Книгата "Крепости срещу страха" е тематична, концептуална, опитва се да изследва различните форми на страх: личния, екзистенциалния, а също и страховете, породени от времето, в което живеем.
Страхове, свързани с войни, тероризъм, екологична катастрофа и навлизането на изкуствени интелекти.Страхът е нещо, което е определящо за стихосбирката, защото всеки човек има своите лични страхове. Много често те са екзистенциални, променят се в различните периоди от живота, но винаги са факт.
Въпросът обаче е, че живеем в едно време, което определят като епоха на тревожността и всичко отстрани, което се случва, засилва тези страхове. Така че личният страх вече не може да бъде само личен и става част от едни по-големи страхове, с които много трудно се справяме, казва проф. Амелия Личева.
Според нея, от днешните страхове на първо място е този на страха от бъдещето защото ако в предишните периоди е било много лесно да си представим как ще се развива светът и сме били уверени, че ще продължи да върви в положителна посока, т.е., че ще оставим след себе си един свят, който със сигурност ще бъде по-добър от този, в който обитаваме - това мисля че приключи като надежда, казва тя.
В този нов свят, езикът продължава да ни плаши, защото е изразител на всички проблеми, на всички неразрешени проблеми. Според мен, има още много какво да се прави с езика.
Той е по някакъв начин длъжник на много проблеми, особено езикът на съвременната българска литература, струва ми е, е длъжник на важните теми от всекидневието и в този смисъл е страхът, че езикът все още не е на нивото на проблемите ни, казва тя.
Проф. Амелия Личева е поетеса, литературен критик, преподавател. Издала е няколко стихосбирки: "Око, втренчено в ухо”, "Втората вавилонска библиотека”, "Азбуки”, "Моите европи”, "Трябва да се види“, "Зверски кротка“, "Потребност от рециклиране“ и на стихосбирката Férocement sage, публикувана в издателство Les Carnets du dessert de Iune в превод на Мари Врина.
Чуйте повече в разговора на стажант-репортерката Вяра Николова в звуковия файл.
"Стажантските програми за студентите са много значима част от тяхното обучение. Ние се стараем да бъдем връзката между академичното и реалната практика. Стаж може да се проведе и през лятото, но това зависи от възможността на съответния работодател, който би могъл да осигури пълна заетост", обясни пред БНР-Радио София доц. д-р Полина Михова -..
Ихтиман отбелязва празника на града с пищна седмична програма .Тя започна на 12 август и ще продължи до 17 август. Празникът е свързан с църковното честване на Успение Богородично, а програмата включва читалищни дейности на деца и младежи, курбан и концерти с български изпълнители. Повече за празника пред Радио София разказа Николай..
През последните години все повече млади хора в България използват дългата ваканция, за да поспечелят лични средства с труд. От началото на 2025 г. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИАГИТ) е издала 14 547 разрешения за започване на работа на непълнолетни лица . За същото време на през 2024 г. разрешителните са били 13 052, а през 2023 г ...
Добрите търговци изпълняват задълженията си, колкото и незначителни да изглеждат, защото за купувачите може да са от значение. По време на летните месеци някои обекти променят работното си време, но то трябва да е обявено на видно място и задължително да се спазва, коментира пред БНР-Радио София Габриела Руменова от платформата "Ние,..
Фестивалът за изкуство и права "Граждански будилник" се провежда всяко лято. Тазгодишното му издание ще се открие на 30 август в Южния парк, в колаборация с "Реките на София" и с вход свободен. Фестивалът е уникално културно приключение, което събира млади артисти, правозащитници, природозащитници и всякакви активни хора в едно..
Столичната община ще финансира 16 проекта за подобряване на социалната среда в града. Най-новото издание на програмата “Социални иновации” бележи исторически рекорд с бюджет от 410 хил. лв., което е почти двойно увеличение, спрямо миналата година. 42 предложения са били разгледани тази година. Програмата подкрепя бързо реализуеми, иновативни..
На 15 август отбелязваме "Денят на спасението". Празникът е създаден през 2005 г. по инициатива на д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. “Български лекар”, с подкрепата на Военномедицинска академия и със съдействието на Министерство на здравеопазването, Български лекарски съюз, Български червен кръст и синдикатите. Поводът за честването е..