"Как изкуството на Япония и Китай навлиза в българските земи до края на ХХ век" – заглавие като това предполага разказ, историческа хронология, описание на процеси.
В случая обаче точно така е наименованието на актуална изложба в Софийската градска художествена галерия (СГХГ), която може да разгледате до края на август.
Фактически в експозиционните зали могат да се видят рисунки, маски, гравюри и други творби, притежание на български галерии и още повече – от частни колекции.

Влиянието на далекоизточното изобразително изкуство върху българските художници прониква у нас от Запад – обясни пред БНР-Радио София изкуствоведът и куратор Красимир Илиев.
Импресионизмът е повлиян от японската гравюра. След това – сецесионът. Заради бързината, с която страната ни се откъсва от Средновековието и се превръща в модерна държавата, в началото на ХХ век се появява фразата "българите са японците на Балканите".
"За мен Никола Петров е първият наш импресионист, който усеща не само техниката на рисуването, а и вътрешния дух, която носи далекоизточната култура. Друга голяма фигура след него е Иван Милев."

Илиев отбеляза, че до 1944 г. Япония доминира, в края на 1933 г. е първата изложба.
След Деветосептемврийския преврат страницата с Япония се затваря и в началото на 50-те години нахлува китайската култура и изобразително изкуство. През 1951 г. изложба с китайски литографии е посетена от над 80 хиляди души за 1 месец, което е показателно за огромното латентно любопитство на българите към това изкуство.
Китайската живопис повлиява дори на художници като Дечко Узунов и Стоян Венев.
Последните години на ХХ век, а и до днес, особено значение в културния ни живот всяка есен имат Дните на японската култура, в които следим и актуалното в тяхното изобразително изкуство, отбеляза още кураторът на изложбата.
В години на ХХI век Китай има мощно влияние.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.

Радиоразходката днес е посветена на последните месеци на Яворов - малко след смъртта на Лора Каравелова и вторият успешен опит за самоубийство. Началото на края е в дома на сем.Тихови в края на 1913 г. Сградата сега не съществува. Освен спомените на Яворов, цитираме в-к "Утро" и в-к "Мир". Убийство или самоубийство? Всеки вестник споделя история -..
В Деня на будителите, но и на журналистиката, обръщаме внимание на списание "Любословие" и неговия издател - Константин Фотинов. Славейко Докузов от Историческия музей в Самоков е наш събеседник и един от съставителите на изложбата, посветена на 240-та годишнина от рождението на Константин Фотинов: На откриването, директорът на музея казва, че "не е..
Името на първата българска дипломирана лекарка и една от най-големите дарителки от началото на ХХ век тъне в незаслужено забвение. Освен в родното ѝ Габрово, където окръжната болница носи нейното име. А д-р Тота Венкова Чехларова се посвещава на бедните и на страдащите, за да потисне травмата от трагично завършила любов. За споделените ѝ..
Бояна Гяурова и Марта Москова в аванс ни представят Международният форум за графичен дизайн "Мелба дизайн" - очаквайте ни на 8 на живо от там: "Всяка година фестивалът расте. Основният фокус е лекционният симпозиум със 7 дизайнера от Европа. Винаги да има от всичко за всеки. Куратори, организатори на подобни събития. На 6 откриваме изложбата..
"Танцът на епохите" е зрелищен спектакъл от Турция. Продуцентът Георги Радев представя националното му турне в България: "Двигателят на това пищно шоу поставя мост между народите чрез културата. Танците през вековете се сравняват с "Огъня на Анадола", но тук всеки танц е етюд от различна епоха. Чак до елементи на хип-хоп. По официални данни..
Представяне за България на новата платформа „ Female Film Club (FFC) ” - глобална общност за жени, които се занимават с кино. Представя ни я Красимира Белев - актриса, продуцент и сценарист, която живее и работи в Лос Анджелис: "Платформата е създадена преди 4 години по време на КОВИД. В момента има над 3000 души от 66 държави. Сега я направихме и..
Забравената история на сестрата на Иван Шишман – Кера Тамара – оживява в пищния исторически роман "Корона за княгинята" от Ангелина Ангелова, която ни гостува по този повод: "С времето Денят на будителите придоби по-голямо значение за мен. А като превърнеш езика в професия денят е още по-важен. Романът е определян и за исторически, но за мен е и..