Книгата "Крепости срещу страха" е тематична, концептуална, опитва се да изследва различните форми на страх: личния, екзистенциалния, а също и страховете, породени от времето, в което живеем.
Страхове, свързани с войни, тероризъм, екологична катастрофа и навлизането на изкуствени интелекти.Страхът е нещо, което е определящо за стихосбирката, защото всеки човек има своите лични страхове. Много често те са екзистенциални, променят се в различните периоди от живота, но винаги са факт.
Въпросът обаче е, че живеем в едно време, което определят като епоха на тревожността и всичко отстрани, което се случва, засилва тези страхове. Така че личният страх вече не може да бъде само личен и става част от едни по-големи страхове, с които много трудно се справяме, казва проф. Амелия Личева.
Според нея, от днешните страхове на първо място е този на страха от бъдещето защото ако в предишните периоди е било много лесно да си представим как ще се развива светът и сме били уверени, че ще продължи да върви в положителна посока, т.е., че ще оставим след себе си един свят, който със сигурност ще бъде по-добър от този, в който обитаваме - това мисля че приключи като надежда, казва тя.
В този нов свят, езикът продължава да ни плаши, защото е изразител на всички проблеми, на всички неразрешени проблеми. Според мен, има още много какво да се прави с езика.
Той е по някакъв начин длъжник на много проблеми, особено езикът на съвременната българска литература, струва ми е, е длъжник на важните теми от всекидневието и в този смисъл е страхът, че езикът все още не е на нивото на проблемите ни, казва тя.
Проф. Амелия Личева е поетеса, литературен критик, преподавател. Издала е няколко стихосбирки: "Око, втренчено в ухо”, "Втората вавилонска библиотека”, "Азбуки”, "Моите европи”, "Трябва да се види“, "Зверски кротка“, "Потребност от рециклиране“ и на стихосбирката Férocement sage, публикувана в издателство Les Carnets du dessert de Iune в превод на Мари Врина.
Чуйте повече в разговора на стажант-репортерката Вяра Николова в звуковия файл.
Лятната ваканция е за учениците, но не и за техните телефони. Взирането в екрана и скролването са още по-интензивни при младите хора. За съжаление, телефонът за много подрастващи се е превърнал в своеобразен лидер и ние, възрастните трябва да контролираме в някаква степен информацията, която детето приема с такова устройство - първо,..
В рамките на десет дни - от 10 до 20 юли, фестивалът за изкуство в града "Девет слона" ще предложи програма от събития от различни сфери на изкуството, всяко от които ще се вписва в сложния и противоречив пейзаж на съвременния град. Във второто издание фестивала е и продължението на един фантастичен разговор между жители и артисти, поети,..
Институтът по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет стартира съвместна програма с Лабораторията по компютърни науки и изкуствен интелект (CSAIL) към Масачузетския технологичен институт (MIT CSAIL). Началото беше поставено на официална церемония в София Тех Парк. MIT е №1 в света по..
АГ-отделението в пернишката МБАЛ "Рахила Ангелова" е пред затваряне заради липса на достатъчно кадри. Командированите от София акушерки този месец са в отпуск и не се знае дали ще се върнат. Директорът на болницата е подал оставка, но проблемът не може да реши който и да застане на този пост, коментира пред БНР-Радио София д-р Ивайло..
Cairos AI – българският инструмент, който превръща текстови команди в готови за използване 3D анимации чрез интегриращ разговорен AI, богат motion library и AI-синтез представи в ефирана Радио София Христо Велев , основател на компанията за визуални ефекти Bоttleship. Cairos.ai е уеб базирана платформа за автоматично анимиране на 3D аватари, като..
Поети, хора на словото - Ясен Атанасов, Димитър Кенаров, Иван Димитров, гостуваха в предаването “Радиокафе“ в разговор за поезията между кориците на антологията “София Поетики“, събирана в последните 20 години, откакто съществува и едноименния фестивал и ролята на изкуството като платформа за споделяне на социални и политически..
Тази вечер, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей ще бъде открита изложбата “Глад 2.0“ по повод 109-ата годишнина на Музея и се осъществява в партньорство с Художествена галерия - Казанлък. Изложбата интерпретира фундаменталната тема за глада в пет различни аспекта – физически глад, глад за самосъхранение, глад за сигурност, глад за истина и..
Ясно