Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво можем да изгубим, ако игнорираме кризата с изчезващото биоразнообразие?

Снимка: Лора Търколева

Ново изследване, водено от природозащитната организация WWF, сочи, че жизненоважните услуги, с които дивата природа осигурява ежедневния ни живот, не получават нужното обществено внимание.

Експертите предупреждават, че този пропуск може да има пагубни последствия както върху околната среда, така и върху нас – хората.

Изследването, публикувано в първия брой на сп. "Nature Reviews Biodiversity", показва, че концепцията за приноса на природата в нашето ежедневие и икономика е приета от науката, бизнеса и политиката. Но според нея защитата на дадено местообитание или екосистема автоматично би запазила ползите от природата, на които разчитаме в нашия живот.

От голямо значение са също животинските видове, многобройните роли, които те играят за това да получим съответната екосистемна услуга.

От 18-те категории ползи, определени от Междуправителствената платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги (IPBES), изследването установи, че най-малко 12 се поддържат пряко от дивата природа.

Те варират от материални – като храна, вода, поминък от риба или дивеч – до нематериални, като екотуризъм, рехабилитация и чувство на удоволствие от досега с природата.

Учените напомнят, че заобикалящата ни среда има също и критична роля в регулирането на процесите в екосистемите.

Едни от най-важните сред тях са: контрол на отношенията между хищници и плячка, опрашване на растенията, разпръскване на семена, както и намаляване на риска от различни заболявания.

Според последният доклад “Жива планета“ на WWF наблюдаваните популации на гръбначни животни са се свили средно със 73% от 1970 г. насам, коментира Нада Тошева, ръководител на програма „Опазване на видове“ във WWF България. Според нея, тези цифри демонстрират загуба на генетично разнообразие, което отслабва устойчивостта на дивата природа срещу изменението на климата, болестите и загубата на местообитания.

Намаляването на броя на отделните животни или растения може да разстрои цели екосистеми, което да генерира неприятни последици за хората и икономиките.

По темата разговаряхме с Александър Дуцов, старши експерт в програма "Опазване на видове" във WWF.

"Както знаете, абсолютно всички ние дишаме. Но като цяло единствените, които превръщат въглеродния двуокис в кислород, от който всички останали живи организми имат нужда, са зелените растения, които съдържат хлорофил.

Това е една елементарно представена екосистемна услуга – тоест, колкото повече зелени растения има, толкова повече въздухът ще бъде пречистен и ще има повече кислород в него, от който ние всички имаме нужда, за да живеем", посочи той.

Александър Дуцов Снимка: Ася Чанева

Еко системата е в много крехък баланс, природата като цяло има доста добри способности на възстановяване, но и те имат някакъв лимит, подчерта Дуцов.

6 от споменатите вече 18 категории екисистемни услуги, са така наречените емоционални такива. Например, хората са склонни да платят много повече, когато ходят на почивка, ако през прозореца си виждат море или гора, отколкото бетонен пейзаж, биха предпочели да почиват на места, където има чиста природа и чисто море.

Как защитените територии допринасят за опазването на екосистемните услуги и какви са предизвикателствата пред тяхното управление - чуйте в разговора на Данаил Конов в звуковия файл.

По публикацията работи: Спаска Давранова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мая Бочева-Уики

Съвременна митология

Мая Бочева-Уики, художник-илюстратор и издател на детски книги-игри представя д ебютния си късометражен анимационен филм „Кой светна Луната?“, реализиран с подкрепата на НФЦ. Филмът вече е с номинация за „Златен ритон“ и е създаден по едноименната книга, с която децата ще се запознаят след прожекцията (1 март, 17 ч., вход свободен - сцена Централни..

публикувано на 01.03.25 в 11:25
Доналд Микнеър

На Баба Марта имаш надежда за годината

Първи март през погледа на един американец – комикът Доналд Микнеър ни разказва за своите впечатления за българския празник и колко дълго трябва да носим мартениците на ръката си.  Доналд Микнеър  живее в България през последните 5 години. Неговият стил на комедия е смесица от разказване на истории и културни наблюдения, като с чувство за хумор..

публикувано на 01.03.25 в 10:55

Сградите - архитектура, но и живот

Регионален исторически музей- София представя най-новата си дигитална рубрика „ Сградите разказват “. Инициативата е част от проекта „ КЛаДА-БГ “ и включва видео материали , представящи историите на известни и емблематични сгради в центъра на столицата и на хората, които са ги обитавали. В част от видеата може да чуете и видите наследниците на..

публикувано на 01.03.25 в 09:58

"Форум", 28.02.25: Предстоят сложни месеци за българското правителство?

Коментатори във "Форум" тази седмица са бившият заместник-министър на икономиката и външните работи Милен Керемедчиев и адв. Петромир Кънчев. Заедно с водещия Лъчезар Христов, част от темите, които дискутираха днес, бяха: - Обобщение на темите от седмицата - Дневният ред в парламента – борбата за регулаторите, сваляне на депутатски имунитети,..

публикувано на 28.02.25 в 19:46

Гласът като оръжие срещу емоционалните блокади

Възможно ли е гласът да бъде оръжие срещу емоционалните блокади? На този въпрос отговарят психологът Михаела Ангелова и психовокалният инструктор Велин Марков. Двамата са семейство, което освен любовта, намира и връзката между психологията и музиката. "Преди три години създадохме нашето първо бебче – "Глас и гняв“, с което помагаме на хората..

публикувано на 28.02.25 в 18:28

Допитване: Българите искат повече ред в училищата

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

публикувано на 28.02.25 в 17:17
Издателят с книгата речник

Речник, трогващ с прозрения от живот във война

"Когато през февруари 2022 година започна пълномащабната руска агресия срещу Украйна, аз се опитах да съставя речник на войната , разказва Остап Сливински. Събира кратки истории от по няколко реда или страничка и ги структурира по азбучен ред – като истински речник. Книгата му вече може да се прочете и на български, а за съжаление..

публикувано на 28.02.25 в 16:36