Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите.
Работодателите настояват за запазване на настоящия праг от 180 лева за мегаватчас за небитовите потребители. "Има голям натиск този проблем да се реши час по-скоро", заяви Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
За да се избегнат действия, като блокади на магистрали и гранични пунктове, социалните партньори, работодателските организации и синдикатите са предприели координирани усилия. Проведени са срещи със служебния министър на енергетиката, вицепремиера и министър на финансите. Предстоят още дискусии, включително с представители на парламентарните групи, както и още една среща със служебния министър на енергетиката, уточни Велев.
Ако не бъде въведен компенсаторен механизъм, може да се стигне до национален протест срещу неконкурентните цени на електроенергията, предупреди председателят на УС на АИКБ.
"Целта е да се въведе механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени електроенергетиката в България за над 600 хиляди небитови потребители, сред които са не само предприятията, но и детски градини, училища, болници, музеи", подчерта Велев.
Без компенсации предприятията губят неконкурентоспособност, поскъпването ще се отрази на произвежданите стоки и ще доведе до инфлация.
За другите небитови потребители увеличението също е шоково.
Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара (БСК), предупреди за сериозни последици за българската икономика, ако няма компенсаторен механизъм за свръхвисоките цени на електроенергията.
Той припомни как се повишила цената през последните месеци на 2024 г. и предупреди за опасност от закриване на производства и съкращаване на работна ръка, на обедняване на всеки български гражданин, защото ще се наложи да купуваме по-скъпи стоки.
Васил Тодоров, заместник-председател на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), изрази подкрепа за запазване на компенсациите, но подчерта необходимостта от дългосрочни решения. Той предложи възстановяване на практиката за дългосрочни договори, особено за енергоемките индустрии, въвеждане на енергийна ефективност за сгради и съоръжения, инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и интелигентни електрически мрежи.
Тодор Капитанов, вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), подчерта, че високите цени на електроенергията заплашват финансовата стабилност на предприятията, което води до възпрепятстване евентуално повишаване на заплатите и ограничаване на разходите за инвестиции.
Йоанис Партениотис, вицепрезидент на Конфедерацията на труда "Подкрепа", изтъкна, че компенсациите са жизненоважни не само за бизнеса, но и за ключови сектори като образование, здравеопазване, култура и водоснабдяване.
Служебният министър на енергетиката пък обясни, че още миналата седмица е внесъл предложение до правителството за решаване на проблема, но без парламента, то не може да заработи.
"Задължително условие за тази програма е да бъде осигурен този липсващ ресурс, който е около 105 млн. лв. за изплащане на компенсациите за декември, е наличието на Закон за държавния бюджет или така наречения удължителен закон", разясни Владимир Малинов, служебен министър на енергетиката.
Повече ще научите от звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно