Антимикробната лекарствена резистентност представлява огромно предизвикателство в глобален мащаб. Според СЗО антибиотичната резистентност е огромна заплаха, допринасяща за смъртта на 5 млн. души годишно. При този темп на разпространение ще достигне до 10 млн. през 2050 г., с което ще надмине смъртността от онкологични заболявания и ще струва над 100 трилиона долара на световната икономика. След началото на пандемията от Covid-19, опасенията са, че тези нива ще се достигнат още през 2030 г., коментира доц. д-р Росица Вачева - Добревска, Председател на Българската Асоциация за превенция и контрол на инфекциите БУЛНОЗО.
По думите ѝ всяка година в ЕС близо 4 млн. пациенти придобиват инфекции в лечебните заведения и приблизително 37 хил. от тях са с летален край, като директна последица от тези инфекции. Това се дължи на непрекъснато нарастване на неразумна употреба на антимикробни лекарствени средства, липса на нови антибиотици и резистентност на самите бактерии към съществуващите лекарства. 
В България се извършва непрекъснат надзор на антибиотичната резистентност с националната система за надзор БулСТАР освен това страната ни участва и в надзора на антибиотичната резистентност на Европейския център по контрол на болестите в Стокхолм. За Европа може да се каже, че в северните и западните части резистентността (към един от причинителите на пневмонии) е под 1%, докато в 33% от страните се съобщава за резистентност над 25%, а в страни като Беларус, Грузия, Гърция, Молдова - над 50%.
“За нашата страна, през 2017 г. сме имали 12.4% инвазивни изолати от тези мултирезистентни бактерии, докато през 2020 г. стават 28%, а през 2021 г. вече са 46%”, коментира тя. При друг причинител на тежки и смъртоносни инфекции, резистентността към карбапенеми в България е в групата между 25 и 50%, което е доста високо и над средноевропейските нива.
По данни на нашата Национална система за надзор на резистентността ПУЛСТАР, процентът на резистентни клепсели (става дума за бактерията Klebsiella pneumoniae , причиняваща пневмонии - бел. ред.) расте тревожно от 9.7% през 2018 г. до 19% през 2021 г., казва още доц. д-р Вачева.
Причината за този ръст на резистентността е неправилното лечение с антибиотици, както и самолечението с такива, което обаче вече е ограничено с влизането в сила на електронните рецепти. По думите на доц. Вачева антибиотици трябва да се предписват след направено микробиологично изследване, за да се изясни кой е причинителят и каква е неговата резистентност и така да се избере най-подходящият антибиотик за лечение.
Още за мерките за намаляване на резистентността към антибиотиците, чуйте в разговора с доц. д.р Росица Вачева в звуковия файл.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно