Леко се влошава Индексът на съответствие между професионалното образование и профила на икономиката

През последните години няма радикална промяна в Индекса, с който се  измерва съотношението между планирания прием на ученици по професионални специалности и реалната заетост на хора с професионална квалификация в различни сектори.

Това се отчита в ново изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Стойността на индекса намалява леко през последните години. Причината за това се крие основно в разширения прием в професии за ИКТ сектора.

Ако няма политически решения за смяна на приема, влошаването ще продължи, коментира пред БНР-Радио София Адриан Николов, старши икономист от ИПИ.

"Индексът почти не е променен, но е по-интересен регионалният разрез – допълни Адриан Николов. – Данните показват голям дял на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството). В областите Кюстендил, Видин и Кърджали, например, където има прекомерен прием в неподходящи за структурата на местната икономика направления. В София е направен завой и има по-застъпено обучаване на кадри в дигиталния сектор, но нямаме директна оценка как се случва реализацията им."

Анализ на изследването показва, че в шестте основни сектора, обхванати от изследването – селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, ИКТ – са съсредоточени над 60% от всички ученици в професионално образование. Разминаванията по сектори са сериозни:

• В селското стопанство – 9% от приема, но едва 6% от заетите с ППК;
• В преработващата промишленост – обратно: 25% заети с ППК, но само 12% от приема;
• В строителството – високо търсене (9% заети), но нисък прием (4%);
• В транспорта – 10% заети, при едва 2,8% прием;
• В хотелиерството и ресторантьорството – свръхприем (11%), но по-малка заетост (6%);
• В ИКТ – 19% от приема, но под 2% от заетите с ППК.

По думите на Николов, сред причините за разминаването е силно инерционната образователна система в сравнение с по-динамично променящия се пазар на труда.

Дуалното образование е много добра форма в търсенето на решения.
Финансовият стимул за училища с дуално обучение ще даде резултат, убеден е икономистът.

Той посъветва и по-широко профилиране на учениците в първите години на гимназиалния образователен етап.

Чуйте разговора на Невена Николова.