Институтът за изследване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН) организира конференция и тържествено събитие, посветено на водата като безценен природен ресурс, незаменим компонент на всички организми и жизнена среда, но и генератор на екстремни събития като бури, градушки и наводнения.
Повод са три международни дни – на ледниците (21 март), на водата (22 март) и на метеорологията (23 март).
Форумът включва и официално събитие под егидата на ЮНЕСКО и Световната метеорологична организация, което ще се излъчва на живо онлайн.
На 21 март в Големия салон на БАН (пл. "Народно събрание" в София), директорът на ИИКАВ-БАН проф. Екатерина Бъчварова и проф. Боян Кулов показват иновативни идеи за възстановяване на влажните зони по река Дунав по европейския проект DaWetRest.
За водните ресурси на България и настоящата водна криза лектор е проф. Емил Бурназки.
В предаването “Ритъмът на столицата“ поставяме акцент върху конференцията и темите от нея - ефектът на климатичните промени върху криосферата в Югоизточна Европа и изчезващите малки ледници в планините на Югоизточна Европа – Балканите.
Събеседник е проф. Емил Гачев от ИИКАВ-БАН, водещ експерт по география и екология, автор на книгата "Води и Земята".
“Тази година Световния ден на водата е посветен на ледниците, ще бъде отбелязан под мотото “Нека запазим ледниците“. Ние се солидаризираме към това мото, обявено на планетарно ниво, припознаваме го при отбелязването на тези дни тук. Деня за защита на ледниците - 21 март, се учредява под егидата на ЮНЕСКО. През 2025 г. този ден и ще бъде отбелязан за първи път", съобщи той.
Пред БНР проф. Гачев разказа какво представляват малките ледници в планините на Балканския полуостров и защо са от голямо значение за екосистемите в този регион.
По думите му, те спадат в категорията на микроледниците.
"Това не са класически ледници, каквито имаме в Алпите или в Хималаите, но са си ледничета. За да бъде едно природно тяло ледник, трябва да отговаря на две условия - да бъде постоянно във времето и да има в него движение на ледената маса, под нейната собствена тежест. Дълги години се смяташе, че на Балканите няма ледници, но в последните 20-30 години бяха направени доста детайлни изследвания на някои от тези форми, включително и в България. В резултат на това учените смятат, че се касае за форми от ледников тип, макар и много малки", посочи ученият.
В сравнение с големите световни ледници, при които основен момент е водният ресурс и климатичното влияние, ледниците тук нямат такова значение, защото са малки. Но имат значение като част от нашето природно наследство, като най-южните ледени маси в Европа, които се намират на Балканския полуостров. Тяхната роля е като природен архив, от който можем да научим много за историята на климата, включително в миналото, подчерта експертът.
"На Балканите също има топене на ледниковия слой. Преди това в период на наблюдение в повече от две десетилетия, при нас имаше много слаба такава тенденция към промяна , или даже почти я нямаше, но в последните десет години, заради все по-ескалиращите промени в климата, вече има ясна тенденция към деградация на ледниковите форми", разкри проф. Гачев.
Буди тревога прогнозата, че в бъдеще те ще спрат да бъдат ледници по своята същност, поради високите температури и липсата на достатъчно сняг, който да ги подхранва.
Основното количество от нея е в полярните ледници, които са доста по-големи от планинските. Но определени планински ледници, намиращи се в райони между тропиците и екватора имат огромно значение за страните, през които протичат, като например Централна Азия, защото това са засушливи страни, за които това е много съществен воден ресурс.
"При нас случаят не е такъв, защото това са едни много малки ледникови форми, които нямат отношение към водния баланс. Това, което имаме като основно явление, е намаляването на снега, а то дава отражение върху цялата ни природа, включително и върху водните запаси", отбеляза проф. Емил Гачев.
Какви са в посоките, в които трябва да се мисли и действа и какви мерки се обмислят и ще бъдат представени на форума - чуйте в разговора на Елисавета Балеганска.
На 15 април коментаторите на "Форум" се спряха и разсъждаваха по следните тематични насоки: От мусаката в менюто кой яде картофите и кой – месото ? От влизането на България в Европейския съюз досега заплатите са се увеличили 7 пъти. Инфлацията е "100 и нещо процента". "Дръпнахме", доближихме се до другите европейски страни . Купуваме не (само)..
В края на миналата година стана ясно, че близо 120 000 души на възраст до 30 години в България имат задължения към частни съдебни изпълнители. Най-засегнатата група са младите между 25 и 30 години, където дълговете са близо 80 000. Сред основните причини са необмислени потребителски кредити, вземани за луксозни покупки, телефони, почивки и..
В галерия “Уран“ е подредена изложбата с картини на художника Васил Стоилов. За предисторията на експозицията и какво могат да видят посетителите й, разказа пред Радио София, Лаврен Петров. “Предисторията е почти четиригодишна. Толкова време ни отне да съберем картините на Васил Стоилов за настоящата изложба. Преди 7-8 години..
От 1 юни 2025 година вече няма да говорим за загубена трудова книжка, защото влиза в сила нейният дигитален вариант, който се съхранява от Националната агенция по приходите (НАП). " Единният електронен трудов запис (ЕЕТЗ ) ще обединява два сега съществуващи регистъра – индивидуалните трудови книжки и уведомленията, подавани от..
Тестовете за измерване на средна скорост с тол системата продължават до края на май. Те се провеждат от миналия четвъртък, а мярката е планирано да влезе в сила най-рано през лятото. Колко ще са камерите на пътя и къде ще измерват средната скорост, а глобите? Резултатите показват, че по 10-километровата отсечка на Северната тангента..
"Никога не сме били по-близо до еврозоната от момента, в който се намираме сега. Смея да твърдя, че България е готова." Това каза министърът на финансите Теменужка Петкова по време на работна закуска "Финансова политика и конкурентоспособност на българската икономика", организирана от Американската търговска камара (АТК) в България и..
Разкъсана облачност
Предимно облачно