Чуй новината: След началото на кампанията за разяснения по влизане в еврозоната в българската банкова система са внесени над 1 млрд. лева.
Банките у нас бяха сред първите най-готови сектори за приемане на еврото, защото похарчиха милиони и започнаха подготовката още миналата година.
"Системите ни работят с много валути, имаме депозити и кредити в евро. Като платежна система сме длъжни да предлагаме това, което клиентите търсят. А 99% от тях правят разплащания и операции в трите основни валути - лев евро и американски долар - за пазарите извън ЕС", коментира пред БНР-Радио София Георги Заманов, член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) и главен изпълнителен директор на една от големите банки у нас.
Той обясни, че който иска, и сега може да открие еврова сметка, но в масовия случай това не е необходимо. Левовата автоматично ще се превърне в евро по курса, фиксиран от много години, прекалкулирано и без разходи за превалутилране.
"Няма нужда да се редим на опашка в първия работен ден на 2026 г. Ако има свободни левове по-добре е да се внесат сега. В повечето банки за откриване на нова сметка дори няма такса", допълни Заманов.
Кредитите могат да се предоговорят, напомни финансовия експерт. По думите му, България като икономика и заради валутния борд можеше да влезе в еврозоната и преди 10 години.
"Донякъде сме длъжници на обществото, че досега не го направихме, защото отлагането във времето създаде някаква несигурност у хората и бизнеса дали и как ще стане. Ако има сектори, които още не са готови за евроразплащания (като таксиметровия бранш, например), то е защото заради досегашната несигурност там не са предприели да правят инвестиции за този процес.
"Дълги години сме в ЕС, вече и в Шенгенското пространство. Като нация вече сме свикнали с евроразплащанията – на гръцкия плаж плащаме в евро, нали? Трябваше да се предприеме разяснения за баба и дядо на село, за малкото магазинче. Това е стъпка към социалното и икономическото развитие на България", каза още Георги Заманов.
Чуйте разговора на Лъчезар Христов.
Снежана Маринова за новото издание на книгата ѝ " Мозайка от миналото на Стара Загора ", чиято софийско представяне предстои: "Много теми останаха извън първото издание. Допълнихме го с 11 нови. За съжаление опожаряването на града в 1877 засяга и архивите. Оцелява само това, което е било извън града. Сега можем да обменяме с колегите дигитални копия,..
Гвардейският оркестър на България е първото музикално формирование в България, осъществил и първите записи в различни жанрове, които ще чуем тук. Историята на оркестъра е описана в книгата на д-р Галя Грозданова-Радева, тук е и Стефани Михайлова, съдействаща за съставянето и представянето на книгата:
Преводачката и журналистка Вера Балабанова е последната жена в живота на поета-символист Теодор Траянов. Тя остава с него до кончината му, въпреки че той редовно я води на гроба на голямата си любов, актрисата Дора Дюстабанова, и казва че иска да бъде положен до нея. Писателят признава пред своята Вера: „Не съм носил добро на жените, не съм…“..
От двора на БНР търсим 10 градски съкровища в интерактивната градска игра. Трудни ли са местата, които трябва да бъдат открити? С нас е и водещата в "Легендите на София" Магдалена Гигова. Нейна е идеята участниците да си включат крачкомерите и да не тичат, за да не се объркат с участниците в маратона.
Отличителна черта на най-стария музикален фестивал у нас – „Варненско лято“ е международния симпозиум , който за шеста поредна година събира изтъкнати европейски музиколози в морската ни столица със специално подготвени доклади. Досегашният път на темите, провокирали създаването на доклади минава през теми като „ Творческият процес през погледа..
В последния работен ден от седмицата, темите от деня в предаването "Форум“ коментираха политическият анализатор и преподавател в НБУ Любомир Стефанов и Пламен Димитров от Българското геополитичиско дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Политически обзор на седмицата - кризата с боклука и последствията след..
Преди седмица жителите на Белица излязоха на протест заради състоянието на пътищата в района. Пътната отсечка с дължина над 63 км свързва Софийска с Пазарджишка област, като е и най-пряката връзка между столицата и град Панагюрище. Освен това пътят свързва няколко села в района с по-големите населени места. По думите на шофьори и живеещи..
Предимно облачно
Облачно