Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Прабългарските плъсти - предшествениците на тъкачеството

Изложба в Националния етнографски музей разкрива красотата на един позабравен занаят

Гл.ас. д-р Илия Вълев
Снимка: Христина Иванова

Временната експозиция „Българските плъсти – послание от древността“ събира в залите на Националния етнографски музей част от най-ценните образци на българските плъстени изделия, съхранявани в колекциите на три музея: Регионален етнографски музей - Пловдив, Дирекция на музеите – Копривщица и Националния етнографски музей - БАН.

“Плъстите, които показваме са доста стари от края на XIX и началото на ХХ век, но са запазили своята пъстрота и колорит. Това са наистина много красиви плъстени нетъкани изделия, казва Илия Вълев - етнолог и ръководител на отдел “Експозиции” в Националния етнографски музей.

Той разказа за плъстарството - един древен занаят, който предшества дори тъкането. “С плъсти на практика се изработват едри тъкани, обикновено килими за постилане на пода, но и много често в домовете плъстените изделия са служели за изолиране на помещенията.

В още по-древни времена, изследователите доказват, че прабългарите са правили плъстени изделия и те са пренесли по нашите земи този занаят. Чрез плъстене са изработвали юртите.

Плъстта е сплъстена вълна от овце или от животни, които дават вълна. Технологията не е никак сложна - необходима е единствено непредена вълна (предварително вълната се изпира и се разчепква), която се постила върху основа, като обикновено това е ленена тъкан. Ако се правят шарки, първо те се слагат, а върху тях се поставя основата и се навива на руло, което се върти, докато се наплъстява.

Използва се също и топла вода и сапун, за да се сплъсти волната по-добре. Може да се използва също точилка или върлина, за да се приготвят по-големите тъкани като килими. За изработката на един килим са необходими трима-четирима души, а понякога дори и по шест-седем души, които са навивали това руло върху върлината, за да го усукват във всички посоки и да го сплъстят.

“Един от най-добрите български изследователи на плъстарството Райко Сефтерски посочва, че плъстарството идва от прабългарите. Там където е развито овцевъдството, там плъстите са развити. Посочва се, че в Копривщенския край плъстарството е най-добре развито, а най-късно изчезва като занаят във Видинския край”, обяснява той.В момента се правят опити този позабравен занаят да се възроди чрез различни майстори на плъстите, като Светлана Кампс и Мариета Недкова.

Светлана Кампс е и майсторът, пресъздал прабългарска плъстена юрта, която може да бъде видяна в изложбата. От плъст са изработвани и одеяла, а в по-ново време са правени и шалове и шапки от плъст. Въпреки това в килимите и одеялата фигурират образите на слънцето, луната, флорални мотиви с пожелание за здраве. Основните цветове, които са използвани са естествените цветове на вълната, но са оцветявани и орнаментите, като са използвани различни билки и растения за оцветяване.“Изложбата е много красива, защото виждаме изделия от XIX век, които са си запазили багрите, а и са много красиви като изработка”, казва Илия Вълев.

Изложбата ще остане до началото на март 2025 г.   

Илия Вълев добави също, че през настоящата година в Националния етнографски музей ще развиват четири проекта - единият е свързан с фондохранилищата, където се съхраняват предметите на музея, другите два проекта са свързани с постоянната експозиция.

Последният проект е за временна изложба “Звездното небе - митология и наука”, която е свързана с митологията и науката астрономия и ще обхване различни български институти. За реализирането на тази изложба обаче е необходимо и допълнително финансиране, което от Националния етнографски музей търсят.

По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
ул.

Софийски разкази - Радиоразходка по ул. "Московска"

Медресе сокаги се прекръства след влизането на московците по тази улица. После е Регентска, после пак - Московска. Започва от пл.Желю Желев, където е бил първият чугунен фонтан. Там е била и часовниковата кула от 17 в. Към 1880-1881 е разрушена. Повече за градската легенда за нея и за оформлението на улицата, както и за прилежащата ѝ малка ул.Малко..

публикувано на 26.07.25 в 16:00

Историята оживява - доктор Рачо Рачев и Фонфон

Роден е в 1902 в Габрово, баща му е учител и автор на едни от първите учебници по география в България. Даниела Георгиева е съпруга на неговия правнук и я слушаме в звуковия файл със спомените ѝ за д-р Рачев. Нейни са и предоставените снимки и документи . Д-р Рачев е ревностен радетел за създаването на белодробни диспансери в България. Другата му голяма..

публикувано на 26.07.25 в 15:00
маестро Георги Атанасов

Адресите на любовта - маестро Георги Атанасов

Животът на композитора маестро Георги Атанасов е по-заплетен, драматичен и вълнуващ от всяко оперно либрето. Баща му зарязва децата си, когато бъдещият музикант е на три. Успява да го издири след десетилетия, но таткото предава Богу дух ден преди срещата им. Майката чисти по хорските къщи, за да изхрани челядта си и си отива от живота след десет..

публикувано на 26.07.25 в 14:00
Спартак Севов (вдясно) и Мартин Тасков

Министерството на мечтите в действие

Най-новият проект на Спартак Севов е пълнометражния филм „ Министерството на мечтите “ – абсурдна комедия за любимите неща на всички: бюрокрацията и сбърканите днешни системи. С него е и актьорът Мартин Тасков, а проектът е англоезичен: "Министерство на кошмарите изглеждаше зле като заглавие. Осмиваме бюрокрацията." (Спартак) "Имам честта да..

публикувано на 26.07.25 в 12:08

Сътворение - споделеното парково пространство за арт терапия

Георги Георгиев, зам.-председател на "Асоциация за инсулт и афазия“ ни представя първото споделено парково пространство за арт терапия в България, открито по тяхна инициатива на 14 юли в столичния район Банкя.  Името, което носи, е "Сътворение" и на място може да се открие зона за арт терапия и зона за лечебно градинарство, както и място с..

публикувано на 26.07.25 в 10:50

Хората си чакат фестивала

Боян Бочев от Лаго Фест в Самоков ни представя събитието с ударение на последната буква: "Тембърът на гласа ми подсказва, че настроението е чудесно. Страхотни музиканти на сцената, познаваме някои от тях в "Мюзиколоджи лайв". (подробности, както и за произхода на името - в звуковия файл) Има от бебета до над 70-годишни, хората си чакат фестивала в..

публикувано на 26.07.25 в 09:52
Борис Георгиев

Творчески ателиета за посетителите в цветният оазис "Green Gallery"

"Добър вечер, София" казаха Яна и Роман директно от Green gallery - едно ново пространство за екзотични растения и флорално изкуство, където цветята присъстват във всякакви видове и форми. "Имаме фотография, има графика, живопис, акварел - в общи линии, без ограничения в някакъв конкретен стил, дори авторите влизат в нетипични роли, като..

публикувано на 25.07.25 в 18:03