София се включва в глобалното отразяване на 40-годишнината от излизането на "Разказите на прислужницата"

Александър Александров редактор в издателство “Ориндж”, разказа, че са получили покана от агентите на писателката Маргарет Атууд за реализирането на подобни прожекции, каквито ще се случат в повечето държави, където е издадена книгата.

Така столицата ни ще се нареди сред градове като Ню Йорк, Вашингтон, Лондон. “Много сме горди, че въпреки всичко, въпреки сроковете най-вече, успяхме да се включим и тази вечер сме част от световните чествания на 40-годишнината от публикуването на “Разказът на прислужницата”, коментира Александър Александров.

Участието на всеки град ще бъде заснето от агенти на писателката и ще бъде направено по-късно едно общо видео с честванията по света. Събитието довечера ще се концентрира изцяло върху т.нар. 3D мапинги. “Мисля, че за първи път се посвещава върху една конкретна книга”, допълва той.

Събитието ще продължи около 40 минути. В рамките на това време ще се завъртят няколко видеа, които организаторите са създали специално за събитието, както и официалното видео с Маргарет Атууд.Идеята е да се повдигнат важни за обществото теми, както и да се обърне внимание на това защо Маргарет Атууд е важна за съвременния ни свят.

Самата писателка има интересен живот. Израснала е в дивата част на Канада и това ѝ е дало изключително отражение върху творчеството ѝ, защото се вижда връзката между човека и природата.

Писателката е известен бохем. Заминава да учи в Париж, Франция и до ден днешен пътува, въпреки че е около 85-годишна, но самата ѝ същност е силна, бойна и волна. Истинският пробив на писателката става през 1985 година, когато излиза “Разказът на прислужницата”.

За Канада писателката е може би сред тези интелектуалци, които са направили най-много за канадската литература и са помогнали тя да бъде съхранена.

Заедно със съпруга си и с техни съмишленици тя успява да възроди интереса към канадската литература сред съгражданите си.

Това, което отличава Маргарет Атууд като писател, според редактора е чувството ѝ за хумор. “Не мога да си представя друг човек да пише за толкова ужасяващи неща и да пуска много особена жилка хумор, която така те жегва, че се чудиш да се смееш ли, черен хумор ли е?

Със сигурност, за мен хуморът ѝ е едно от най-разпознаваемите неща, а другото е връзката човек-припода, както и нейната способност да гомори малко и да казва много, да е четивна и способността ѝ да създава огромен хаос, който след това да оформя”, допълва той.

Чуйте повече в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.