Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво е "гражданска наука" и Мрежа за дългосрочни еко системни изследвания?

Как учените взаимодействат с местните общности в своите изследвания върху природата?

Разказа доц. Светла Дончева в "Радиокафе"

Доц.Светла Дончева
Снимка: Христина Иванова

Пролетта е най-подходящото време да си припомним, че науката като част от живота ни,  много често е свързана с природата. Там намираме решения на различни проблеми и вдъхновения за много от нашите градски дейности, а и въобще за живота ни.

За втора година се проведе фестивала “Да се хванем за зелено в Подгорието: гражданската наука в подкрепа на решаване на местни екологични проблеми и запазване на традиционния бит". Как учените се грижат за запазването на природата и характерните ѝ особености?

Повече разказа в предаването “Радиокафе“ доц. Светла Дончева, ръководител на Българската мрежа за дългосрочни еко системни изследвания.

"Нас живо ни интересува природата, защото се занимаваме с наблюдения и изследвания по нея, опитваме се да разберем как тя функционира и как бихме могли да я предпазим от някои типове натиск, които могат да ѝ навредят".

Къде е намесата на пролетта, помага ли?

"Тя действа ентусиазиращо и вдъхновяващо. След зимата имаме нужда от тази зеленина, от цветята, от синьото небе, от птиците. За нас, изследователите на природата, това е начало на нашата работа на терен, полевата ни работа. Още в началото на пролетта започваме своите наблюдения и изследвания, опитваме се да разберем как зимата е повлияла на някои растения, изследваме птиците и техните песни, изобщо пролетта е началото на интензивна работа“, посочи доц. Светла Дончева.

Съществува ли и какво включва понятието “Гражданска наука“?

"Съществува такова понятие - на английски “Citizen science“. Това всъщност е знанието на местните хора. Колкото и ние да се опитваме да изследваме нещата, ако те не ни помагат с техните многовековни наблюдения на мястото, където са живели, където продължават да живеят и работят, ще ни бъде по-трудно. Помагат ни, защото те виждат промени, виждат някои разлики в годините и когато контактуваме с тях, местното познание е изключително полезно“, подчерта експертът.

Тя разказа за своите срещи и разговори с местните хора, които със своето местно знание, допълват данните на изследователите, които успяват да разберат какво се случва в природата.

"В нашите екологични и социоекологични изследвания се опитваме да въвлечем обществото точно в това, защото помислете само, как природата е влязла дълбоко в бита и традициите на хората. Фестивалът, който правим "Да се хванем за зелено…“, разказва за билките, които излизат през пролетта. Те са най-различни в различните страни, дори в различните региони на нашата страна и те са базата, върху която са се развивали кулинарните традиции на местните хора. От ботаническа гледна точка, знаейки какви билки, какви подправки растат на определени места, разбираме как те са използвани и продължават да се използват в кулинарията".

Какво представлява Мрежата за дългосрочни еко системни изследвания?

"Това е Национална мрежа, състояща се от няколко научни площадки с много добро оборудване. Благодарение на Националната пътна карта за научна инфраструктура, финансирана от Министерство на образованието и науката, закупихме прекрасна апаратура и вече мога да твърдя, че сме на световно ниво. Ние сме част от глобална мрежа за дългосрочни еко системни изследвания. В тази мрежа всеки континент има своя регионална. Ние естествено сме към Европа и работим много тясно с европейската мрежа, защото нашите изследвания се правят по стандартизирани показатели, за да можем да видим от пъзела на различните страни, какво се случва в Европа като цяло“, изтъкна доц. Светла Дончева.

Тази мрежа съдържа и социоекологични платформи, където се работи в тясно сътрудничество с местните хора. Предстои да се изгради такава платформа в Беласица, която ще е първа за страната ни, иначе в Европа съществуват такива 58, допълни тя.

По думите ѝ сътрудничество с местните хора означава и сътрудничество с местните институции - общини, кметове, читалища, училища.

“Да направим така, че взаимно с природата да се уважаваме - и ние нея, и тя нас. Да не допускаме много наводнения и други неща, които могат да бъдат избегнати при едно правилно стопанисване и управление на природните ресурси“, поясни доц. Дончева.

Чуйте повече в разговора на Христина Иванова в звуковия файл.


По публикацията работи: Спаска Давранова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 31.10.25: Културните дейци заплашват със стачки

В последния ден от работната седмица гост в предаването “Форум” е Венци Мицов, музикант и бивш общински съветник. Заедно с водещия Лъчезар Христов обсъдиха следните теми:  Властта, партиите и енергията на протестите, която беше разпиляна;  Културните дейци заплашват със стачки: Поставиха 14 искания към държавата - каква е държавната политика..

публикувано на 31.10.25 в 18:47
Христо Донев - Ричи

Саксофонистът Христо Донев-Ричи дебютира с нетрадиционен двоен албум

Саксофонистът  Христо Донев - Ричи е  човек, пълен с енергия и готов да разказва много за и със своята музика.  Гостуването ви в Радио София с  дебютния си албум "За мен и за нея" го потвърди.  Музикалният му път започва от Разград. Преди да хване саксофона на крехките 13 години, създава хип-хоп група с най-добрия си приятел...

публикувано на 31.10.25 в 17:50

Нов публичен регистър ще разказва за жертвите на неработещите институции у нас

На 1 ноември, Денят на народните будители, ще се състои демонстрация пред Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий, под надслов "Будители срещу насилието“. Целта на събитието е да бъдат почетени жертвите и пострадалите от социално обусловено насилие, от немарливост, корупция и злоупотреба с власт, от пожарите и наводненията, жертвите на..

публикувано на 31.10.25 в 17:22

Vall изпява "Сама" със значение на самотна, самостоятелна, самодостатъчна

Валерия Войкова – Vall представи новата си песен “Сама“ в ефира на предаването “Добър вечер, София“.  “Бяхме се събрали с Dexter  и Кристиан Костов, които са основната причина за създаването на песента. Дълго мислихме в каква посока да поемем за създаването ѝ. В този процес си зададохме въпроса Защо винаги трябва да говорим за това как ни..

публикувано на 31.10.25 в 16:37

Катя Димитрова: Децата в България имат много ранна сексуализация

Тази седмица в гр. София на кръгла маса Държавната агенция за закрила на детето стартира национална кампания срещу явлението “деца раждат деца“. За последните 10 години над 33 000 непълнолетни са станали майки. На срещата лекари от болницата в Пазарджик споделиха за стряскащата статистика относно две 11-годишни майки и още 20 под 14-годишна възраст..

публикувано на 31.10.25 в 16:31

Фондът за млади таланти на София набира предложения за финансиране на даровити деца

Фондът за млади таланти на София започва набиране на предложения за финансиране на надарени деца и младежи в три направления. До 19 декември ще се приемат проектни кандидатури, а изявени и имащи заложби в изкуството, науката и спорта, ще могат да бъдат подпомогнати и поощрени да се развиват в тези области.  Фондът за млади таланти на София беше..

публикувано на 31.10.25 в 15:15

Мирян Костадинов създаде първия музей за наука и изкуство

"Феномена" е името на първия музей за наука и изкуство в България , чийто създател е Мирян Костадинов . Той е познат със своята музикална кариера, но тук се концентрира върху по-стара своя страст - към науката.  Мисията му е да покаже, че науката и изкуството могат да са достъпни, разбираеми и дори забавни.  Твърди, че "Феномена" за него е..

публикувано на 31.10.25 в 14:52