Радан Кънев: Няма планове, които да засягат спестяванията на гражданите в Европа

публикувано на 10.04.25 в 17:28

Снимка: Ани Петрова

Разговор с евродепутата Радан Кънев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Има ли ЕС пряк достъп до спестяванията на хората? Все по-често в социалните мрежи се твърди, че новите планове на ЕС са заплаха за личните спестявания на европейските граждани.

Този слух развенча евродепутатът Радан Кънев, който заяви, че много категорично трябва да се каже, че това не е вярно.

“Няма нищо вярно и е много опасен тип дезинформация, защото засяга директно страховете на хората и ги тласка потенциално директно към грешни финансови решения.

Знаем, че българите в огромната си част сме хора спестовни и хората с относително нисък доход разполагат с някакви пари в банка.

Освен това сме преживели няколко шока с фалити на банка, с хиперинфлация. Имаме основателни страхове в обществото. Подобна дезинформация създава опасност хората да започнат да правят грешни решения за собствения си интерес.

Няма такива планове, нямало е и няма да има такива планове, които по какъвто и да е начин да засягат спестяванията на гражданите в Европа - в или извън еврозоната”, категоричен е е той.

Според него, въпросната дезинформация е форма на политически популизъм - привличане на вниманието към една партия (става дума за Възраждане, които са вносителите на идеята) и нейните откровено антиевропейски идеи, чрез подобна дезинформационна кампания.

Колегите от “Възраждане” не крият, че са противници на европейското членство. Те имаха преди броени дни една абсурдна политическа позиция, в която казват, че колкото по-зле за Европейския съюз, толкова по-добре за България, или обратното?

Твърдение, с което можем да спорим дълго време и с много аргументи”, казва той.Това, което го възмущава е, че от партията с внушаване на страх плашат хората с нашето еврочленство.

Чуйте повече в разговора на Данаил Конов и Невена Николова в звуковия файл.

По публикацията работи: Елица Елефтерова-Иванова