Редактор на книгата е Лора Бранева. Пред Радио София тя сподели, че попадайки на "Думи за езика“, първото, което си мисли е, че "това е чудо на чудесата“, в което ще се изгуби, за да се намери.
"Помислих си, че е изключително голямо предизвикателство, което непременно трябва да види бял свят. След три четения и няколко прегледа по-късно, все още не мога да я определя жанрово тази книга. Тя излиза от всякаква жанрова определеност. Това, което най-общо може да се каже за книгата е, че е по-скоро научно-популярна, без от това да страда нейната съществена част, която Иля следва – сравнително историческият метод в лингвистиката. Тя е много професионално написана, така е и оформена, защото е спазено цялото библиографско цитиране“, обясни Бранева.
Книгата се опира на езикознанието, обхождайки полетата на семантиката, семиотиката и етнологията, лабиринтите на генетиката и философията.
Автор на предговора е проф. Александър Кьосев, който определя "Думи за езика“ като "онези съчинения, които показват, че знанието никак не е скучно дори когато е истинско, дълбоко“.
Изданието показва историята на езика, разбулвайки ритуалната тайна на етикетните формули, показва връзката на храната с начина, по който говорим и мислим, съживява значението на календарните празници.
"Това е много дружелюбна книга. Тя се чете с лекота от всякакви възрасти, както от изкушени от науката лингвисти, както от студенти филолози, така и от хора, невъоръжени с кой знае каква подготовка. Има изключително фино чувство за хумор авторът. Едно от нещата, които ме впечатлиха в книгата е, че тя е много родолюбива, много езиколюбива, без да бъде в онази сфера - да слагаме българския език като нещо отделно, като нещо единично, много е космополитна в този смисъл“, посочи Лора Бранева.
Тя добави, че авторът отделя внимание както на българския език, така и на неговото балканско езиково семейство, на славянската група езици, показвайки взаимовръзката.
"Иля Златанов развенчава митове, но с това още повече засилва интереса и го прави „по-вкусен“. Той разказва на много вкусен език и дори научната тематика е поднесена като разказ", каза Лора Бранева.
Иля Златанов отрано се запознава с многообразието и богатството на българския говор, като езикът се превръща в основен предмет на изследванията му, а езикознанието - в негова професия. Той е специализирал в Института за балканистика, публикува статии в езиковедски издания и в сборници от научни конференции.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Навръх Първи май студиото на "Форум" отново се напълни със седмичните коментатори Гергана Костадинова – пиар, директор на агенция "Right Direction", и Димитър Кръчмаров – продуцент, сценарист, част от екипа на спортната страница "Топка е". Темите, които днес им предложи водещият Лъчезар Христов, а те с готовност приеха, са: 149 години..
Повече от 50 ученици от 15 училища ще вземат участие в третото издание конференцията "Добродетели на духа и волята" , която ще се проведе на 2 и 3 май в Регионалния исторически музей в София (РИМ - София). На нея ще бъдат представени разработки по теми на едни най-драматичните и героични моменти от българската история : "100 години от..
По данни на НСИ заетите лица в България на възраст между 55 и 64 години са 632 000 през третото тримесечие на 2024 г.. Те са 70% от населението в същата възрастова група. 10 000 българи на възраст над 65 г. са се регистрирали в Бюро по труда . 42% от регистрираните безработни са на 50+ години – или близо 62 000 души. 7 хиляди от тази..
Един от общинските културни институти в столицата - този в Надежда, днес в духа на празника на труда - 1 май, организира почистване и освежаване на фоайето на институцията. “Решихме да оправим културата като започнем от Културния дом в ОКИ “Надежда”. Пълно е с хора - имаме цигулари, диригенти, режисьори, контрабасисти, челист, оперен певец. Хора,..
Етап 6 от реконструкцията на ул. "Опълченска“ от бул. "Александър Стамболийски“ до бул. "Сливница“, налага промяна на движението в района, съобщиха от Центъра за градска мобилност. От 02.05.2025 г. до 30.05.2025 г. включително, се забранява влизането на пътни превозни средства по ул. "Опълченска“ между бул. "Сливница“ и бул. "Тодор Александров“..
Честването на Априлското въстание и празника на град Копривщица се провеждат ежегодно на 1 и 2 май на площад “20-ти Април“ в града. За първи път отбелязването на празника става през 1926 г. Събитието се случва на площад “20 април” пред констицата на героите от Априлското въстание и днес за 99 път се отбелязва възстановка на тези паметни дни от 1886..