Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гарантира ли БДС, че консумираме български продукти?

БДС или ЗНП ни застрахова, че консумираме българска храна

Снимка: БГНЕС

Марката „Български държавен стандарт“ (БДС) гарантира единствено и само производството на кисело мляко или бяло саламурено сирене на територията на България. Суровината обаче, дали под формата на фуража, с който се хранят животните или млякото, от което се произвежда готовия продукт, доста често е внос от чужбина. Това коментира Симеон Караколев - председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

“Българският държавен стандарт до миналата година не правеше разлика между това какво мляко се използва в продукта, оторизиран по БДС, т.е. това е един стандарт, който горе-долу съблюдава една рецепта за продукта - сирене или кашкавал, но най-важното нещо, което потребителите не знаят, е че БДС не ограничава какво мляко ще бъде използвано (от какъв произход)”, коментира той. 

В защита на собственото производство и подкрепа спрямо българските животновъди и производители с искания от страна на сдружението „Български традиционни млечни продукти“ през 2023 г. се въвежда нов стандарт под името „Защитено наименование за произход“ (ЗНП). Това, което гарантира марката ЗНП е фуражът за млекодайните животни да бъде в състава си 80% родни култури, а млякото – на 100% българко. Този тип стандартизация обаче далеч не е чужд за европейските членки, дори напротив, коментира Караколев.
Българско сиренеМакар и въвеждането на новия ЗНП стандарт още през изминалата 2023 г., от Българския институт за стандартизация отказват да премахнат механизма за производство по БДС. В Следствие на това се променя и наименованието на продуктите в категорията като например от БДС „Българско кисело мляко“ става Кисело мляко по БДС – отпада думата „българско“.

От официална информация на сайта на Българския институт за стандартизация става ясно, че продуктите по БДС и ЗНП са напълно идентични по отношение на суровините, материалите, основните физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики, наименованията, методите за изпитване и технологията на производство. Единствената съществена разлика е изискването за производство на продуктите със защитени наименования за произход да се използва сурово мляко с български произход, включително 80 % от използваните фуражи за храна на млекодайните животни да са с български произход.

Българските стандарти за млечните продукти са се утвърдили като символ за надеждно качество на българския пазар и въпреки промяната на наименованието по юридически причини, те остават действащи. Националните ни стандарти са доказали в годините ползата от съществуването си и остават познати и търсени както от производителите, така и от потребителите. Това е потвърдено и от Европейската комисия, чрез признаване на защитените наименования за произход по спецификации, изцяло на базата на БДС стандартите.
Снимката е илюстративна
Още нещо, което отбелязват от Института е и недостатъчния капацитет от български животни, които да произвеждат търсените количества сурово мляко за нуждите на пазара у нас.
 
В качеството си на председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев добави, че за определени суровини страната ни може да поеме нужния капацитет, като овче, козе и биволско мляко. Българското производство изцяло задоволява българското потребление. За кравето мляко обаче е нужно да се направи междусекторна среща. 

И докато на пазара вече можем да избираме дали да пазаруваме бяло саламурено сирене по БДС или такова със знак ЗНП, спрямо нашите предпочитания за марка и произход, то по думите на Симеон Караколев разлика в цената не би трябвало да има. Остава въпроса как да разпознаваме кой продукт е изцяло български и кой е с вносно съдържание.

Продуктите по БДС и ЗНП са напълно идентични по отношение на суровините, материалите, основните физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики, наименованията, методите за изпитване и технологията на производство, подчертават и от Българския институт по стандартизация. 

Чуйте повече в рапортажа на Надежда Герова в звуковия файл
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цветелина Заркин

Европа и гласът на младите се срещат в София

Цветелина Заркин, общински съветник в София и част от българската делегация в Европейския комитет на регионите ни представя  два ключови европейски форума, които ще обединят представители на институции и местни власти от цяла Европа: " Комитетът на регионите представя позициите на местните власти, които сме най-близко до гражданите. Трябва да имаме..

публикувано на 02.11.25 в 11:45
Lampa Inc

"Алтернативен алтернатив" в Lampa стайл

Lampa Inc е група от Шумен, която вече е в студиото и се представят един по един с инструментите си. В края на 90-те се запознават в едно заведение, което се казва "Лампа": "В Шумен всичко сами си правим - студио, албуми. Имаме много активни групи за такъв град. За нас бе ясно какво искаме - да правим авторска музика в България. Има разлика в..

публикувано на 02.11.25 в 10:55

Български фолклор в симфонична версия в проект на банатски българи

Идеята за проекта „Глас: Симфонична интерпретация на българска музика“ е на Джеордже Денис Арделян, потомък на банатски българи. Неговите оркестрови обработки и авторски композиции са вдъхновени от известни любими български народни песни като „Ах, къде е мойто либе“, „Лудо младо“, „Македонско девойче“, „Лиляно моме“, „Море сокол пие“, „Брала..

публикувано на 02.11.25 в 10:29
Пейо Яворов и Тодор Александров.

Софийски разкази - Последната година на Яворов

Радиоразходката днес е посветена на последните месеци на Яворов - малко след смъртта на Лора Каравелова и вторият успешен опит за самоубийство. Началото на края е в дома на сем.Тихови в края на 1913 г. Сградата сега не съществува.  Освен спомените на Яворов, цитираме в-к "Утро" и в-к "Мир". Убийство или самоубийство? Всеки вестник споделя история -..

публикувано на 01.11.25 в 16:00
Константин Фотинов

Историята оживява - Константин Фотинов, първият български журналист

В Деня на будителите, но и на журналистиката, обръщаме внимание на списание "Любословие" и неговия издател - Константин Фотинов. Славейко Докузов от Историческия музей в Самоков е наш събеседник и един от съставителите на изложбата, посветена на 240-та годишнина от рождението на Константин Фотинов: На откриването, директорът на музея казва, че "не е..

публикувано на 01.11.25 в 15:00
д-р Тота Венкова

Адресите на любовта – първата българска дипломирана лекарка д-р Тота Венкова

Името на първата българска дипломирана лекарка и една от най-големите дарителки от началото на ХХ век тъне в незаслужено забвение. Освен в родното ѝ Габрово, където окръжната болница носи нейното име. А д-р Тота Венкова Чехларова се посвещава на бедните и на страдащите, за да потисне травмата от трагично завършила любов. За споделените ѝ..

публикувано на 01.11.25 в 14:00
Марта Москова (вляво) и Бояна Гяурова

Всички пътища водят до чушкопека

Бояна Гяурова и Марта Москова в аванс ни представят Международният форум за графичен дизайн "Мелба дизайн" - очаквайте ни на 8 на живо от там: "Всяка година фестивалът расте. Основният фокус е лекционният симпозиум със 7 дизайнера от Европа. Винаги да има от всичко за всеки. Куратори, организатори на подобни събития. На 6 откриваме изложбата..

публикувано на 01.11.25 в 11:48