64% от българите са били щастливи през 2024 г., сочи проучването.
Пред Радио София социологът Евелина Славкова коментира, че българите до голяма степен вече са свикнали със ситуацията в страната и се затварят в своя собствен кръг от близки хора. Психологът Ани Владимирова също има подобни наблюдения.
"Донякъде това е следствие от алогичното убеждение "нищо не зависи от мен, поне да взема да се събера и да си живея в моя свят“. Като прибавим и този феномен на изключителен егоцентризъм и нарцистичност, виждаме какво се случва с хора като Мъск, Тръмп и др., този егоцентризъм и нарцистичност в Западния свят ни доведе до това затваряне, защото източните общества не са такива. Там колективното има много по-голямо значение“, посочи Ани Владимирова.
Щастието е субективно усещане, казва Евелина Славкова. По думите й, по време на първата вълна от Covid-19 в изследването на агенцията се забелязва много по-малък процент от хората, които са посочили, че са били щастливи – около 42%.
"Вече като се успокоиха нещата, хората започнаха да казват, че са щастливи, именно, защото може да са намерили нещо малко, което да ги е направило щастливи в рамките на тази година, именно за това субективно усещане за щастието, което има всеки един от нас. Но е хубаво – щастлива държава сме все пак“, каза Евелина Славкова.
Психологът Ани Владимирова припомни няколко аксиоми, които са извели с екипа й - човек не може да бъде постоянно щастлив. По думите й, щастието има различни измерения и интензивност, според възрастта, социалния статус, локацията в обществото и в света.
"Едната аксиома, която сме извели е, че щастието е трудно, когато животът е лесен. В същото време щастието е най-сладко, когато е трудно. С това си обясняваме и усещането на латинските нации, които изглежда, че живеят доста по-семпло от нас. Що се отнася до Скандинавския свят сме извели два закона – щастието не намалява, когато се споделя и щастието нараства, когато е споделено“, каза Ани Владимирова.
Тя добави, че екипът й е извел и закон затова как да бъдем по-щастливи – щастието е правопропорционално на философското възприемане на периодите на нещастие и обратнопропорционално на продължителността и интензивността на щастливите периоди.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Пред микрофона на Даниел Ненчев последователно застават Иван Лечев, Стефан Вълдобрев и Белослава със специален поздрав към БНР и неговите слушатели в празничния ден: "Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Програмата за индикативна превенция на употребата на психоактивни вещества за тийнейджъри, младежи, техните родители и близки „Ценните връзки“ е създадена от Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите – София. “В нашия център се занимаваме с превенция. Има универсална превенция, която е насочена към хора, които приемаме, че не..