Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Неписани истории за Бузлуджа“ събира различни истории за паметника, в търсене на неговото бъдеще

Арх. Дора Иванова от фондация “Проект Бузлуджа“
Снимка: Христина Иванова

Фондация „Проект Бузлуджа“ започва кампанията "Неписани истории за Бузлуджа“. В нея могат да се включат всички, които желаят да разкажат своята лична история и да изразят мнението си за бившия Дом-паметник на Българската комунистическа партия.

"За последните 10 години много дейности успяхме да извършим - стабилизирахме мозайките на място, почистихме, проучихме всички технически параметри на сградата, но остава големият въпрос как ще интерпретираме тази сграда, какъв ще е нейният разказ и какво ще бъде посланието, което тя ще дава на своите посетители”, казва арх. Дора Иванова, основател на фондация “Проект Бузлуджа“.

Посетители не липсват - всяка година над 50 хил. души се качват на Бузлуджа, отделно всяка събота и неделя се качват хиляди семейства, но липсва цялостен разказ за това какво е Бузлуджа, какво представлява тази сграда и какво е мястото ѝ в днешно време. 

Още от 2020 г. от фондация “Проект Бузлуджа“ събират различни гледни точки – лични спомени, преживявания, мнения за неговото минало, настояще и бъдеще. Това включва истории от строителството, изграждането, разграбването и преосмислянето на паметника, както и различни критични перспективи за сградата. Фокусът обаче е върху историите на хората, които са свързани с изграждането и функционирането на сградата. 

Продължението на този проект сега включва историите на всички хора. “Тук вече не говорим само за истории и за това как е създадена сградата, да научим технологията и изживяванията на хората по време на строителството и използването на сградата. Искаме да разгърнем тази история и да поканим всеки да каже своето мнение и своето разбиране за тази сграда - лични истории, от днешно време или от преди”, обяснява арх. Дора Иванова. 

Ключовите въпроси, на които трябва да бъде намерен отговор, са какъв е смисълът на тази сграда днес, как нейното съществуване може да бъде интерпретирано, какви истории и послания трябва да бъдат заложени в бъдещата експозиция.

“Целта на всичко това е да се създаде първата експозиция или първият прототип на експозиция за Бузлуджа, който ще бъде онлайн, на дигитална платформа и се надяваме да послужи и за експозицията вътре в сградата, когато тя вече може да бъде посещавана”, допълва тя.

По този проект от фондацията работят заедно с университета в Болоня, Италия. “Паралелно с нас, те проучват тяхно наследство - мозайки от периода на Мусолини, които са в много добро състояние и са изключително произведение на изкуството, но също силно пропагандно. Те събират историите на хората, за да създадат и провокират критичното мислене към това изкуство и разказването му”, допълва арх. Дора Иванова.

Още за интересния проект чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.    
По публикацията работи: Елица Елефтерова-Иванова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Софийски разкази - арх. Пенчо Койчев и Съдебната палата

Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век?  Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..

публикувано на 17.05.25 в 16:00
Йерусалим днес

Историята оживява - Хаджиите от Банско, част първа

Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..

публикувано на 17.05.25 в 15:00
С Васил Попов

Като чуя прочита, сънувам кошмари със собствената си история

Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..

публикувано на 17.05.25 в 14:28
Със Захари Нанков

Не сме високото изкуство, но може да се задълбае

Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..

публикувано на 17.05.25 в 14:15
Мария Пулиева

Адресите на любовта - Найден Геров и Мария Пулиева

Сигурна съм, че всички са чували името на Найден Геров: възрожденец, писател, езиковед и фолклорист. Делото на неговия живот е „Речник на българския език“. А жената на неговия живот е Мария, също от сой. Потомка на рода Пулиеви и Евлоги и Христо Георгиеви, сродена с даскал Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. Т я също блести със собствена светлина..

публикувано на 17.05.25 в 14:00

Право на глас

Лора Младенова oт „Невидими животни” за  благотворителния концерт-протест срещу насилието над животни , събиращ българските изпълнители на Благотворителен концерт-протест срещу насилието над животни събира българските изпълнители на 18 май от 18:00 часа в Концертната зала на Военния клуб в София с вход свободен:  "Идеята дойде от певицата Тина, към..

публикувано на 17.05.25 в 11:20
„Нощ на музеите“ в НВИМ

„Нощ на музеите“ и в НВИМ

Славея Сурчева ни кани на поредната „Нощ на музеите“ в НВИМ  с атрактивна програма и вход свободен за външната и постоянната хронологична експозиция. В късните часове на деня посетителите ще имат възможността да разгледат една от най-богатите музейни колекции в страната и да съхранят този спомен със селфи в специално обособен за целта кът. Екипът..

публикувано на 17.05.25 в 10:50