Според данните на Националния статистически институт за последната календарна година бедните в България нарастват до 21,7% от населението.
Рискът от изпадане в бедност се изразява и в конкретни лишения за домакинствата. Те все по-трудно заделят пари, спестяват за почивка и поддържане на дома. Това важи и при намерението за закупуване на жилище, автомобил, дрехи и дори обувки.
Основните характеристики на бедността са безработицата, ниското образование, по-високият брой на децата в домакинството, по-напредналата възраст, етносът, дори пола (жените по-често са под линията на бедност), подчерта пред БНР-Радио София старши икономистът Зорница Славова от Института за пазарна икономика, анализирайки данните.
По думите ѝ, колкото по-високо е образованието, толкова по-малка е разликата в доходите между половете. В големите градове на страната безработицата е на дъното, а заетостта е в своя пик. Проблемите на пазара на труда там са в липсата на умения и квалификация, за да може човек да е конкурентоспособен.
Статистиката отчита и сезонни работници от трети страни, но не и тези, които не искат да работят.
Цифрите говорят:
За съжаление у нас 70% от средствата се насочват към субсидирана заетост, а едва 30% остават за обучение. В другите страни от Европейския съюз съотношението е обратно – там повече се залага на (пре)квалификация дори консултация за намиране на работа.
"Най-голямата програма е за обучение на половин милион души по Националния план за възстановяване и устойчивост, но нещата там буксуват и не се знае докъде е стигнала", допълни Славова.
За последните 10 години се наблюдава подобрение, като цяло всички стават по-богати, подоходното неравенство също намалява.
Много от младите обаче не искат да са активни на пазара на труда.
В момента подпомагането става с малко пари на много хора, а е по-добре то да бъде по-целево, каза още анализаторът.
Чуйте разговора на Невена Николова и Данаил Конов.
През 2026 България ще бъде председател на една от важните за ЕС стратегии – Дунавската. Символичното предаване на щафетата (която в този случай е корабен рул) вече е факт. По време на Годишния форум за развитието на Дунавската стратегия в Сараево Елмедин Ковачевич, министърът на външните работи на Босна и Херцеговина, която в момента председателства..
Сава Вутов и Ангел Николов предлагат на необичайно за класика място необичайно за Северното полукълбо заглавие: "Пролетно тайнство през ноември". Ето и разказът им: "Първият път свирихме "Пролетно тайнство" през лятото в несебърското село Баня - имаше кино, музика, лекции, абсолютна творческа еклектика. Неща, далеч от ежедневието на хората - пейките..
Нина Караманова представя новия роман на Джон Гришам - " Вдовицата ". Излязъл в САЩ преди месец, вече е номер едно бестселър на "Ню Йорк Таймс". Това е 51-ият поред роман на Гришам, който става номер 1, а той самият е един от най-четените живи писатели в света, с над 400 милиона продадени книги и екранизации по тях с участието на Том Крус, Джулия Робъртс,..
Малко преди Нощта на театрите (15 ноември) представяме старите софийски театри. В началото на 1882 пожар опустошава паянтовата сграда, където през деня е Народно събрание, а вечерта в нея играе първата любителска театрална трупа. На мястото на сегашната СГХГ се помещава друг дървен театър, за който вече сме говорили тук. В 1888 пловдивската трупа остава..
Хиляди българи преди четвърт век се обединяват в искането си да остане Родопската теснолинейка. Преди 11 години едно тогава 20-годишно момче, Кристиан Ваклинов успява и вече сме в навечерието на излизането на книгата му, посветена на Родопската теснолинейка. Ето го пред микрофона на фена на теснолинейката и автор на поредицата Боян Бочев:
За богатия и пъстър живот на изпълнителката на „Любовта е море“, която след триумфа си във Вегас се обръща към духовното, става дума в „Адресите на любовта“. Лиана Антонова е певица, актриса, писателка и легендарна столична красавица. С втория си съпруг, изключителния саксофонист Ангел Везнев, гастролират в Австрия, Германия, Швейцария,..
FesTEAval е посветен на чая и чайните традиции от цял свят. За поредното му издание сме с Николай Кандиларов: "Зимата е най-популярна за чай за българина. Но има промяна, има развитие на чаената култура в София. Има интерес, в АйТи сектора особено. Като цяло зеленият чай е по-популярен. Неправилно използваме думата чай за билковите отвари - те трябва..