Филмът "Плетачката на дантели" от 1977 с Изабел Юпер печели наградата на екуменическото жури в Кан. В това време Бистра Писанчева е твърде далеч от мисълта, че в средата на август 2025 ще събере майсторството на плетачки от цял свят на Световен конгрес в Карлово, откъдето излъчваме, заедно с Програма "Христо Ботев". Конгресът съвпадна с ежегодния Празник на калоферската дантела (16.8).
На първата ни среща в ефир през юни т.г. Бистра Писанчева бе категорична, че най-важното в дантелата е свободата. Ето я и днес:
"Нямаме много дантели, в сравнение с целия свят, но нямахме конкуренция с кандидатурата си за конгреса, а и той съвпадна с традиционния ни празник. В Карлово са чуждестранните дантели, в Калофер - българските. Конгресът е бил в много страни, следващият е на о-в Лансароте. Дантелиери от 37 държави са членове, скоро няма пак да има конгрес тук - така че, възползвайте се.
Сега имаме 20 щанда, трябва да се видят, всички са с някаква идея. Испанският е с отпечатъци от ръце, моя ученичка е една от дантелиерите от Барселона. За конкурса, темата е "Връзки". В дантелата има мисъл, разказ, история. Има и фамилии дантелиери. Не можем да живеем без песента на совалките.
Композицията ми "Дантелената река" минава под един мост, създаден в 2012 от дантелиери. Той продължава живота си, поканени са дантелиери от още държави. В 2021 и аз направих елемент в този проект - птици, които не могат да летят - това бе по време на пандемията. Излях си душата във фона - ръце, които не се докосват. Аз съм извън класическата дантела, не повтарям един елемент като машина. В 2022 изплетох тези птици свободни."
Още подробности, включително за финландец-дантелиер - в звуковия файл.
Елена Канеги-Лаукс е следващият ни гост. Тя е част от екипа на музея Метрополитън:
"Заобиколена съм от текстил от малка, научих се от моите майка и баба. В 2010 бях в Токио, майка ми е японка. Конгресът тогава бе в Кобе, а имаше изложба в Токио, която ми откри нов свят. Потърсих курсове по дантели и намерих един в Словения. В 2012 получих грант да продължа да изучавам това изкуство в Хърватия и в Белгия. Тогава започнах работата си в залите на Метрополитън, където открих голяма колекция, която стана тема на доктората ми.
Когато заминах в Европа, освен да се науча да плета дантели и да интервюирам майстори, исках да създам гилдия в Щатите - тя тръгна от Бруклин, с една приятелка, която също е тук. Имаме 70 члена. Има повече желаещи, отколкото преподаватели и социалните мрежи станаха големият двигател. Смятам, че дантелата изживява истински ренесанс.
Подробностите за совалковите дантели от Мадагаскар, Китай и Южна Америка, както и за дървесната дантела - в звуковия файл.
Сумико Трей е японка, запленена от дантелените магии:
"Първо се занимавах с тъкачество в Япония, но в САЩ една моя приятелка ме въведе в света на дантелите. Възхищавах се от години на дантелите и участвах в един тридневен уъркшоп - имаше английски учител, а нямаше ученици. Тогава се влюбих в совалковата дантела и тя остана сред единствените ми хобита, заедно с тъкането. Научих се как да използвам материала - коприна, памук, лен. Важно е и боядисването.
Започнах да си създавам собствен дизайн - основата е върху мотива. Моите умения и това, което прави Бистра се срещнаха по някакъв начин - тя по много интересен начин смесва цветовете, като видях произведенията ѝ, бях изумена."
Още специфики на революцията в дантелите - в звуковия файл.
Иван Хаджийски е председател на настоятелството на читалището в Карлово:
"Читалището ни наистина е уникално, комплексът е прекрасен. Амфитеатърът всъщност е летен кинотеатър, имаме 610 седящи места. Един от доайените на архитектурата в България, проф.Лазаров е автор на проекта ни, строено е в средата на 60-те. Имаме и водна завеса, заложена от покрива.
Пазим духа на поколенията преди нас, нашето читалище е създадено в 1861. Тази духовност съществува във всеки от възпитаниците ни. Български читалища е имало доста преди да има общини. Комплексът ни е пъзъл, ако махнеш едно парче - остава дупка.
Повече за съставите и школите - в звуковия файл.
Матей Писца е от Краковани, Словакия - има и мъже в дантелата:
"Нашата дантела е уникална - много е цветна, имаме и една словалка повече. Тя е част от словашкото наследство и се надяваме някой ден да влезе в списъка на ЮНЕСКО.
Родителите ми отвориха секция в музея с тъканите - майсторите дават там ден на отворени врати. Казах си, че искам да се науча и аз, криех се в стаята и създавах и така допреди няколко години, когато започнах да пътувам с дантелите си. Мъжете също правят добра дантела - на нашия "мъжки" фестивал в селото ни идват създатели от ЮАР, Естония, Чехия, САЩ, Порто Рико. Това ми е страст - правя го за удоволствие."
Още за неговия фестивал - в звуковия файл.
Следващият гост е Каролин Льопла от Брюж, президент на Световната асоциация на дантелиерите:
"Организацията е от 43 години, 1982. Идеята бе да споделяме совалкова и шита дантела - тогава нямаше интернет и трябваше това изкуство да достигне навсякъде и да се запазят традициите. На всеки две години имаме конгрес и сега сме тук. Издаваме 4 списания годишно с модели и информация за дантелиери по цял свят. Стигаме до 15 хиляди майстори от цял свят, на конгресите се срещаме с малка част.
Идвам от държава с много различни дантели. Бях на 6, майка ми преподаваше дантели, тогава се занимавах всяка сряда с дантели - всички дантели са с кръстосване и усукване, с това може да направиш всякаква дантела по света. Завойчетата са малки, но много специфични. Някои са деликатни, други - цветни, има дантели с 200 совалки."
Още тънкости около хореографията на совалките и как дантелата те прави дзен - в звуковия файл.
Отново сме с Бистра, която учи испански и италиански заради дантелата - тя и превежда в ефир на Сол Техейро и поредните гости, този път от Испания, откъдето идва и проект за украса на града с рози (подробностите в звуковия файл):
"В Испания различни асоциации от градове и села се събират сутрин или вечер, споделят различни техники според района. Традиционен е торчон, с геометричен модел, в Каталуния заради близостта с Франция са по-плътни дантелите, техниката се казва блонда, техниките са над 20, в централна Испания совалките са дърворезба, самите совалки са произведения на изкуството. Но имаме влияние от Фландрия, от Италия. Сега се ползват различни нови техники, които преподавам в Толедо, имам и двама мъже от 50-те участници.
Предизвикателството е по-скоро артистично. Сега вече не е само бял памук, новите поколения смесват цветове и материали. В Каталуния, Жирона има гигантски проекти. Украсяват цветните изложби в Белгия на всеки две години. Търсим иновациите."
Предпоследен гост ни е Хом Хомбург от Нидерландия:
"Имаме специфична нидерландска с влияние от Германия и Швейцария, но разбира се, имаме влияние и от съседна Белгия. 60 години откакто се занимавам с дантела, бях само на 13. Аз много исках да се науча. Харесваха ми движенията на совалките на майка ми, бяха като моливи, които рисуват.
Сега трудно стигаме до децата да ги учим, самите майки нямат време и търпение да ги учат на дантели. Продължавам да харесвам играта на совалките."
Мария Мерсе Ровиро е вицепрезидент на Асоциацията и организатор на следващия конгрес в Лансароте:
"Мястото, освен туристическо е и много специално за дантелата там, росетата. Тя не е много добре познато по света. Разпространена е и в Централна и Южна Америка. Цяла седмица ще сме на вулканичния остров, ще се разхождаме и ще правим много дантели."
Още за традицията и пътя на техниката от Италия през Испания до Южна Америка и съответствията със "слънчевата дантела" тук и в Хърватия - в звуковия файл.
Днешният герой е скулпторът Андрей Николов, чиято "Червена къща" е незаменима част от културния живот на столицата ни: "С часове гледах ангелчето" - така Андрей Николов разказва пред Христо Бръзицов за първите си художествени впечатления от родната му Враца (става дума за малка скулптура в местната църква). 225 хиляди лв му струва дворното място,..
Никола Образописов-Консулата е героят на малката ни поредица, с въвеждащи думи от Любомир Николов, уредник в Градския музей на Самоков: "Запазени са и артефакти от другите дейности на Никола Образописов, като счетниците. По поръчка на самоковското градско управление рисува три платна за Пловдивското изложение. От това време са запазени и първите му..
Гюрга Пинджурова отказва кариера в европейските оперни театри, за да стане даскалица в Трънско и да изминава по 30 км на кон до затънтеното село, където преподава. Причината? Любов, естествено. Защото докато взима петте години за три, за да завърши със златен медал консерваторията в Прага, певицата с красивия контраалт не е забравила усмивката на..
Ролята на книжните клубове за четящите и издателския бизнес – Темз Арабаджиева от „С книги под завивките“: "Книгите могат да бъдат поле на разпалени диспути. Книжните клубове са някогашните социални мрежи. Историята им е част от развитието на цивилизацията. Били са стожери на интелектуалците. Дикенс, Т.С.Елиът, Вирджиния Уулф са били техни членове..
Поне 200 ученички от 5 училища в София ще получат обучение, свързано с менструалното здраве. Проектът се нарича "EndoGirl" и е плод на съвместната работа на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве" и Фондация "Бикоуз". Слушаме Катерина Иванова - един от основателите на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве" : "Аз самата съм пациент с..
Пернишката крепост става домакин на третото издание фестивала "KraKra Jazz" , който събира на една сцена на 15.08 и 16.08 български и чуждестранни изпълнители. Входът е свободен и за двете концертни вечери, като вратите отварят в 19:30 ч. Сред акцентите тази година са британската група Stereo MC's, култовите Fun Lovin' Criminals от САЩ и..
10 години „Проект Бузлуджа”: А Story to Share: на 15 – 17 август ни очакват богата културна програма, впечатляващо 3D мапинг шоу, красива природа и добро настроение пред самия монумент с вход свободен. Подробности от арх.Дора Иванова от фондация „Проект Бузлуджа“: "Свирили сме там и през 2023, хората са приветливи, фестивалът се развива. Тази..