Софийска филхармония е не само културна институция, а фактор за превръщането на София в истинска европейска столица. Летописец ѝ е Андрей Андреев, бил е директор на Пловдивската филхармония, Оперно-филхармоничното дружество и Средното музикално училище в Пловдив, преподавател в Музикалната академия в в София, Академията за музикално и танцово изкуство, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Средното музикално училище в Пловдив. Сега се занимава с музикален мениджмънт и живее в Германия:
"В последния момент разбрах, че летописът ще е толкова голям - цели три тома. Началото е в 1893 с Гвардейския оркестър. В 1935 вече е Гвардейски симфоничен, в 1938 - Царски военен симфоничен оркестър. Имаме и академичен, откъдето идват студенти в Царския. Там си изкарват военната служба и свирят още няколко години, нищо, че заплатата там е по-ниска от тази в Операта.
Това е летопис на концертите в София до 1946. След 15 милиона прегледани страници ги открих. Над 2300 концерта, за тях има огромно количество статии. Не правя коментар. Пълно е с документи, имена, състави. Филхармонията към Операта работи до 1947. Около година по-късно става Софийска държавна филхармония.
Идеята за летописа и генеалогията бе на Найден Тодоров. След 1944 всичко "царско" и "военно" е било отстранено. Архивът на Царския оркестър е много беден, същото е с архива на Саша Попов. Но съм изваждал имената и като бащини, и като фамилни, три години ровене. Програмите в началото са били смесени, симфоничните идват чак към 1905-6. (Имената на диригентите и подробности за репертоара - в звуковия файл.)
Сериозни програми са се изнасяли в Казиното, в Двореца, в Славянска беседа, в бирария Прошек, във Военния клуб. Периодът 1914-8 има най-голям брой филхармонии. Тогава има и акционерно дружество "Софийска филхармония". В най-тежките години на войната се правят страхотни концерти!
Формира се интересен термин - "Оркестър Опера и Гвардия" по време на решението на Стамболийски да се направи оперен оркестър на базата на Гвардейския. Първата официална цивилна формация е оперния. Саша Попов им е концертмайстор.
В 1944-5 комунистите ликвидират импресарския институт, гилдията. Бил е поканен Гевандхаус, но Народният театър вдига в последния момент цената на наема и няма концерт. Директорите стават разменни монети за политическо спокойствие, с изключение на Петко Стайнов. И това е и преди, и след 9 септември 1944.
Нямам претенции, че съм направил 100% пълен труд, могат да се напишат много дисертации. Замисляме с Маестро Найден Тодоров електронен вариант, който да може да бъде допълван с нови открития и документи. Като завърших това съм още по-уважително настроен!
Композиторите са много кротички - чакат някой да им изпълни нещата. Формирането на качествена музикална култура е бил по-бавен. Какво става след идването на грамофона? Има декрет за чужденците, които да могат да свирят в оркестъра! Има и проблемни статии - защо в България трябва Филхармония? Всичко написано е с библиография под черта. Понякога има по 10 източника. Много малко е онлайн, всичко прегледано от мен са оригинални източници."
Днес Радиокафе гостува на с. Житен в район Нови Искър - Столична община. Първи гости са Жана Захариева , председател на читалище "Наука-1921" и Снежа Лозева , библиотекар: „Хората в пенсия имат много време да се веселят и да празнуват. Зарезваме лозите и имаме весела част. Направихме и конкурс „Сладко изкушение“ на женския празник...
От Народния театър до Орлов мост със спирки Народния театър (1907), старото кафене "България" на ул. "Дякон Игнатий" и бившия едноименен хотел на номер едно на същата улица. Кафенето "Цар Освободител" "изземва" функцията му десетилетие по-късно. Следва поглед върху бившия конак, княжески - царски дворец, Министерски съвет и Етнографски музей и НХГ. Не..
Кирила Възвъзова-Каратодорова е първият експерт разчел личния тефтер на Васил Левски. Тя говори за народолюбието, за отдаването до пълна саможертва. "Това, което Левски направи за самата България, никой не го бе правил." В студиото е Кирил Казанджиев, неин внук: Слушаме разказ за структурирането на Народната библиотека, за изготвянето на..
Дори изобщо да не сте изкушени от симфоничната музика, няма начин поне веднъж да не сте чули емблематичната “Ръченица” от Тракийски танци на Петко Стайнов. Но те не биха се излели така вдъхновено изпод нотите на композитора, ако той нямаше до себе си жена, муза, подкрепа и всеотдайна грижа в лицето на съпругата му Стефанка. Внукът на..
TRAP fest Open Air е част от културния календар на Столична община и едно от най-чаканите безплатни младежки събития в София. Подкрепено от НЧ „Тротоара 2020“, фестивалът обединява млади артисти, доброволци и стотици фенове на истинската музика. Деян Янков, Мария Павлова и Петър-Сав Михайлов ни канят на събитието: "Младите организират и..
За поредна година в България се провежда инициативата "Юли без пластмаса" като част от глобалното движение Plastic Free July. Целта е хората да бъдат насърчени да ограничат употребата на пластмасови продукти за еднократна употреба. Световната инициатива "Юли без пластмаса" /Plastic Free July/ съществува от 2011г. Тя призовава милиони хора от цял..
Анита Гергова е майка на четири деца, създател на платформата " Осъзнати родители ". Споделя ценни съвети за лесно и леко пътуване с деца, така че семейната ваканция да се превърне в споделено и приятно приключение за цялото семейство. Предварителна подготовка "Убедила съм се, че когато съм подготвена, стресът е по-малък за..