В чешкия град Острава в момента се строи нов комплекс с концертна зала с 1300 места, зала за театрални представления, камерна зала, образователен център, зала за конференции и звукозаписно студио. Идеята е тя да помогне за трансформацията на региона, който е един от 96-те в Европейския съюз, получаващи финансиране в рамките на Фонда за справедлив преход (Just Transition Fund – JTF). 21 милиона евро са предоставени от Европейската комисия по JTF, a Европейската инвестиционна банка отпуска заем на стойност 84 милиона евро. Градската управа заедно с хората в Острава са сметнали, че такава зала за различни културни и образователни събития ще промени живота в града, ще спомогне за диверсификацията на икономиката на региона Моравия – Силезия, така че да не се разчита само на въглищата. Мините в самата Острава за затворени още през 1990, но в околностите има такива, които са важни за индустрията и днес. Но образът, който искат да градят, ще бъде различен.
Концертната зала ще бъде създадена по най-високите стандарти, поканен е американски архитект, който е водещ в тази сфера, самата сграда ще бъде и „зелена“, с инсталирани 392 соларни панела и свързана с геотермални извори за отопление.
Острава се намира в източната част на Чехия, близо до границите с Полша и Словакия, населението на града е около 300 000 души, но с околните сателитни градчета достига близо милион. По време на Европейската седмица на градовете и регионите в Брюксел разговарях с Рихард Верес, кмет на един от най-големите райони на Острава – Силезия Острава, който от две години е делегат в Европейския комитет на регионите. Ето какво разказа той специално за Радио София:
„Острава има сериозно индустриално наследство, но към днешна дата е трудно да бъдем конкурентноспособни, защото много хора напуснаха региона. Затова сега главната ни цел е да задържим младите, сериозно работещите и талантливи млади хора, да направим региона атрактивен за тях, Острава да бъде град близък до хората, близък до природата и близък до света.
Ние обожаваме културата в нашия град и имаме големи проекти в тази сфера. Най-амбициозният от тях, най-мащабния е построяването на нова концертна зала, за което сме ангажирали прочутия като един от най-добрите в тази сфера, манхатънския архитект Стивън Хол. Това е един ключов проект за бъдещето на нашия град, защото ние може да имаме добри пътища и инфраструктура, но за да задържиш младите и образовани хора, трябва и култура.
Има пари от бюджета на нашия град, използвахме също средствата от Justtransitionfund (Механизма за справедлив преход), който е точно за това – за трансформацията на минните региони, ние правим трансформация към културата на бъдещето. За да съберем необходимите средства за залата, използвахме и финансовите инструменти на Европейската инвестиционна банка. Да, ние имаме и проекти с сферата на иновациите и индустриите, защото е важно да се създават нови работни места, но трябва да има културни забавления и преживявания за хората – в това вярваме, така и създаваме бъдещето на Острава. Строителството на новата концертна зала вече е в ход, като предвиждаме официалното й откриване да е през 2027 година.“
Как реагираха хората в Острава, какви са коментарите им?
Ние имаме план за развитието на целия град, подробен план и за всеки елемент от него търсим гражданското участие. Хората на Острава участваха активно в създаването на този план и всичко в него, включително и построяването на нова концертна зала, са съгласувани с тях. Оказа се, че именно културата е една от сферите, в които хората искат повече проекти, както и в спорта, защото работят много усърдно и искат да имат качествена почивка и балансът между работа и забавлението в много важен.
А каква е ситуацията с мините?
Всички мини в Острава бяха затворени през 1990. Има все още немалко въглищни мини около Острава и Тарбина, които все още функционират, но ние имаме много индустриално производство, предприятия за стомана и мед. Затова едно от големите предизвикателства пред нас е да пазим и щадим природата. Ще запазим тези предприятия, но те се нуждаят от модернизиране – в процесите на производство и в крайния отпечатък.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...