Христо Йоцов за "Зодиак" - албум, който тази вечер, 3 ноември ще бъде представен на живо в София лайв клуб:
"Генезисът на проекта се крие в документалиста Марио Кръстев. По време на КОВИД той е прочел всички книги на Харуки Мураками и му е благодарен, че го е върнал във времето. В края на миналата година ми се обади и ми каза, че иска да правя музика, без да има претенции като продуцент. Реших, че това е времето да направя нещо за дъщеря ми Надежда, с което двамата да сме на сцена.
Винаги имам пред вид конкретни хора, когато пиша музика. Реших сега това да е камерна музика, между класика и джаз. Квартет София и басист бяха необходими. Калина Андреева, само на 24 е толкова уверена и прецизна, че на колегите от квартала им паднаха ченетата, както се казва. Идеята за зодиите ми дойде на една тераса в Сапарева баня. Това е просто закачка и благодат за композитора. Всеки ще открие или няма да открие нещо за себе си.
(Слушаме "Скорпион" със соло на кларинет на брат му, Борислав Йоцов)
"Не мога да се поставя като композитор, музикант съм и обичам да пиша музика, за мен това не е задължение, а игра. Щастлив съм, че всяка нота, която пиша, се свири. Обграден съм от изключително талантливи, мислещи хора."
(Слушаме "Стрелец" сами открийте интрото къде ви води)
"Явно мисля картинно - всички ми казват, че пиесите звучат като филмова музика. За мен е много важно музиката да има история. Проектът е насочен и към класически фестивали, които правят и кросовър, имаме контакти с Мартенски музикални дни, Софийски музикални седмици, Варненско лято. А Марио е сигурен, че "писмото" ни ще стигне до Харуки. Проблемът е, че колкото и да сме добри, името вкарва хората в залите, а не музиката. Ние сме една от малкото държави без експорт офис за музиката."
(Финалът е с "Водолей" - на базата на тема, която дъщеря му пише за "Акустична версия", водолей е зодията и на двамата с нея)
Още за проектите с Плевенска филхармония и важното място на турнетата в малки места в страната, както и за мястото на българската музика на големите световни сцени - в звуковия файл.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...