Емиграцията отново е сред намеренията на младите българи

Близо ¾ от младите хора в България обмислят повече или по-малко идеята за емиграция в чужбина. Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Еберт", с доклад от Института по социология "Иван Хаджийски".

В проучването, проведено през 2024 г., са участвали 9000 души между 14 и 29 години. Освен България са включени и Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Северна Македония, Косово, Черна гора, Румъния, Сърбия, Словения, Гърция и Турция.

Изследвани са нагласите на младите хора към ценности, образование, преходите в живота, създаването на семейство, работата, отношението към политиката и властта.

Според получените данни за българите, последните години бележат ръст в миграционните намерения на младежите, вероятно заради множеството кризи породени от пандемията от коронавирус, войната в Украйна, инфлацията. Едва 26% от младите хора не възнамеряват да емигрират.

"Кризите през последните години очевидно са повлияли на младите. Виждаме повече несигурност, но и повече адаптивност. Повече индивидуализъм и прагматизъм – коментира пред БНР-Радио София социологът Яница Петкова, която е част от екипа, изготвил изследването. – Ако в предишни проучвания на предни позиции сред ценностите са посочвани демокрацията и свободата, то сега са човешките права, сигурността, икономическото благосъстояние.

Сред страховете на младите са лошото здравеопазване, рисковете от война, климатичните промени.

Сред българите се засилва интересът към политиката (21 % при едва 7 % през 2018 г.).

"Миграцията все повече се възприема като мобилност и като нещо временно", допълни Петкова. Сред потенциалните емигранти отново са висококвалифицираните млади българи.

Над 80% от желаещите да емигрират, обаче, нямат ясни планове и подготовка.

Повечето млади българи - 56%, смятат за важно да завършат университет, но едва 21 на сто от тях са удовлетворени от качеството на образованието у нас.

Най-предпочитаният модел на семейство е с две деца.