64% от българите са били щастливи през 2024 г., сочи проучването.

Пред Радио София социологът Евелина Славкова коментира, че българите до голяма степен вече са свикнали със ситуацията в страната и се затварят в своя собствен кръг от близки хора. Психологът Ани Владимирова също има подобни наблюдения.

"Донякъде това е следствие от алогичното убеждение "нищо не зависи от мен, поне да взема да се събера и да си живея в моя свят“. Като прибавим и този феномен на изключителен егоцентризъм и нарцистичност, виждаме какво се случва с хора като Мъск, Тръмп и др., този егоцентризъм и нарцистичност в Западния свят ни доведе до това затваряне, защото източните общества не са такива. Там колективното има много по-голямо значение“, посочи Ани Владимирова.

Щастието е субективно усещане, казва Евелина Славкова. По думите й, по време на първата вълна от Covid-19 в изследването на агенцията се забелязва много по-малък процент от хората, които са посочили, че са били щастливи – около 42%.

"Вече като се успокоиха нещата, хората започнаха да казват, че са щастливи, именно, защото може да са намерили нещо малко, което да ги е направило щастливи в рамките на тази година, именно за това субективно усещане за щастието, което има всеки един от нас. Но е хубаво – щастлива държава сме все пак“, каза Евелина Славкова.

Психологът Ани Владимирова припомни няколко аксиоми, които са извели с екипа й - човек не може да бъде постоянно щастлив. По думите й, щастието има различни измерения и интензивност, според възрастта, социалния статус, локацията в обществото и в света.

"Едната аксиома, която сме извели е, че щастието е трудно, когато животът е лесен. В същото време щастието е най-сладко, когато е трудно. С това си обясняваме и усещането на латинските нации, които изглежда, че живеят доста по-семпло от нас. Що се отнася до Скандинавския свят сме извели два закона – щастието не намалява, когато се споделя и щастието нараства, когато е споделено“, каза Ани Владимирова.

Тя добави, че екипът й е извел и закон затова как да бъдем по-щастливи – щастието е правопропорционално на философското възприемане на периодите на нещастие и обратнопропорционално на продължителността и интензивността на щастливите периоди.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.