Мнозинството от българите (55%) са готови да дарят свой орган на роднина или близък, ако има животоспасяваща нужда, а 19% отговарят, че не биха го направили.
По темата за донорството една трета от българите признават, че изобщо не са запознати, а 34% посочват, че "по-скоро не са запознати". 40 на сто биха се съгласили да дарят собствени органи след смъртта си, 34% не биха се съгласили.
Това показват данните от национално представително проучване, извършено от агенция "Тренд", с 1002 ефективни интервюта с пълнолетни респонденти. Допитването е направено в периода 16-22 октомври 2024 година.
Положителното е, че 62% от участниците в допитването одобряват донорството като акт, коментира пред БНР-Радио София Димитра Воева, социолог от агенцията.
Много добре запознати по темата са едва 5 на сто.
Информираността е по-висока в столицата и областните градове, докато в селата остава под средната. Най-значителен фактор е образованието на респондентите – приблизително половината от висшистите декларират, че в някаква степен са запознати, докато сред хората с основно образование това се равнява на приблизително 1 от 10 души.
Съществен проблем е недоверието в процеса и съмнението, че изразеното съгласие за донорство, може да бъде застрашаващо за живота. Страховете се подсилват от недоверието в лекарите и съмненията, че те самите могат да бъдат част от схеми за нелегална търговия на органи.
Освен високата незапознатост със състоянието на мозъчна смърт, потенциален проблем е, че над половината от българите (общо 51%) не биха се доверили (26%) или не знаят дали биха се доверили (26%) на лекарската експертиза при определяне на състоянието.
Една четвърт от запитаните смятат, че има голям риск лекари да участват в схеми на търговия с органи, а само 2 на сто са убедени, че няма никакъв риск.
Проучването отразява и традиционното схващане на българите да не говорят/да не мислят по такива теми, за да "не дърпат дявола за опашката". То рефлектира върху нагласата да се обсъжда и споделя – дори и хора, които подкрепят донорството, невинаги коментират темата с най-близките си, отбеляза Воева.И допълни, че респондентите често генерират "престижни отговори", които невинаги отговорят на действителното мнение или положение.
Чуйте разговора на Невена Николова и Данаил Конов.
Павлина Хинкова ни представя Международната седмица на джаза в Габрово: "За първа година решаваме да пресъздадем традиция - част от ДНК-то на Габрово. От най-първите стилове тя е най-жизнерадостната музика. Превръщаме нашия град в малко подобие на улиците на Ню Орлийнс. Започваме с лектория за 100-годишнината на Оскар Питърсън, "Махараджата на..
Днешната ни радиоразходка е по ул. Шипка: Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..
Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...
В последните години паметта за най-добрия и най-дълго управлявалия столичен кмет инж. Иван Иванов се възражда, но много малко се знае за личния му живот. Докато учи в Политехниката в Мюнхен той среща двете си големи любови за цял живот - хидроинженерството и Матилда Хинце. Двамата се запознават на концерт с класическа музика в театър..
Българският филм " Денят, в който тя ще се роди " е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча, Албания. Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..
На 27 август започва едно от най-чаканите събития в света на киното - фестивалът във Венеция . Това е неговото 82 издание. Създаден през 1932 година, той е най-старият кинофестивал в света и един от трите най-престижни, наред с Кинофестивала в Кан и Берлинския международен кинофестивал. Провежда се в края на август и началото на септември на остров..
"Ретро изложение Самоков" се появява в календара с авто събитията на България. Тази година, на 23 август, ще бъде неговото първо издание, като централния площад в града ще домакинства проявата. Участието е от отворен тип, без предварителни записвания и на площада ще се допускат участници с ретро автомобили и мотори до изчерпване на местата. Веднага..
Разкъсана облачност