Въпреки добрите резултати, които показва статистиката, желаещите да бъдат донори на репродуктивен материал (яйцеклетки) продължават да са в пъти по-малко от хората, които имат нужда от тях, съобщават с тревога от фондация "Майки за донорството".
Семействата с репродуктивни проблеми в страната се увеличават.
Инвитро клиниките в България внасят все повече замразени яйцеклетки и сперматозоиди от държави, които не ги използват. Те са лесни и бързи за предлагане от репродуктивните клиники, но скъпи за българските пациенти. И за съжаление рядко водят до успех.
Това е една от причините все още да няма окончателно становище от работната група към Министерството на здравеопазването, в която фондация "Майки за донорството" участва.
С повече български донори и финансово подпомагане на семействата, ще се родят повече желани бебета, изтъкват от организацията.
Освен вноса на замразен материал, сред спънките в дейността Виктория Георгиева от фондацията посочи ограничението за възраст на донорките. Законът изисква жената до 37 години да има поне едно родено дете, за да стане донор, а у нас често пъти жените раждат около 35-ата си година.
"В държавите, където няма тази рестрикция – жената да има родено дете, нямат проблеми с донорството. Има млади хора у нас, които биха станали донор, но само заради това не искат да раждат дете – допълни Георгиева. – Крайно време е да актуализираме българската нормативна база в тази област."
В цял свят донорът е анонимен и безвъзмезден. Поемат се само пътни разходи и разноски за "пропуснати ползи" – между 800 и 1000 евро, а у нас – до 3 минимални заплати.
През изминалите 11 години, фондацията заедно с близо 5000 донора на яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони, помогна да се родят над 4000 български деца.
Финансирани са инвитро процедури на 136 семейства. На други 2400 семейства е оказана финансова подкрепа за прегледи при репродуктивни специалисти акушер-гинеколози; детски лекари и други специалисти за детско и женско здраве.
"Рискът е, че всички искат да гласуват повече разходи. Накрая ще гласуваме един бюджет, който не реалистичен". Такова предупреждение отправи в ефира на БНР Димитър Димитров, общински съветник от ПП-ДБ, член на Комисията по транспорт и пътна безопасност в Столичния общински съвет. Той очаква бюджетът на Общината да бъде приет в рамките на..
Продължава седмицата, в която коментатори във "Форум" са Адриана Диканчева и Никола Атанасов . В днешното издание те се спряха на следните теми и поводи за разсъждения: Националният център за безопасен интернет (НЦБИ) проведе днес кръгла маса "Закрила на детето от онлайн насилие" с участието на граждански организации,..
Общинският съвет в Долна баня прие бюджета на общината за 2025 година в размер на 18 636 727 лева. Приходите за финансиране на делегираните държавни дейности са 14 059 912 лв., а за местните дейности - 4 576 815 лева, посочи пред БНР-Радио София кметът Владимир Джамбазов. Капиталовите разходи в размер на 2 105 249 лева. За..
През последните години има активен разговор за недостига на кадри и вноса на работна ръка, дават се предложения, включително и за бъдещи законодателни промени, припомни пред БНР-Радио София Жасмина Саръиванова, главен експерт "Социален диалог" в Българската стопанска камара (БСК). Тази седмица на кръгла маса вицепремиерът и министър на..
Женски народен хор - София към Народно читалище "Бъднина – 1982“ е един от малкото самодейни народни хорове на територията на столицата, който поддържа изцяло акапелна програма в триглас. Те изпълняват песни от всички региони на България. Наред с песните от Шопския и Граовския край, характерни за региона на София и околностите ѝ, в репертоара на..
Продължава 78-ото издание на един от най-престижните фестивали за кино - "Златна плама" в Кан. Вече се отличават някои от фаворитите в конкурсната програма и киноведът Лазар Хрисимов ни споделя най-впечатляващите заглавия. "Финикийската схема" на Уес Андерсън е именно такова заглавие. Става дума за комедия с престижен актьорски състав: Бенисио..
На 22 май ще се проведе Голямата диктовка II – "Пазител на българския език" от 11.00 часа в читални 4 и 5/6. За 146-та си годишнина Националната библиотека кани 146 участници да се включат във второто издание на инициативата. Тази година темата на второто издание на Голямата диктовка ще бъде свързана с Годината на глаголицата. Текстът ще бъде..