Ново изследване, водено от природозащитната организация WWF, сочи, че жизненоважните услуги, с които дивата природа осигурява ежедневния ни живот, не получават нужното обществено внимание.
Експертите предупреждават, че този пропуск може да има пагубни последствия както върху околната среда, така и върху нас – хората.
Изследването, публикувано в първия брой на сп. "Nature Reviews Biodiversity", показва, че концепцията за приноса на природата в нашето ежедневие и икономика е приета от науката, бизнеса и политиката. Но според нея защитата на дадено местообитание или екосистема автоматично би запазила ползите от природата, на които разчитаме в нашия живот.
От голямо значение са също животинските видове, многобройните роли, които те играят за това да получим съответната екосистемна услуга.
От 18-те категории ползи, определени от Междуправителствената платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги (IPBES), изследването установи, че най-малко 12 се поддържат пряко от дивата природа.
Те варират от материални – като храна, вода, поминък от риба или дивеч – до нематериални, като екотуризъм, рехабилитация и чувство на удоволствие от досега с природата.
Учените напомнят, че заобикалящата ни среда има също и критична роля в регулирането на процесите в екосистемите.
Едни от най-важните сред тях са: контрол на отношенията между хищници и плячка, опрашване на растенията, разпръскване на семена, както и намаляване на риска от различни заболявания.
Според последният доклад “Жива планета“ на WWF наблюдаваните популации на гръбначни животни са се свили средно със 73% от 1970 г. насам, коментира Нада Тошева, ръководител на програма „Опазване на видове“ във WWF България. Според нея, тези цифри демонстрират загуба на генетично разнообразие, което отслабва устойчивостта на дивата природа срещу изменението на климата, болестите и загубата на местообитания.
Намаляването на броя на отделните животни или растения може да разстрои цели екосистеми, което да генерира неприятни последици за хората и икономиките.
По темата разговаряхме с Александър Дуцов, старши експерт в програма "Опазване на видове" във WWF.
"Както знаете, абсолютно всички ние дишаме. Но като цяло единствените, които превръщат въглеродния двуокис в кислород, от който всички останали живи организми имат нужда, са зелените растения, които съдържат хлорофил.
Това е една елементарно представена екосистемна услуга – тоест, колкото повече зелени растения има, толкова повече въздухът ще бъде пречистен и ще има повече кислород в него, от който ние всички имаме нужда, за да живеем", посочи той.

Еко системата е в много крехък баланс, природата като цяло има доста добри способности на възстановяване, но и те имат някакъв лимит, подчерта Дуцов.
6 от споменатите вече 18 категории екисистемни услуги, са така наречените емоционални такива. Например, хората са склонни да платят много повече, когато ходят на почивка, ако през прозореца си виждат море или гора, отколкото бетонен пейзаж, биха предпочели да почиват на места, където има чиста природа и чисто море.
Как защитените територии допринасят за опазването на екосистемните услуги и какви са предизвикателствата пред тяхното управление - чуйте в разговора на Данаил Конов в звуковия файл.
В последния ден от работната седмица гост в предаването “Форум” е Венци Мицов, музикант и бивш общински съветник. Заедно с водещия Лъчезар Христов обсъдиха следните теми: Властта, партиите и енергията на протестите, която беше разпиляна; Културните дейци заплашват със стачки: Поставиха 14 искания към държавата - каква е държавната политика..
Саксофонистът Христо Донев - Ричи е човек, пълен с енергия и готов да разказва много за и със своята музика. Гостуването ви в Радио София с дебютния си албум "За мен и за нея" го потвърди. Музикалният му път започва от Разград. Преди да хване саксофона на крехките 13 години, създава хип-хоп група с най-добрия си приятел...
На 1 ноември, Денят на народните будители, ще се състои демонстрация пред Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий, под надслов "Будители срещу насилието“. Целта на събитието е да бъдат почетени жертвите и пострадалите от социално обусловено насилие, от немарливост, корупция и злоупотреба с власт, от пожарите и наводненията, жертвите на..
Валерия Войкова – Vall представи новата си песен “Сама“ в ефира на предаването “Добър вечер, София“. “Бяхме се събрали с Dexter и Кристиан Костов, които са основната причина за създаването на песента. Дълго мислихме в каква посока да поемем за създаването ѝ. В този процес си зададохме въпроса Защо винаги трябва да говорим за това как ни..
Тази седмица в гр. София на кръгла маса Държавната агенция за закрила на детето стартира национална кампания срещу явлението “деца раждат деца“. За последните 10 години над 33 000 непълнолетни са станали майки. На срещата лекари от болницата в Пазарджик споделиха за стряскащата статистика относно две 11-годишни майки и още 20 под 14-годишна възраст..
Фондът за млади таланти на София започва набиране на предложения за финансиране на надарени деца и младежи в три направления. До 19 декември ще се приемат проектни кандидатури, а изявени и имащи заложби в изкуството, науката и спорта, ще могат да бъдат подпомогнати и поощрени да се развиват в тези области. Фондът за млади таланти на София беше..
"Феномена" е името на първия музей за наука и изкуство в България , чийто създател е Мирян Костадинов . Той е познат със своята музикална кариера, но тук се концентрира върху по-стара своя страст - към науката. Мисията му е да покаже, че науката и изкуството могат да са достъпни, разбираеми и дори забавни. Твърди, че "Феномена" за него е..