В чешкия град Острава в момента се строи нов комплекс с концертна зала с 1300 места, зала за театрални представления, камерна зала, образователен център, зала за конференции и звукозаписно студио. Идеята е тя да помогне за трансформацията на региона, който е един от 96-те в Европейския съюз, получаващи финансиране в рамките на Фонда за справедлив преход (Just Transition Fund – JTF). 21 милиона евро са предоставени от Европейската комисия по JTF, a Европейската инвестиционна банка отпуска заем на стойност 84 милиона евро. Градската управа заедно с хората в Острава са сметнали, че такава зала за различни културни и образователни събития ще промени живота в града, ще спомогне за диверсификацията на икономиката на региона Моравия – Силезия, така че да не се разчита само на въглищата. Мините в самата Острава за затворени още през 1990, но в околностите има такива, които са важни за индустрията и днес. Но образът, който искат да градят, ще бъде различен.
Концертната зала ще бъде създадена по най-високите стандарти, поканен е американски архитект, който е водещ в тази сфера, самата сграда ще бъде и „зелена“, с инсталирани 392 соларни панела и свързана с геотермални извори за отопление.
Острава се намира в източната част на Чехия, близо до границите с Полша и Словакия, населението на града е около 300 000 души, но с околните сателитни градчета достига близо милион. По време на Европейската седмица на градовете и регионите в Брюксел разговарях с Рихард Верес, кмет на един от най-големите райони на Острава – Силезия Острава, който от две години е делегат в Европейския комитет на регионите. Ето какво разказа той специално за Радио София:
„Острава има сериозно индустриално наследство, но към днешна дата е трудно да бъдем конкурентноспособни, защото много хора напуснаха региона. Затова сега главната ни цел е да задържим младите, сериозно работещите и талантливи млади хора, да направим региона атрактивен за тях, Острава да бъде град близък до хората, близък до природата и близък до света.
Ние обожаваме културата в нашия град и имаме големи проекти в тази сфера. Най-амбициозният от тях, най-мащабния е построяването на нова концертна зала, за което сме ангажирали прочутия като един от най-добрите в тази сфера, манхатънския архитект Стивън Хол. Това е един ключов проект за бъдещето на нашия град, защото ние може да имаме добри пътища и инфраструктура, но за да задържиш младите и образовани хора, трябва и култура.
Има пари от бюджета на нашия град, използвахме също средствата от Justtransitionfund (Механизма за справедлив преход), който е точно за това – за трансформацията на минните региони, ние правим трансформация към културата на бъдещето. За да съберем необходимите средства за залата, използвахме и финансовите инструменти на Европейската инвестиционна банка. Да, ние имаме и проекти с сферата на иновациите и индустриите, защото е важно да се създават нови работни места, но трябва да има културни забавления и преживявания за хората – в това вярваме, така и създаваме бъдещето на Острава. Строителството на новата концертна зала вече е в ход, като предвиждаме официалното й откриване да е през 2027 година.“
Как реагираха хората в Острава, какви са коментарите им?
Ние имаме план за развитието на целия град, подробен план и за всеки елемент от него търсим гражданското участие. Хората на Острава участваха активно в създаването на този план и всичко в него, включително и построяването на нова концертна зала, са съгласувани с тях. Оказа се, че именно културата е една от сферите, в които хората искат повече проекти, както и в спорта, защото работят много усърдно и искат да имат качествена почивка и балансът между работа и забавлението в много важен.
А каква е ситуацията с мините?
Всички мини в Острава бяха затворени през 1990. Има все още немалко въглищни мини около Острава и Тарбина, които все още функционират, но ние имаме много индустриално производство, предприятия за стомана и мед. Затова едно от големите предизвикателства пред нас е да пазим и щадим природата. Ще запазим тези предприятия, но те се нуждаят от модернизиране – в процесите на производство и в крайния отпечатък.
За да не се отказваме бързо от планираното за започващата година, е важно да си поставим не само голямата цел, но и по-малките задачи, стъпките, които да ни доведат до нея. Това коментира пред БНР-Радио София Михаела Ангелова, психолог и семеен терапевт . "Слонът се яде на малки хапки" Иначе голямата цел може да ни уплаши,..
Равносметките, анализите и класациите за отминалата 2024 г. продължават във всички сфери. От платформата "Как се пише" за четвърта година ще проведат кампания и анкета, за да се видят кои - според българите, са думите на отминаващите 12 месеца. Началото е в понеделник, 6 януари, а две седмици по-късно – на 20 януари, ще бъдат обявени..
Подкастите станаха едни от най-предпочитаните медии за добиване на знания, за коментари, за дебати, за забавление. Те обаче имат стоя предистория и предпоставки за появата и развитието. В първото десетилетие на ХХI век много модерни станаха блоговете . Преди бума на социалните мрежи те бяха трибуна за споделяне на мнения, творчество и..
Светла, успешна и осъзната 2025 година , пожела пред БНР-Радио София футурологът доц. Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН. И подчерта, че осъзнаването преминава през знанието, опитността, мъдростта, но и през емоционална интелигентност и емпатията. Тя коментира, че напоследък в обществото се поощрява..
Бюро “Творческа Европа” е финансовият инструмент на Европейската комисия, който подкрепя организации и професионалисти в областта на културния сектор . Бюрото има две направления - култура и медия . “Почти седем или осем са вече сферите, които подкрепя Бюро “Творческа Европа”-Култура. До момента имаме няколко активни програми . Една от..
Творчеството се използва в тесен смисъл на “ създаване на изкуство ”. Когато се спомене думата, хората си представят художници, писатели, музиканти . Когато аз говоря за творчество и творческо мислене, използвам думата като синоним на креативно и креативност . Това каза в предаването "Радиокафе" Виктор Минчев - копирайтър, създател на..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН вече близо месец показва изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44 елемента на нематериално културно наследство. “В България от 2008 г. насам се изгражда тази национално..