Институтът за изследване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН) организира конференция и тържествено събитие, посветено на водата като безценен природен ресурс, незаменим компонент на всички организми и жизнена среда, но и генератор на екстремни събития като бури, градушки и наводнения.
Повод са три международни дни – на ледниците (21 март), на водата (22 март) и на метеорологията (23 март).
Форумът включва и официално събитие под егидата на ЮНЕСКО и Световната метеорологична организация, което ще се излъчва на живо онлайн.
На 21 март в Големия салон на БАН (пл. "Народно събрание" в София), директорът на ИИКАВ-БАН проф. Екатерина Бъчварова и проф. Боян Кулов показват иновативни идеи за възстановяване на влажните зони по река Дунав по европейския проект DaWetRest.
За водните ресурси на България и настоящата водна криза лектор е проф. Емил Бурназки.
В предаването “Ритъмът на столицата“ поставяме акцент върху конференцията и темите от нея - ефектът на климатичните промени върху криосферата в Югоизточна Европа и изчезващите малки ледници в планините на Югоизточна Европа – Балканите.
Събеседник е проф. Емил Гачев от ИИКАВ-БАН, водещ експерт по география и екология, автор на книгата "Води и Земята".
“Тази година Световния ден на водата е посветен на ледниците, ще бъде отбелязан под мотото “Нека запазим ледниците“. Ние се солидаризираме към това мото, обявено на планетарно ниво, припознаваме го при отбелязването на тези дни тук. Деня за защита на ледниците - 21 март, се учредява под егидата на ЮНЕСКО. През 2025 г. този ден и ще бъде отбелязан за първи път", съобщи той.
Пред БНР проф. Гачев разказа какво представляват малките ледници в планините на Балканския полуостров и защо са от голямо значение за екосистемите в този регион.
По думите му, те спадат в категорията на микроледниците.
"Това не са класически ледници, каквито имаме в Алпите или в Хималаите, но са си ледничета. За да бъде едно природно тяло ледник, трябва да отговаря на две условия - да бъде постоянно във времето и да има в него движение на ледената маса, под нейната собствена тежест. Дълги години се смяташе, че на Балканите няма ледници, но в последните 20-30 години бяха направени доста детайлни изследвания на някои от тези форми, включително и в България. В резултат на това учените смятат, че се касае за форми от ледников тип, макар и много малки", посочи ученият.
В сравнение с големите световни ледници, при които основен момент е водният ресурс и климатичното влияние, ледниците тук нямат такова значение, защото са малки. Но имат значение като част от нашето природно наследство, като най-южните ледени маси в Европа, които се намират на Балканския полуостров. Тяхната роля е като природен архив, от който можем да научим много за историята на климата, включително в миналото, подчерта експертът.
"На Балканите също има топене на ледниковия слой. Преди това в период на наблюдение в повече от две десетилетия, при нас имаше много слаба такава тенденция към промяна , или даже почти я нямаше, но в последните десет години, заради все по-ескалиращите промени в климата, вече има ясна тенденция към деградация на ледниковите форми", разкри проф. Гачев.
Буди тревога прогнозата, че в бъдеще те ще спрат да бъдат ледници по своята същност, поради високите температури и липсата на достатъчно сняг, който да ги подхранва.
Основното количество от нея е в полярните ледници, които са доста по-големи от планинските. Но определени планински ледници, намиращи се в райони между тропиците и екватора имат огромно значение за страните, през които протичат, като например Централна Азия, защото това са засушливи страни, за които това е много съществен воден ресурс.
"При нас случаят не е такъв, защото това са едни много малки ледникови форми, които нямат отношение към водния баланс. Това, което имаме като основно явление, е намаляването на снега, а то дава отражение върху цялата ни природа, включително и върху водните запаси", отбеляза проф. Емил Гачев.
Какви са в посоките, в които трябва да се мисли и действа и какви мерки се обмислят и ще бъдат представени на форума - чуйте в разговора на Елисавета Балеганска.
На 9 август 2025 г. започна ремонтът на участък от бул. "Ломско шосе". Заради тези дейности беше забранено движението по участък от булеварда – между ул. “107” до бензиностанция "ЕКО" при ул. "Васил Левски" (моста при жп линията в ж.к. “Обеля“). Движението обаче вече е пуснато - посочи репортерът на БНР - Радио София, Надежда Герова . “Намирам се на..
Инициативата "Реките на София" кани всеки, който има желание да стане активен участник в трансформацията на Софийските реки, да се включи в подготовката на фестивала. Поредното шесто издание на фестивала ще се проведе в столицата от 25 август до 1 септември. Доброволците имат за задача да оказват съдействие с всичко - от подготовка на терен,..
От 2 август 2025 г. в Европейския съюз влязоха в сила нови правила за разработване и използване на модели с изкуствен интелект с общо предназначение (ИИОП) – технологии, които стоят в основата на системи като ChatGPT, Gemini, Copilot и други генеративни AI решения. “На първо място е добре да обясним какво всъщност се крие зад това..
Напоследък станаха много чести случаите, в които хора, които не са теглили приложението Телеграм се оказаха със създадени профили там, за които дори не подозират. Какво ново трябва да знаем за киберсигурността и кибер света?“Подобен тип фалшиви профили или кражба на профили се случва и в други приложения - Viber, WhatsApp и други. Основният..
Нова зелена растителност ще бъде засадена в най-уязвимите точки на столицата, съобщава кметът Васил Терзиев. Повече зеленина се предвижда да има в „Младост 2“, „Обеля 2“ и по ключови булеварди в града. Сред проектите, по които се работи в общината, има и по-нестандартни предложения, като „мобилна горичка“ в Северния парк и вертикална градина на..
В разгара на този археологичен сезон, на 5 август в Националния археологически институт и музей към БАН се състоя откриването на изложбата "С една глава по-висока" , която бе представена от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински. В рамките на изложбата за първи път беше показана напълно реставрираната антична мраморна статуя в човешки ръст,..
До първата неделя на септември продължава 11-ото издание на традиционната културно-образователна кампания на Столичната библиотека за насърчаване на четенето. Библиобусите на кампанията вече са достатъчно познати и чакани в софийските паркове. Креативният формат вече е утвърден и гражданите знаят какво да очакват. В турнето на „Зелени..
Ясно