Адресите на любовта - композиторът Петко Стайнов

Дори изобщо да не сте изкушени от симфоничната музика, няма начин поне веднъж да не сте чули емблематичната “Ръченица” от Тракийски танци на Петко Стайнов. Но те не биха се излели така вдъхновено изпод нотите на композитора, ако той нямаше до себе си жена, муза, подкрепа и всеотдайна грижа в лицето на съпругата му Стефанка.

Внукът на музиканта, който носи неговото име разказва: “Запознават се в родния им град Казанлък през 1918-1919 г., когато баба завършва гимназия. Първоначално родите­лите ѝ се противопоставят на връзката им, обезпокоени от перспективата цял живот да трябва да се грижи за инвалид. (Композиторът е сляп от 11-годишната си възраст - б.р.). Тя демонстрира непоколебимостта на чувствата си и за известно време напуска бащиния дом, оставайки да живее в с. Енина, където е учител­ка. Година по-късно майка ѝ уважава чувствата ѝ и Стефанка заминава за Виена”. Там тя учи музика, за да може да помага на любимия си. И през целия си живот преписва произведенията му.

Липсата на зрение никога не е пречила на Петко Стайнов “да вижда” - само по допира с дървото той разпознава какъв вид е, галейки цветята ги назовава по име. Освен книгите, които е прочел с брайловото писмо на незрящите, съпругата му всяка вечер е споделяла с него хиляди страници на глас.

Паметта му е почти толкова феноменална, колкото музикалния му слух. Все още се разказва като куриозен анекдот следната случка: след приключването на репетицията на Софийската филхармония, която подготвя негово произведение, Петко Стайнов се обръща към диригента Асен Найденов и му казва: „Моля те, обърни внимание на втората корна, че на 84-ия такт изсвири фалшиво втората нота.“

За любовната история, продължила 40 години – чуйте звуковия файл