Институтът за изследване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН) организира конференция и тържествено събитие, посветено на водата като безценен природен ресурс, незаменим компонент на всички организми и жизнена среда, но и генератор на екстремни събития като бури, градушки и наводнения.
Повод са три международни дни – на ледниците (21 март), на водата (22 март) и на метеорологията (23 март).
Форумът включва и официално събитие под егидата на ЮНЕСКО и Световната метеорологична организация, което ще се излъчва на живо онлайн.
На 21 март в Големия салон на БАН (пл. "Народно събрание" в София), директорът на ИИКАВ-БАН проф. Екатерина Бъчварова и проф. Боян Кулов показват иновативни идеи за възстановяване на влажните зони по река Дунав по европейския проект DaWetRest.
За водните ресурси на България и настоящата водна криза лектор е проф. Емил Бурназки.
В предаването “Ритъмът на столицата“ поставяме акцент върху конференцията и темите от нея - ефектът на климатичните промени върху криосферата в Югоизточна Европа и изчезващите малки ледници в планините на Югоизточна Европа – Балканите.
Събеседник е проф. Емил Гачев от ИИКАВ-БАН, водещ експерт по география и екология, автор на книгата "Води и Земята".
“Тази година Световния ден на водата е посветен на ледниците, ще бъде отбелязан под мотото “Нека запазим ледниците“. Ние се солидаризираме към това мото, обявено на планетарно ниво, припознаваме го при отбелязването на тези дни тук. Деня за защита на ледниците - 21 март, се учредява под егидата на ЮНЕСКО. През 2025 г. този ден и ще бъде отбелязан за първи път", съобщи той.
Пред БНР проф. Гачев разказа какво представляват малките ледници в планините на Балканския полуостров и защо са от голямо значение за екосистемите в този регион.
По думите му, те спадат в категорията на микроледниците.
"Това не са класически ледници, каквито имаме в Алпите или в Хималаите, но са си ледничета. За да бъде едно природно тяло ледник, трябва да отговаря на две условия - да бъде постоянно във времето и да има в него движение на ледената маса, под нейната собствена тежест. Дълги години се смяташе, че на Балканите няма ледници, но в последните 20-30 години бяха направени доста детайлни изследвания на някои от тези форми, включително и в България. В резултат на това учените смятат, че се касае за форми от ледников тип, макар и много малки", посочи ученият.
В сравнение с големите световни ледници, при които основен момент е водният ресурс и климатичното влияние, ледниците тук нямат такова значение, защото са малки. Но имат значение като част от нашето природно наследство, като най-южните ледени маси в Европа, които се намират на Балканския полуостров. Тяхната роля е като природен архив, от който можем да научим много за историята на климата, включително в миналото, подчерта експертът.
"На Балканите също има топене на ледниковия слой. Преди това в период на наблюдение в повече от две десетилетия, при нас имаше много слаба такава тенденция към промяна , или даже почти я нямаше, но в последните десет години, заради все по-ескалиращите промени в климата, вече има ясна тенденция към деградация на ледниковите форми", разкри проф. Гачев.
Буди тревога прогнозата, че в бъдеще те ще спрат да бъдат ледници по своята същност, поради високите температури и липсата на достатъчно сняг, който да ги подхранва.
Основното количество от нея е в полярните ледници, които са доста по-големи от планинските. Но определени планински ледници, намиращи се в райони между тропиците и екватора имат огромно значение за страните, през които протичат, като например Централна Азия, защото това са засушливи страни, за които това е много съществен воден ресурс.
"При нас случаят не е такъв, защото това са едни много малки ледникови форми, които нямат отношение към водния баланс. Това, което имаме като основно явление, е намаляването на снега, а то дава отражение върху цялата ни природа, включително и върху водните запаси", отбеляза проф. Емил Гачев.
Какви са в посоките, в които трябва да се мисли и действа и какви мерки се обмислят и ще бъдат представени на форума - чуйте в разговора на Елисавета Балеганска.
В предаването "Радиокафе“ разговаряме с историка д-р Александър Стоянов за неговата последна историческа книга - “Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)“ , написана така, че да може да се чете и от по-широката, любопитна и любознателна публика. Изданието е синтезирано и достъпно изложение на българската история от края на..
"Създадено в България, признато по света!“ е мотото на най-голямото събитие за иновации в роботиката и автономните технологии у нас. То ще се проведе на 11 септември 2025 г., в София тех парк - зала "Джон Атанасов". Robotics Strategy Forum е едно от най-посещаваните технологични събития в България, което се провежда 5 поредни години. На едно..
На 8 септември Православната църква чества празника Рождество на Пресвета Богородица, известен в народната традиция като Малка Богородица. Според българските традиции Рождество на Дева Мария е празник, на който се почитат жените и майките. Това е един от Богородичните празници в православния календар през годината заедно с Въведение (21 ноември),..
Днес ще е предимно слънчево с временни увеличения на облачността. Ще духа слаб до умерен вятър от изток-североизток, съобщиха от НИМХ. Максималните температури ще са между 28° и 33°, в София - около 29°. В планините ще бъде предимно слънчево с временни увеличения на облачността, но само на изолирани места в Рила и Пирин ще превали. Ще духа умерен..
С адв. Елиза Николова – председател на Професионалната асоциация на медиаторите говорим за темите в Лятната школа по медиация, която се открива на 8 септември в Поморие: "Школата стартира в 2016-7, стартира с международни лектори. След пандемията решихме да сменим формата, който се хареса на хората. Без излишна скромност, мога да кажа, че Поморие е..
Милчо Талев е председател на Народно читалище "Просвета 1888" в Поморие и директор на художествената галерия там: "Каквото правим е кауза и цел. От миналата година започна Фестивал на занаятите. Децата е хубаво да видят как се зараждат те. А пленерът ни е над 20 години. Започна като живопис, после се включи и скулптура. Произведенията остават тук и..
Радиокафе гостува на община Поморие в съвместно предаване на Радио София и Радио Бургас. В Поморие все още има много туристи. Затова и с кмета Иван Алексиев г оворим за развитието на града като атрактивна туристическа дестинация: "Поморие е много хубав, интересен град. Запазва своя чар. Създаваме спокойствие, духовен град сме. Историите,..
Разкъсана облачност