудове първи и втори

Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: Самоковският художник прави офорти със старата сграда на Света София - особеностите според Любомир Николов: "Не са много гравюрите от неговата неща,..

публикувано на 25.10.25 в 15:00

Адресите на любовта - Георги Парцалев

Жените в живота на Георги Парцалев Може да звучи сензационно, но легендарният комик Георги Парцалев се е влюбвал и в жени. В гимназията изпращал до дома, носел чантата и получил първа целувка от съученичката си Роза, но баща му попарил надеждите за взаимност с думите „Тя е от богат род, а на теб фамилията ти идва от скъсаните гащи на дядо ти. Не..

публикувано на 25.10.25 в 14:00
Иван Попов

Кариерното развитие е основна цел

Playing Narratives е 7-месечна програма за млади таланти в сферата на видео игрите. Готов ли си да превърнеш страстта си към игрите в кариера? Подробностите с   Иван Попов, част от екипа на Гудгейм (инициатива, явление): "Всяка година подкрепяме кауза, свързана с образование. Обединяваме гейм енергията и я насочваме към смислени проекти на..

публикувано на 25.10.25 в 11:51
Антон Биров

Стегната история, еднакво лесна за възприемане от нови читатели, фенове на сагата и играчи

„Вещерът: Кръстопътят на гарваните“. Историята на „Вещерът“ вече се превърна в истинска сензация – първо с книгите на Анджей Сапковски, после с култовите игри The Witcher, а накрая и с успешния сериал на Netflix. С нас по този повод е  Антон Биров от влога "С книги под завивките": "Вечерът се изправя срещу цялата концепция за необходимото чудовище...

публикувано на 25.10.25 в 11:04

Усилия, стратегия, политики, екипна работа.

Столична библиотека отпразнува своя 97-ми рожден ден .  Една от най-старите културни институции на София е създадена на 24 октомври през 1928 г. Днес Библиотеката на София се гордее с близо 109 хиляди читатели, фонд от 1 милион книги, 4 модерни филиала и диблиобус, най-големият в страната детски център, дигитална тийн лаборатория, литературен музеен..

публикувано на 25.10.25 в 09:54

На 26 октомври преминаваме към зимно часово време

В неделя, 26 октомври, преминаваме към зимното часово време.  В 04.00 часа сутринта стрелките трябва да се преместят с час назад . През март 2019 г. Европейският парламент гласува за отпадането на сезонната смяна на часа.  Държавите членки решават дали преминат изцяло на лятно или зимно часово време.

публикувано на 25.10.25 в 09:25