Марин Маринов е едно от най-новите, заслужаващи внимание, имена на българската художествена сцена. Той е част от най-младото поколение, работещо през последните няколко години.
Марин Маринов открива нова перспектива към класическата съвременна живопис, сред които са тревожността и фиксациите на съвременния човек, екзистенциалните въпроси и себепознанието.
В случая не става въпрос за прикрепяне към вече позната тема и нейните локални стилови разработки, в духа на българския неоекспресионизъм от 80-те години на миналия век, а за въвеждането на един рационален, сдържан, едновременно абстрактен и фигуративен, понякога дори академичен, авторски визуален език, който не разчита на яркочервени цветове и експресивно страдание - дори напротив, представя многопластово човешките психологически състояния - като резултат на едно по-дълбоко и рационализирано изследване.
Въпреки че показаните живописни серии се различават по своите формални белези, като колорит, формат, композиция, разработка на планове и деформации на формите, те всъщност представят едно общо и добре познато на историята на живописта търсене, което е фокусирано върху вътрешния свят на художника.
Художникът Марин Маринов бе гост в предаването “Радиокафе“, за да разкаже за предстоящото откриване на своята нова изложба в Цариброд, което ще бъде на 17 януари от 18.00 часа.
В изложбата, озаглавена “Марин“, ясно ще можем да проследим динамиката на стилови търсения, която варира от академично изградените голи фигури до напълно абстрактните и деформирани обекти, които макар на пръв поглед да са противоречиви като формални концепции, водят до внушението за преминаване от физическото към метафизическото и от реалистичното към абстрактното.
Това многопластово разгръщане на интелекта и чувствителността на автора не бива да се разбира като буквален израз на екзистенциална драма, нито пък трябва да се чете в определена последователност от действия, защото именно фрагментарността и компресията на историята са в основата на магнетичното въздействие на автопортрета - независимо дали в рамките на едно платно или на самостоятелна изложба.
Заглавието на експозицията е заигравка с името на художника и морската тематика (marine - морски от латински - бел.ред.).
В серията от 10 платна са залегнали теми за Аз-ът, за образа на човека в медитативна среда, казва авторът.
„Самата идея за тази изложба се роди през 2019 година, докато бях на бригада в Америка, където имах доста време да практикувам подводно гмуркане, защото работих като спасител в Анаполис, Мериленд. С напредването на моите възможности във водата усетих, че тя носи усещането, че си сам сред нищото, сам със себе си и тогава усещаш нещата много по-кристални, този мотив използвах по-късно, когато разработвах картините си – един чист образ и орнаментика, която е доста стилизирана“, разкри Марин Маринов.
“Имах тази потребност да свържа водата с моите картини“, допълни той.
Решава да вложи в експозицията нещо лично, познато, излизащо дълбоко от самия него – връзката с плуването – съприкосновението между тялото и водата.
“Веществеността на тялото ме интересува и исках да го претворя и на тези платна. И не случайно ракурсите на самите тела са изобразени в една преди стартова поза, с вдигнати ръце, за да се види триумфалният ефект, яросттта на моменти и спортния хъс“, коментира художникът.
Картините са маслена живопис върху платно. Използвана е нидерландска техника.
Още интересни аспекти за творческия процес и за това как се е стигнало до идеята изложбата на младия художник да бъде поставена в Цариброд, Сърбия, чуйте от разговора на Боян Бочев в звуковия файл.
На 3 април тазседмичните коментатори във "Форум" Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), разсъждаваха по следните теми: Доброволчеството в България. Защо трансплантациите на органи у нас още не могат да стигнат..
Няма съществен спад на донорските ситуации в България. Запазва се тенденцията от последните години. През 2024 г. има малко по-малко, отколкото през по-миналата година, заради случаи в края на 2023-та . През миналата календарна година у нас са трансплантирани органи на 34 души след 16 донорски ситуации . Получавали сме предложения на..
Младежкото доброволчество в България е популярно в по-малка степен, спрямо процента младежи, които полагат доброволен труд в другите европейски страни. В опит да повиши доброволческите навици и интереса към каузите с идеална цел, фондация "От нас зависи“ постави началото на инициативата "Дай 5!“ през 2024 г. В това време организацията..
В средата на годината се очаква Столичният общински съвет (СОС) да приеме нова наредба за общинските жилища . Предстои документът да бъде качен за публично обсъждане , след което да бъде обсъден и от ресорните комисии, за да може да се приложи по-добра и успешна социална политика в тази посока. Общински съветници, участвали в създаването на..
Певицата Велека Цанкова и Ивайло Манев разказаха за втория албум на формацията "Новините в джаза" , който се нарича "Шипков мармалад" . Барабанистът Ивайло Манев разкри своята връзка с формацията. "С колегите бяхме студенти на Михаил Йосифов и той още от тогава ни покани да работим с него. За тези три години създадохме много музика,..
Годишнина от рождението на арх. Никола Лазаров и Световния ден на културното наследство, както и празника на София по повод обявяването ѝ за столица, са причините за откритата изложба "Архитектурното наследство на София" с творби на ученици , възпитаници на две паралелни гимназии - Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука” и..
Витоша да е място, което софиянци да могат да посещават целогодишно, за да прекарват пълноценно време сред природата и да спортуват. Място, в което децата, ще бъдат ски- и сноуборд шампиони, ще могат да се развиват. Това са част от идеите, които кметът Васил Терзиев е заложил в своята „Визияза Витоша“ . Петте ключови елемента на..