Идеята за международен конкурс за пианисти на името на Панчо Владигеров възниква в началото на 70-те години, когато той все още е жив. Първоначалният проект предвижда София да стане неговия център. След това за провеждането на конкурса е избран град Шумен.
Първият международен конкурс се провежда през 1986 г., като в него се включват 22 пианисти от 7 страни. След няколко издания, конкурсът спира да се реализира.
Пред Радио София ректорът на Националната музикална академия проф. д-р Сава Димитров обясни, че за първи път тази година Академията е не само домакин, но и организатор на конкурса.
"Аз много обичам приемствеността. Обичам отношението към хората, които са съграждали, да бъде такова, че те да останат доволни от това, че конкурсът намира нов дом. Говоря за последните организатори на конкурса – проф. Минчо Минчев и проф. Людмил Ангелов. Те са били в основата на това, през 1997 г, конкурсът да заживее наново, да стигне до своя пореден път“, каза проф. Димитров.
По време на откриването на 1 март 2025 г., ученици от музикалните училища в страната ще представят произведения на проф. Панчо Владигеров. Той е преподавал четири десетилетия в Националната музикална академия и е възпитал поколения композитори и изпълнители.
"Апликации за конкурса са подали повече от 70 участници, което за този международен конкурс е абсолютен рекорд. Целият конкурс ще бъде качен на стрийминг платформа, така че ще може да бъде видян и от хора, които не са в залата, и от хора, които проявяват интерес към високото клавирно изкуство", посочи проф. д-р Сава Димитров.
Той добави, че участниците, които са допуснати до присъствените турове са общо 24. Те са от различни държави от няколко континента.
Надпреварата се провежда под патронажа на председателя на Народното събрание и е организиран в партньорство с Министерството на културата и Столичната община.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров“
Павел Балев безспорно е един от най-успелите български диригенти зад граница. Реномето му в Европа е впечатляващо високо. Това се дължи на задълбочените му познания, прекрасното познаване на репертоара, детайлната подготовка за всеки ангажимент и изключителната му работа с оркестъра. И на интересните и често необичайни програми, които конструира..
Краят на сладкарница “Цар Освободител” е по-тривиален от очакваното: На 8 септември 1945 във в-к Отечествен фронт се говори за сладкарницата като сборно място на другарите Тодор Павлов и подобни за "народно въстание" на сутринта на 9 септември. Пак там са се продавали билети за джазова вечер. В последствие в 1946, друг вестник говори за..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът..
Цигуларите виртуози Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на които цяла България се възхищава, се запознават на младежки фестивал в Берлин, където са конкуренти за първата награда - той от името на България, а тя от СССР. Дина я спечелва, а Емил се влюбва. И я чака цели 8 години, защото бъдещата му съпруга е малолетна и все още ученичка...
С „Маргаритка“ на мач. 11-14 април: футболни фенове от различни агитки се обединяват в името на децата. Събитието ни го представя Йордан Жечев: "Инициативата е да предаден любовта си към отбора. "Маргаритка" е социален проект - децата да имат достъп до качествено възпитание. Обиколихме фенклубовете на 16-те отбора в Първа лига. Стиснахме си ръцете за..
"Великден в града" – започва великденски базар в Градската градина. Подробностите от Теодора Бреме, организатор: "Постарали сме се нашите посетители да се потопят в празничното настроение. Днес сме подготвили кори с яйца за малките, а утре ще правим венци. Продължаваме до Велики понеделник. Всеки ден има програма с кулинарни изненади и ателиета за..
Историческа възстановка на живи картини от Априлското въстание в Северния парк с доц.д-р инж. Георги Маринов: "За съжаление малко е лошо времето, но това не ни пречи. Участниците са облечени и чакаме общината да реши точния час, чакаме да се посъбере малко публика, правим го за децата. Правим живи картини - първоначално селско ежедневие, нападение..