В Деня на Европа специалната тематична разходка, която ще води довечера писателката Йоанна Елми, е под наслов "Европа - мечта, Европа - хищница: многоликата Европа в българската литература".
Повод за наименованието е стихове на Александър Вутимски, в които личи противоречивостта в историята, в развитието и възприемането на Стария континент.
Обиколката е под егидата на фондация "Прочети София", организатор на поредицата "Литературни маршрути".
Началният час е 18:30, а мястото на тръгване - площад "Джузепе Гарибалди".
Маршрутът ще включва истории и референции към творчеството на Петко Славейков, Блага Димитрова, Елисавета Багряна, Капка Касабова, Вера Мутафчиева, Христо Ботев, Братя Миладинови, Иван Вазов, Гео Милев, Димчо Дебелянов, Атанас Далчев, Александър Вутимски, Димитър Димов, Димитър Талев, Георги Господинов, Борис Христов, Константин Павлов, Георги Марков и други.
"Европа не се споменава експлицитно в много произведения на български автори, въпреки че тя ги оформя. Но именно способността на този континент да се ражда, разрушава и преражда в по-добро и по-добро, прави това място толкова хубаво! За съжаление авторитарните наченки, които долавяме в обществата ни, целят да унищожат Европа като съществуваща концепция – изтъкна пред БНР-Радио София Йоанна Елми. – Европа е нещо сложно и красиво. Европа е спокойствието да си там, където си, копнеж и свобода за пътуване, възможност за обмен на идеи, за плурализъм, борба за добър компромис. Европа не е само Запада. Тя е сцена на империя и на нация, на прогрес и на потисничество, на мълчание и на слово, на чуждо и на наше. Но – дали като хищница или като мечта, винаги е присъстваща."
В хода разговора на Даниел Ненчев с Йоанна Елми в предаването се включиха Надежда Московска от Рим (след избора на новия папа), и проф. Румяна Конева – ръководител на Дом "Витгенщайн" във Виена (за проф. Иван Шишманов и делото му за връзката на България с Европа "без майстори и калфи").
Чуйте ги в звуковия файл.
Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят. Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..
Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...