От 16 до 19 юли в Краков се проведе шестото издание на Cities Forum – едно от големите европейски събития за градски решения и бъдещето на градовете. По традиция форумът се организира oт Главна дирекция „Регионална политика“ на Европейската комисия, като тази година го правят съвместно с European Urban Initiative (EUI).Това е една инициатива, която дава възможност да градовете да бъдат смели – да тестват иновативни решения за устойчиво градско развитие, дори и с риск да сбъркат, като дори грешката в планираното развитие на един град може да бъде полезна за друг, най-малкото за да я избегне. Но това е само ако знанието се споделя – и това е другата мисия на тази Европейска градска инициатива. Знание, събиране и анализ на данни и споделяне на опит – това са ключовите понятия за Европейската градска инициатива. Досега има 86 одобрени проекта от 19 държави-членки на ЕС и от Обединеното кралство, като са разпределени 275 милиона евро в 665 общини, а общия бюджет до 2027 е 395 милиона евро. Изграждане на капацитет (административен и не само) не само в големите градове, създаване и пробване на нови решения за големите градски проблеми, подкрепа за иновациите и трансфер на знания – за това работи Европейската градска инициатива. Секретариатът на EUI е във Франция, в град Лил.
Форумът в Краков имаше няколко важни цели и една от тях е да се установи в диалог с над 1000 представители на управлението и развитието на градовете на европейско, национално и местно ниво какво е състоянието и какви са нуждите на градовете, защото до края на града предстои да бъде публикувана изключително важната Agenda for the Cities (Програма за градовете). Овластяването на градовете и възможността те да участват все по-активно в оформянето на бъдещето на Европа.
Затова и един от ключовите говорители и център на интереса на гости на събитието и журналистите беше италианският еврокомисар Рафаеле Фито, изпълнителен заместник-председател на ЕК, отговарящ за сближаването (включително и кохезионните фондове) и реформите.
Централни теми по време на форума бяха социалното приобщаване, наличието на жилища на достъпни цени/наеми в големите градове, цифровизацията, дигиталния преход, градската мобилност, справянето с климатичните промени, устойчивото и зеленото развитие на градовете, центрирани около хората.
Българското участие – в пленарните сесии бяха поканени заместник-кметът на София Иван Гойчев (очаквайте скоро негово гостуване по темата в Радио София), както и кметът на Пловдив Костадин Димитров, който презентира Пловдив като един от най-старите градове в Европа, който обаче се развива динамично, и какви предизвикателства среща при представянето на богатото си културно – историческо наследство. В друга пленарна сесия, свързана с финансирането на устойчивото градско развитие, редом с опита италианската община Прато, на белгийския град Льовен и експерти от Европейската инвестиционна банка, участва Ива Петкова от Фонда за устойчиво градско развитие. Тя говори за българските успехи в прилагането и комбинирането на различни европейски финансови инструменти за градско развитие и градска трансформация. Един от акцентите по време на Форума на градовете беше представянето на резултатите от Евробарометър за ситуацията в градовете в ЕС и проблемите и очакванията на гражданите.
Иначе неслучайно Краков беше избран за домакин на Форума на градовете (който се провежда на всеки две години) – ясно беше, че ще е полски град, тъй като събитието е по време на полското председателство на Съвета на ЕС, но Краков освен че е старата столица на Полша и старият му център е бил първият обект в Европа, включен през 1978 в списъка на ЮНЕСКО като световно културно наследство, също е град с добри примери за използване на кохезионните фондове и за модерни градски практики. За тях – за градските помагачи и за нощния кмет на Краков, чуйте в кореспонденцията на Лили Големинова:Камион на общинското предприятие "Софекострой" започна да разчиства купищата събрани боклуци в столичния квартал "Красно село", съобщи кметът на района Цвети Николаева. "Получаваме помощ от "Софекострой". Благодарим от сърце. Един от камионите, който чисти район "Красна поляна", започна да чисти и ж.к. “Славия", заяви Николаева във Фейсбук профила..
Европейското пространство за езикови данни и Институтът за български език към БАН събират експерти от българските технологични компании, публичната администрация и научните среди, за да обсъдят значението на езиковите данни за развитието на езиковите технологии и инструментите, базирани на изкуствен интелект, в България. Събитието ще се проведе през..
През деня ще остане облачно и с валежи от дъжд, на повече места и повече по количество в Северна България. Ще духа умерен вятър от запад-северозапад, в Източна България - от североизток, информират синоптиците от Националният институт по метеорология и хидрология. Преобладаващите максимални температури ще бъдат между 10° и 15°, а минималните - между..
Във втория ден от седмицата гост в коментарното предаване "Форум" е Лора Младенова - автор, поет и активист с журналистическо и юридическо образование. Заедно с водещия Лъчезар Христов, тя обсъди следните теми: Боклукът на София: Общината търси да купи още камиони, как се стигна дотук; Политически сезон в условията на напрежение и протести;..
Заради интензивния трафик се променя организацията на движение в участък с ремонт от автомагистрала “Тракия" в Софийска област между 24-и и 33-и километър, съобщават от Агенция "Пътна инфраструктура". До 9 октомври (четвъртък) на четири пъти в следобедните часове - в 12 ч., 14 ч., 16 ч. и 18 ч., за около 30 - 45 минути ще се спира изцяло движението..
Нормални ли са климатичните процеси, които наблюдаваме през последните години по света, но и в България - свлачища, поройни дъждове, пожари. “Те са пряко следствие от климатичните промени, които настъпват и се ускоряват, така че това, което виждаме сега и което ще виждаме в бъдеще, е новата климатична реалност и трябва да сме подготвени..
Мотото тази година "Всяка история е уникална, всяко пътуване има значение“ напомня, че зад всяка диагноза стои лична история - история на смелост, устойчивост и надежда. По данни на Световната здравна организация, през 2022 година близо 2,3 милиона жени по света са диагностицирани с рак на гърдата, а над 670 хиляди са загубили битката с болестта. В..