Как става така, че Петър Увалиев попада в киното и то в центъра на най.голямата магия киното на 50-те, разбираме от интервюто, което Ирина Недева направи с неговата съпруга Соня Рув това лято, през 2014г.

Петър перфектно говореше италиански език. Защото не само е учил в Александро Манзоци училището, но и първата му работа в Министерството на външните работи беше в Рим и затова когато имаше проект за филма "Милионерката" един човек като него, който перфектно говореше италиански, а и работеше в киното намери съвсем логично мястото си в продукцията.

И и то като процудент. Заедно с една голяма фамилия във филмовото продуценство в средата на ХХ век - де Грюнвалд.

В това британо-руско-италианско филмово семейство влиза и българският интелектуалец и радио човек- Петър Увалиев/ Пиер Рув.

Истински трепет във всеки киноман предизвиква откритието, че Петър Увалиев е продуцент на един от най-великите филми в историята на киното, а именно филмът на Микеланджело Антониони – Фотоувеличение от  1966г.

С голямата награда в Кан пред 1967 и множество други награди, Фотоувеличение се оказва един от ключовите филми в историята на киното.  С Дейвид Хемингс, Ванеса Редгрейв и Сара Майлс, продуциран от Карло Понти, режисиран от Антониони, филмът Фотоувеличение е по сценарий, базиран на разказа на Хулио Кортасар „Лигите на дявола".

Тази италиано-британо-американска копродукция от 1966 година е важна не само за историята на киното, а изобщо в историята на свободите на ХХ век . Един от легендарните пътища на свободата е разбира се рок музиката.

В една от сцените във Фотоувеличени виждаме концерт на съвсем реалната английска рокгрупа  Yardbirds , създадена в Лондон през 1963. Тя  става известна с поредица хитове в средата на 60-те години, сред които „Over Under Sideways Down“ и „Heart Full of Soul“.  От групата Yardbirds започва кариерата на трима от най-популярните рок китаристи - Ерик Клептън, Джеф Бек и Джими Пейдж , и подобно на самият филм Фотоувеличение - Yardbirds играе важна роля в множество нововъведения при електрическите китари в средата на 60-те години.

Оригиналната музика към целия филм Фотоувеличение пък е писана от джаз звездата - Хърби Хенкок.

Определят Фотоувеличение като основополагащ филм на ерата на контра-културата.

Филмът води до премахването на Кодекса на Хейс, цензуриращ филмовата продукция на основните киностудиа в Холивуд.

Това че, Петър Увалиев има сериозна заслуга като изпълнителен продуцент за филма Фотоувеличение на Микеланджело Антониони, ме изпълва с възхита и желание да науча повече от неговата съпруга Соня Рув когато в лятото на 2014 година останахме почти час в едно от студиата на БНР.  В звуковия файл ще чуете още от филмовата част на нашия разговор.

Мащабът на Петър Увалиев е забележителен. Простира се от театъра, до киното неизменно оставайки в радиото като страст.

В едно от интервютата на Увалиев за БНР което се пази в Златния фонд той е откровен.

Всеки може да напише първо действие. когато се стигне до второ става по-трудно, а малцина са тези, които могат да напишат добро трето действие.

С продуцентска вещина Увалиев откроява недостатъците на театралната сцена у нас и споделя, че пиесите на някои български автори му действат като "антиносталгин". Все пак с уговорката, че не иска да дава  ъкъл от чужбина и че:

България се нуждае не от далекогледи а от микроскопи за да се вгледа в реалността

Реалността – видяна през замръзналите си образи или чута и допълнена от въображението на публиката – това е тема, която дълбоко вълнува Петър Увалиев.

Радиото е немислимо без гласа. В немногобройните си интервюта за БНР Петър Увалиев признава една от своите страстти: събирането, колекционирането на гласове – не на певци или на певици, а на гласове на хора, на държавници, на исторически личности ...

Киното, радиото – театъра – това са допълващите се призми – моноклите, биноклите, телескопите или микроскопите, през който Петър Увалиев е имал шанса да поглежда към реалността – тази, която е изтъкана от разкази, жестове и емоции... тази, в която започва и завършва всяко действие... там където се раждат сюжетите... като на филм.

Този особен ритъм, който неизменно съпровожда доброто кино усещаме и в разказа на Увалиев за Сирак Скитник, който вижда една красива италианка по софийските улици, но съвсем не се впечатлява и даже саркастично допълва "На кого ли му е омръзнала и тя".

Трябва да сме нащрек, защото и хубавото омръзва... Припомня ни го Петър Увалиев – продуцентът, в това изкуство, в което на една филмова улица можеш да срещнеш всичките красиви жени на света наведнъж.... Човекът, който е готов да сподели наученото в “чужда чужбина” ако използваме този негов израз...

От думите, които Петър Увалиев е посял много има да се жъне... много отгласи от думи...

Безцеремонно откровен, безмилостно точен и привлекателен – езикът на Увалиев е сам по себе си ключова тема за самия него. Както и темата за това какво е да си българин. Директният му отговор на въпрос от Радио България през 1994г., който се пази в Златния фонд можете да чуете в звуковия файл.

Можем да чуем и отговора, който Увалиев дава на своите колеги -литератори преди 20 години в далечната 1994г. на въпроса какво го шашардисва в българската култура.

Какво е нередното или необичайното в българския културен живот... “вие ми кажете,” с усмивка ни казва Увалиев... и е прав. Ние сме тези, които трябва да даваме отговори на този въпрос.

А Петър Увалиев или Пиер Рув е намерил своите отговори защото е търсил усилено, с вдъхновение, с любопитство и с размах и с един такъв забележителен мащаб, който не се дава на всеки – възможността да тръгнеш и към себе си и към света през толкова много врати – литературата, киното, радиото.. Един колекционер на гласове, който сам остава глас...важен глас...