Книгата "Крепости срещу страха" е тематична, концептуална, опитва се да изследва различните форми на страх: личния, екзистенциалния, а също и страховете, породени от времето, в което живеем.
Страхове, свързани с войни, тероризъм, екологична катастрофа и навлизането на изкуствени интелекти.Страхът е нещо, което е определящо за стихосбирката, защото всеки човек има своите лични страхове. Много често те са екзистенциални, променят се в различните периоди от живота, но винаги са факт.
Въпросът обаче е, че живеем в едно време, което определят като епоха на тревожността и всичко отстрани, което се случва, засилва тези страхове. Така че личният страх вече не може да бъде само личен и става част от едни по-големи страхове, с които много трудно се справяме, казва проф. Амелия Личева.
Според нея, от днешните страхове на първо място е този на страха от бъдещето защото ако в предишните периоди е било много лесно да си представим как ще се развива светът и сме били уверени, че ще продължи да върви в положителна посока, т.е., че ще оставим след себе си един свят, който със сигурност ще бъде по-добър от този, в който обитаваме - това мисля че приключи като надежда, казва тя.
В този нов свят, езикът продължава да ни плаши, защото е изразител на всички проблеми, на всички неразрешени проблеми. Според мен, има още много какво да се прави с езика.
Той е по някакъв начин длъжник на много проблеми, особено езикът на съвременната българска литература, струва ми е, е длъжник на важните теми от всекидневието и в този смисъл е страхът, че езикът все още не е на нивото на проблемите ни, казва тя.
Проф. Амелия Личева е поетеса, литературен критик, преподавател. Издала е няколко стихосбирки: "Око, втренчено в ухо”, "Втората вавилонска библиотека”, "Азбуки”, "Моите европи”, "Трябва да се види“, "Зверски кротка“, "Потребност от рециклиране“ и на стихосбирката Férocement sage, публикувана в издателство Les Carnets du dessert de Iune в превод на Мари Врина.
Чуйте повече в разговора на стажант-репортерката Вяра Николова в звуковия файл.
Първите софийски театрални постановки се правят в сградата, където е и Народното събрание. Тя изгаря в 1882. В миналото предаване стана дума за друг дъсчен театър наблизо - този на японица Камчик. На това място се създава друг дъсчен театър, "Основа", след събарянето на този на Камчик. В началото на 20 в. на същото място започва строежа на сегашния..
Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: Самоковският художник прави офорти със старата сграда на Света София - особеностите според Любомир Николов: "Не са много гравюрите от неговата неща,..
Жените в живота на Георги Парцалев Може да звучи сензационно, но легендарният комик Георги Парцалев се е влюбвал и в жени. В гимназията изпращал до дома, носел чантата и получил първа целувка от съученичката си Роза, но баща му попарил надеждите за взаимност с думите „Тя е от богат род, а на теб фамилията ти идва от скъсаните гащи на дядо ти. Не..
Playing Narratives е 7-месечна програма за млади таланти в сферата на видео игрите. Готов ли си да превърнеш страстта си към игрите в кариера? Подробностите с Иван Попов, част от екипа на Гудгейм (инициатива, явление): "Всяка година подкрепяме кауза, свързана с образование. Обединяваме гейм енергията и я насочваме към смислени проекти на..
„Вещерът: Кръстопътят на гарваните“. Историята на „Вещерът“ вече се превърна в истинска сензация – първо с книгите на Анджей Сапковски, после с култовите игри The Witcher, а накрая и с успешния сериал на Netflix. С нас по този повод е Антон Биров от влога "С книги под завивките": "Вечерът се изправя срещу цялата концепция за необходимото чудовище...
Столична библиотека отпразнува своя 97-ми рожден ден . Една от най-старите културни институции на София е създадена на 24 октомври през 1928 г. Днес Библиотеката на София се гордее с близо 109 хиляди читатели, фонд от 1 милион книги, 4 модерни филиала и диблиобус, най-големият в страната детски център, дигитална тийн лаборатория, литературен музеен..
В неделя, 26 октомври, преминаваме към зимното часово време. В 04.00 часа сутринта стрелките трябва да се преместят с час назад . През март 2019 г. Европейският парламент гласува за отпадането на сезонната смяна на часа. Държавите членки решават дали преминат изцяло на лятно или зимно часово време.