Танцът, с който повечето хора свързват тангото, е само реакция на музиката, казва тя, защото танго е цял артистичен свят. “Това не е само изкуство, това е един поглед към живота, който е много честен, защото тангото не се притеснява да “говори” за по-тъмната страна на човешката душа и аз намирам, че тази музика, по тази причина, е много честна. Тя не е само декоративна, както много стилове. Има голям акцент върху истината на това какво е човекът всъщност”.
Мария Мартинова разказа, че първата ѝ разтърсваща среща с тангото е от преди 20 години в България, докато е студентка в Консерваторията. Години по-късно, когато вече е в Ню Йорк, пък намира прекрасно студио, където се преподава танго и започва да ходи там всеки петък, за да наблюдава хората и разбира се, да слуша любимото танго. 
Още няколко години по-късно, когато вече живее в Лондон, намира аржентинец, който я обучава да танцува танго. За да бъде добър танцьор, той ѝ казва, че трябва да познава много добре музиката и когато чуе танго, трябва веднага да може да познае кой оркестър свири, кое е тангото и в чий аранжимент.
“Шокът беше тотален. Тотален, защото се чудих как е възможно аз - музикантът, да не познавам тази музика. Започна едно трескаво слушане, обсебващо и буквално фанатично слушане на тази музика. Имаше един период, когато спрях всякакви социални контакти”, разказва тя.
Когато започва по-внимателно да навлиза в тази музика като слушател, разбира че трябва и да я изпълнява като музикант. “Изпитвах болезнено желание и нужда да свиря тази музика, но не знаех нито с кого, нито как. Това са едни доста по-затворени кръгове. Партитурите не са лесно откриваеми, а аз не познавах танго-музиканти”, обяснява тя.
Въпреки всичко вярва, че невидима нишка я води към тази музика, защото отново “случайно” попада в Консерваторията в Ротердам, за да направи след дипломната си работа, където пък има департамент по танго и там паралелно започва да работи с танго департамента. Това е моментът и когато прави своя група, която изпълнява танго.
Музикантката разказа, че всичко, което прави, има връзка с личния ѝ живот, а музикалните ѝ проекти са директно свързани с това, което се случва с нея като човек, а не изолирано и изкуствено.
Между тангото и класическата музика има пряка връзка. Астор Пиацола - един от най-известните композитори на танго, например е имал желание да бъде композитор на класическа музика и не е имал намерение да композира танго. Една от неговите преподавателки - Надя Буланже (която сама по себе си е легендарен музикален преподавател), го насочва към аржентинските му културни и музикални корени, където е тангото. Иначе истинската обсесия на Пиацола са Бах и джазът.
Коя е Мария Мартинова
Родена е във Варна, където започва да свири на пиано на 7 години. Преди да бъде приета в НМА “Проф. П. Владигеров”, завършва с отличие НУИ „Д. Христов” във Варна. Като носител на стипендия на името на Владимир Хоровиц прекъсва образованието си в България и заминава за Джулиард скул в Ню Йорк. Там учи при Й.Каплински и Й.Калихстейн, както и при Ф. Галимир, А. Фулър и С. Сандерс.
Взема бакалавърска степен от Джулиард и магистърска от Кралската академия по музика в Лондон, където учи при Хамиш Майлн. Прави следдипломна квалификация в консерваторията в Ротердам, която завършва с отличие. Преподава в същата консерватория като асистент на Акиле Деле Винье. Избрана е като професор по пиано за 2011 г. в Международното училище за гостуващи професори в Музикалния институт на Папския католически университет в Чили.
В момента живее в Брюксел, Белгия.

През 2026 България ще бъде председател на една от важните за ЕС стратегии – Дунавската. Символичното предаване на щафетата (която в този случай е корабен рул) вече е факт. По време на Годишния форум за развитието на Дунавската стратегия в Сараево Елмедин Ковачевич, министърът на външните работи на Босна и Херцеговина, която в момента председателства..
Сава Вутов и Ангел Николов предлагат на необичайно за класика място необичайно за Северното полукълбо заглавие: "Пролетно тайнство през ноември". Ето и разказът им: "Първият път свирихме "Пролетно тайнство" през лятото в несебърското село Баня - имаше кино, музика, лекции, абсолютна творческа еклектика. Неща, далеч от ежедневието на хората - пейките..
Нина Караманова представя новия роман на Джон Гришам - " Вдовицата ". Излязъл в САЩ преди месец, вече е номер едно бестселър на "Ню Йорк Таймс". Това е 51-ият поред роман на Гришам, който става номер 1, а той самият е един от най-четените живи писатели в света, с над 400 милиона продадени книги и екранизации по тях с участието на Том Крус, Джулия Робъртс,..
Малко преди Нощта на театрите (15 ноември) представяме старите софийски театри. В началото на 1882 пожар опустошава паянтовата сграда, където през деня е Народно събрание, а вечерта в нея играе първата любителска театрална трупа. На мястото на сегашната СГХГ се помещава друг дървен театър, за който вече сме говорили тук. В 1888 пловдивската трупа остава..
Хиляди българи преди четвърт век се обединяват в искането си да остане Родопската теснолинейка. Преди 11 години едно тогава 20-годишно момче, Кристиан Ваклинов успява и вече сме в навечерието на излизането на книгата му, посветена на Родопската теснолинейка. Ето го пред микрофона на фена на теснолинейката и автор на поредицата Боян Бочев:
За богатия и пъстър живот на изпълнителката на „Любовта е море“, която след триумфа си във Вегас се обръща към духовното, става дума в „Адресите на любовта“. Лиана Антонова е певица, актриса, писателка и легендарна столична красавица. С втория си съпруг, изключителния саксофонист Ангел Везнев, гастролират в Австрия, Германия, Швейцария,..
FesTEAval е посветен на чая и чайните традиции от цял свят. За поредното му издание сме с Николай Кандиларов: "Зимата е най-популярна за чай за българина. Но има промяна, има развитие на чаената култура в София. Има интерес, в АйТи сектора особено. Като цяло зеленият чай е по-популярен. Неправилно използваме думата чай за билковите отвари - те трябва..