Кристиян Александров днес е част от музикалната сцена на канадския град Ванкувър, който се намира на едни линия с прочутия си с алтернативните рок банди (и не само) Сиатъл. Но е роден в София. Завършил е Музикалното училище в София с пиано (+перкусии). Там най-добрият му е приятел е друг пианист, Ясен Велчев (Акага и Те). В неговия випуск са „и други много хубави хора, талантливи музиканти, които сега са по целия свят – Максим Ешкенази, Михаил Йосифов, Дорина Марков, Пепи Славов“, както самият той споделя за Радио София. Добронамерен, етичен, в добро настроение – това се усеща в разговора ни:
Спомня си за основаването на „Акага“ през 1991, за първия им концерт, за първите години в групата, където той свири на барабани. Междувременно родителите му решават да заминават за Канада на гости, харесва им и решават да се преместят там. Оставят Кристиян да завърши музикалното училище под надзора на така важните „леля, баба и дядо“, след което през 1995 и той заминава при тях, първоначално в Калгари. След това се мести за кратко в Торонто, докато не се установява във Ванкувър заедно със съпругата си – „най-красивият град в Канада, природата е като в рая , тук сме от 22 години вече. Времето е много приятно, много музика, много култура, много фестивали, много туризъм. И много българи има“. Има късмета веднага да се срещне с много добри музиканти и бързо му потръгва. Като пианист, защото „в Акага бях на барабаните, защото имахме най-добрия пианист, Ясен Велчев, а като пристигнах в Калгари, там имаше поне 4 ужасно добри барабанисти и нито един добър пианист“ – смее се и продължава да разказва. „Моите авторски неща са по-скоро фънк, соул, ар-ен-би, джаз, смесвам ги, но се занимавам с класическа музика, пиша музика за филми и телевизия. Имам си студио, в което записвам различни неща – в момента блус, а скоро ще продуцирам албум на българската певица Гергана Велинова“.
С каква програма идва Кристиян Александров на Банско джаз фестивал – „ами много пъстра, аз самият имам два проекта, единият с акустичен джаз, в стилистиката на Оскар Питърсън, по-традиционен, а другият се нарича „Funk & Jazz Ambassadors”, смесваме повече стилове, повече енергия. Имам специален гости – Шанън Гейе, моята съпруга, която е чудесна певица и перкусионистка“. Познаван се още от Калгари, запознават се, работейки заедно, много леко им върви и постепенно започват да ги канят заедно по фестивали. Свирили са ба прочутия джаз фестивал в Монреал, на двата джаз форума в Торонто, както и на всички други големи фестивали там.
Идват до България буквално за три дни и отиват направо в Банско (където отдавна иска да дойде да свири Кристиян) – трябва да се връщат бързо обратно, защото в Канада всички летни джаз фестивали са синхронизирани и „повечето джаз музиканти се опитваме да свирим на всички, като своеобразно турне – много удобно е, не знам дали има други държави, които правят така“. А във Ванкувър лятната фестивална програма е много добре разпределена и съобразена, има около 45 фестивала, почти всяка седмица.
За последно е идвал в България през 2018 за годишнината на Акага, а преди това е бил през 2007. Много му липсва България и приятелите и се надява да има повече възможности да се връща. В Канада българските музиканти се ползват с много добра слава, а самите канадци са любопитни и много искат да се научат на неравноделните ни ритми.
Още за живота в Канада, по-какво си приличат Ванкувър и София – чуйте в интервюто на Лили Големинова.
Ако искате да чуете Кристиян Александров с неговия квартет - датата е 9 август на Главната сцена на площада в Банско.
Радиокафе днес се излъчва от величествения Костенски водопад . Йордан Ангелов , кмет на Община Костенец е пръв наш гост и първите му думи са за проектите, по които работи общината, без да се забравят разбира се, и предизвикателствата и решенията: "Водят ме в Копривщица, Панагюрище, рецитирам за да обича и пази България" (Петър). "Четяхме..
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..