4
В Свиленград започна кампания за набиране на средства за изграждане на бюст-паметник на д-р Страшимир Дочков. Предложението беше направено по време на представянето на VI нayчен cбopниĸ „Paзвитиe нa здpaвeoпaзвaнeтo в Cвилeнгpaд и peгиoнa“, издaниe нa Иcтopичecĸия мyзeй в южния град. Идеята подкрепи и д-р Димитър Ермов - почетен гражданин и мeдицинcĸи yпpaвитeл нa МБАЛ в града. Според него „Πo-cтpaшнa oт cмъpттa e caмo зaбpaвaтa!“, и ние бългapитe следва дa съxpaним своето иcтopичecĸо минало и родови корени. Екипът на местния музей се ангажира да сформира инициативен комитет. Любопитно е, че това ще бъде третата инициатива за изграждане на паметник на д-р Страшимир Дочков, посветил последните 10 години от живота си на Свиленград, и не случайно една от статиите в този музеен сборник е посветена на него.
За д-р Страшимир Дочков и до днес се разказват легенди. Той е последният български възрожденец, един от видните деятели на българското национално-освободително движение от началото на миналия век, отдал без остатък живота си на голямата идея за обединение на Отечеството.
Роден е през 1873 година, в Цариград, в семейството на Иван Дочков- виден представител на българската интелигенция в столицата на Османската империя, изтъкнат публицист и радетел за църковна независимост, който под редакцията на Петко Славейков издава сатиричния вестник "Гайда", а след това и вестник "Право". След Освобождението той е губернаторски чиновник за особени поръчки в Сливен.
Малкият му син Страшимир учи в сливенската прогимназия, негов съученик е Антон Страшимиров. На 17-години е ученик в прочутата българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Солун, която завършва с отличие през 1894 година, следва естествени науки в Одеса, заради участие в студентски социалистически кръжок е изгонен от Русия. У нас Страшимир Дочков става учител в Чирпан, където се сдружава с поета Пейо Яворов и по-късно заедно се включват в национално-освободителните борби на Македония и Тракия.
През 1898 година е студент по медицина в швейцарския град Женева, продължава образованието си в университета в Берлин и получава много добра подготовка. Дипломира се като хирург, защитава дисертация и получава титлата доктор на медицинските науки. Качествата му са оценени от преподавателите в университета, предложено му е да остане на работа в клиниката на известния професор д-р Бергман, но отказва. Той е лекар в Битоля, Фере и Одрин - в българската гимназия "Д-р Петър Берон" и другите наши училища тук.
След младотурската революция от 1908-а е избран за член на Окръжния революционен комитет в Одрин. През есента на 1912 година д-р Дочков се записва доброволец в започналата Балканска война. Санитарен подпоручик Дочков участва в бойните операции като ординатор на 3-та етапна болница в Лозенград, награден е с орден. В хода на Първата световна война е произведен в чин майор.
При междусъюзническото управление на Западна Тракия, начело с ген. Шарпи, д-р Страшимир Дочков живее в Одрин, където е представител на Върховния административен съвет на Тракия (ВАСТ) и така също упражнява професията си. Френските власти го определят като "много възпитан и интелигентен мъж, притежаващ голямо влияние сред сънародниците си".
По време на драматичните събития в Тракия лекарят се жени за красивата Елена Фотева, дъщеря на свиленградския търговец Васил Фотев. В Одрин се раждат двете им деца Живко и Васил. През 1925 година младото семейство се премества в Свиленград. Предлагат на Дочков, който по това време е на 50-годишна възраст, катедра в Медицинския факултет при Софийския университет, но той отклонява предложението. Съкрушен от погрома на българската национална идея, д-р Страшимир Дочков се отдава на медицината и посвещава своите знания и опит за подобряване здравето на местните жители, като същевременно развива широка обществена дейност. Д-р Дочков след войните е околийски лекар в Свиленград, опитва се да приложи методи на съвременната медицина. В условията на нищета и недоимък лекарят въздига здравеопазването, прави много за това хората да живеят в по-добра среда, да имат чиста храна и вода, да ползват почивка след тежкия труд.
През 1933 година настоява в местния бюджет на община да се предвидят 100 хиляди лева за лекуване на деца, без разлика на материалното им положение, в случай на зараза; 50 хиляди лева за предпазване от епидемии, а останалите 50 хиляди за откриване на станция за бременни жени, родилки и кърмачета при градската амбулатория.
С безупречната си репутация и владеенето на 7 чужди езика той получава всеобщо уважение от местното население. Лекарят работи упорито и със съдействието на властите създава здравни служби в 19 селища от околията. В същото време работи усилено за изграждането на модерно водоснабдяване на Свиленград и околностите му, осъществява инициативи за построяване на детска почивна станция. В средата на 30-те години общинската аптека изгражда собствена сграда на стойност 450 000 лева, в която се нанася и градската амбулатория. Аптеката е обособена в самостоятелно стопанско предприятие, позволяващо на градската управа според възможностите си да подпомага бедните с лекарства.
С подкрепата на своята съпруга Елена докторът осигурява безплатна ученическа трапезария и топла храна през зимните месеци на близо 200 деца.
Открива се дневен детски дом, където майки работнички оставят децата си на грижите на обучен женски персонал - първата детска градина в Свиленград. Още същата година тя е разширена, за да прибере през лятото повече деца.
Наред с традиционните методи на лечение д-р Дочков прилага в Свиленград иглотерапия. Работил е с игли от платина и е лекувал различни заболявания. Правил е и операции в амбулаторни условия. Имало е случай да спаси човек, на когото известни специалисти са отказвали лечение, тъй като го смятали за обречен. Д-р Страшимир Дочков оперира този човек и той го надживява.
Според спомени на съвременници лекарят лекува бедните безплатно. Нещо повече - дава им пари от джоба си за лекарства. Когато е лекувал някое бедно болно дете, той не само че не вземал пари за визитата, ами и вадел портфейла си и казвал на майката: «Булка, вземи тези пари за лекарствата, а тези – за мляко, мед, яйца да се възстанови детето по-бързо.
Той не си прави сметка, че може да изпадне в голямо бедствие, както отбелязва проф. Балабанов. "За жалост ние не можахме да му се отплатим, нито да му помогнем, когато той по-късно остана без средства", пише в мемоарите си Димитър Катерински, един от председателите на районния комитет на ВМРО. Д-р Страшимир Дочков умира внезапно от менингит през ноември 1936 година.
Преждевременната смърт на видния общественик и деятел д-р Страшимир Дочков потопява Свиленград в дълбока скръб. Гражданите още същата година създават общоградски инициативен комитет за издигне паметник на д-р Страшимир Дочков в знак на благодарност за това, което е направил за всички тях. Необходимите средства са събрани по доброволен начин от признателното население. Няколко месеца по-късно с решение, взето единодушно от общинския съвет, започва реалното изпълнение на проекта. Бюст-паметникът на големия български родолюбец е поставен на видно място в градската градина. Изненадващо за мнозина след 9 септември 1944 година паметникът на д-р Дочков е унищожен. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден и натрошен и отново хвърлен там. Истинските причини за това злодеяние не са ясни и досега. През 70-80-те години лъсва и следващата жестокост спрямо д-р Дочков. Оказва се, че костите му са били извадени по нечие нареждане от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк. Така синът му, живеещ в Пловдив не успява да пренесе костите на баща си в Пловдив, за да бъде заедно със съпругата си - Елена Фотева-Дочкова в другия, може би по-добър свят.
Така завършва житейският път на д-р Страшимир Дочков – изтъкнат медик, общественик и реформатор, пренебрегнал възможността за бързо кариерно развитие в едни от най-реномираните европейски клиники по това време, за да отдаде последните години от живота си на Свиленград. Днес улицата към "МБАЛ"- Свиленград носи името на д-р Страшимир Дочков.
Разказът на Елена Митева - директор на Исторически музей Свиленград може да чуете в прикачения звуков файл:
На 12 ноември от 17:30 ч. в зала №33 на Регионалнен исторически музей – Стара Загора ще се състои среща-разговор с проф. д.и.н. Петър Стоянович и представяне на книгата „ Царска България (1879–1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности,..
Община Стара Загора и Център за подкрепа за личностно развитие – Стара Загора очакват новите кандидати за традиционния конкурс за изработка на сурвачки „Сурва, весела година". Това съобщиха от пресцентъра на общината. В конкурса могат да участват..
Пенко Пенков ни кани в неговият свят с авторската си изложба „Поезия по тялото“ на 05.11 от 18 часа в Културен център Стара Загора. Това е втората му самостоятелна изложба, а проекта е в колаборация с Наталия Дукова, поезия. „Поезия по тялото“ е..
Трима от най-популярните български артисти в областта на уличното визуално изкуство правят Стара Загора по-красива. От 28-ми октомври те творят в парк „Артилерийски“ , в неговата южна част близо до скейт-парка по инициатива и покана на творчески..
Рок групи ще гостуват в Стара Загора на всеки две седмици, заяви за Радио Стара Загора Иво Руев- организатор на фестивала We are going to Maglij . Първи на сцената в Града на липите ще се качат музикантите от „Уикеда“ и I.R.B. 69 на 31..
С „Почетен знак на Кмета на Община Стара Загора“ бяха наградени хоровите диригенти от НЧ „Родина-1860“ Стефанка Желязкова и Емил Минев. Церемонията, която бе съпроводена от специален хоров концерт, се състоя в Музея на религиите малко преди Деня на..
„….Горчива обич нека ме опива. От старите винари още знам, че истинското вино е горчиво. За подсладено няма да те дам!“ „…Стига заеми! Стига везни! Искам обич за обич. Може дълго писма да не пращаш, но да сложиш две..
Джанановата къща в павелбанското село Габарево днес се превърна в литературно средище. Поводът беше връчването на наградите от литературния конкурс „Стефан Фурнаджиев“ и съпътстващия литературен конкурс за поезия и проза от местни автори. Тази година..
Стефанка Желязкова и Емил Минев, дългогодишни диригенти на формации от Хоровата школа на НЧ „Родина-1860“, ще бъдат отличени с “Почетен знак на Кмета на Стара Загора” на концерта „Нашата песен“ на 29 октомври от 18.00 часа в Музея на религиите. В..
Национална изложба „Графичен форум“ ще бъде открита на 1 ноември 2025 г. от 18.00 ч. в изложбена зала „Лубор Байер“. Събитието се организира за девета поредна година в града с подкрепата на Община Стара Загора, съобщиха от общинския пресцентър. Целта на..

Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net
