Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Свиленградчани отново ще изграждат паметник на д-р Страшимир Дочков

4
Старият паметник на д-р Страшимир Дочков, разрушен през 1944 година

В Свиленград започна кампания за набиране на средства за изграждане на бюст-паметник на д-р Страшимир Дочков. Предложението беше направено по време на представянето на VI нayчен cбopниĸ „Paзвитиe нa здpaвeoпaзвaнeтo в Cвилeнгpaд и peгиoнa“, издaниe нa Иcтopичecĸия мyзeй в южния град. Идеята подкрепи и д-р Димитър Ермов - почетен гражданин и  мeдицинcĸи yпpaвитeл нa МБАЛ в града. Според него „Πo-cтpaшнa oт cмъpттa e caмo зaбpaвaтa!“, и ние бългapитe следва дa съxpaним своето иcтopичecĸо минало и родови корени. Екипът на местния музей се ангажира да сформира инициативен комитет. Любопитно е, че това ще бъде третата инициатива за изграждане на паметник на д-р Страшимир Дочков, посветил последните 10 години от живота си на Свиленград, и не случайно една от статиите в този музеен сборник е посветена на него.

За д-р Страшимир Дочков и до днес се разказват легенди. Той е последният български възрожденец, един от видните деятели на българското национално-освободително движение от началото на миналия век, отдал без остатък живота си на голямата идея за обединение на Отечеството.

Роден е през 1873 година, в Цариград, в семейството на Иван Дочков- виден представител на българската интелигенция в столицата на Османската империя, изтъкнат публицист и радетел за църковна независимост, който под редакцията на Петко Славейков издава сатиричния вестник "Гайда", а след това и вестник "Право". След Освобождението той е губернаторски чиновник за особени поръчки в Сливен.

Малкият му син Страшимир учи в сливенската прогимназия, негов съученик е Антон Страшимиров. На 17-години е ученик в прочутата българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Солун, която завършва с отличие през 1894 година, следва естествени науки в Одеса, заради участие в студентски социалистически кръжок е изгонен от Русия. У нас Страшимир Дочков става учител в Чирпан, където се сдружава с поета Пейо Яворов и по-късно заедно се включват в национално-освободителните борби на Македония и Тракия.

През 1898 година е студент по медицина в швейцарския град Женева, продължава образованието си в университета в Берлин и получава много добра подготовка. Дипломира се като хирург, защитава дисертация и получава титлата доктор на медицинските науки. Качествата му са оценени от преподавателите в университета, предложено му е да остане на работа в клиниката на известния професор д-р Бергман, но отказва. Той е  лекар в Битоля, Фере и Одрин - в българската гимназия "Д-р Петър Берон" и другите наши училища тук.

След младотурската  революция от 1908-а  е избран за член на Окръжния революционен комитет в Одрин. През есента на 1912 година д-р Дочков се записва доброволец в започналата Балканска война. Санитарен подпоручик Дочков участва в бойните операции като ординатор на 3-та етапна болница в Лозенград, награден е с орден. В хода на Първата световна война е произведен в чин майор.

При междусъюзническото управление на Западна Тракия, начело с ген. Шарпи, д-р Страшимир Дочков живее в Одрин, където е представител на Върховния административен съвет на Тракия (ВАСТ) и така също упражнява професията си. Френските власти го определят като "много възпитан и интелигентен мъж, притежаващ голямо влияние сред сънародниците си".

По време на драматичните събития в Тракия лекарят се жени за красивата Елена Фотева, дъщеря на свиленградския търговец Васил Фотев. В Одрин се раждат двете им деца Живко и Васил. През 1925 година младото семейство се премества в Свиленград. Предлагат на Дочков, който по това време е на 50-годишна възраст, катедра в Медицинския факултет при Софийския университет, но той отклонява предложението. Съкрушен от погрома на българската национална идея, д-р Страшимир Дочков се отдава на медицината и посвещава своите знания и опит за подобряване здравето на местните жители, като същевременно развива широка обществена дейност. Д-р Дочков след войните е околийски лекар в Свиленград, опитва се да приложи методи на съвременната медицина. В условията на нищета и недоимък лекарят въздига здравеопазването, прави много за това хората да живеят в по-добра среда, да имат чиста храна и вода, да ползват почивка след тежкия труд.

През 1933 година настоява в местния бюджет на община да се предвидят 100 хиляди лева за лекуване на деца, без разлика на материалното им положение, в случай на зараза; 50 хиляди лева за предпазване от епидемии, а останалите 50 хиляди за откриване на станция за бременни жени, родилки и кърмачета при градската амбулатория.

С безупречната си репутация и владеенето на 7 чужди езика той получава всеобщо уважение от местното население. Лекарят работи упорито и със съдействието на властите създава здравни служби в 19 селища от околията. В същото време работи усилено за изграждането на модерно водоснабдяване на Свиленград и околностите му, осъществява инициативи за построяване на детска почивна станция. В средата на 30-те години общинската аптека изгражда собствена сграда на стойност 450 000 лева, в която се нанася и градската амбулатория. Аптеката е обособена в самостоятелно стопанско предприятие, позволяващо на градската управа според възможностите си да подпомага бедните с лекарства.

С подкрепата на своята съпруга Елена докторът осигурява безплатна ученическа трапезария и топла храна през зимните месеци на близо 200 деца.

Открива се дневен детски дом, където майки работнички оставят децата си на грижите на обучен женски персонал - първата детска градина в Свиленград. Още същата година тя е разширена, за да прибере през лятото повече деца.

Наред с традиционните методи на лечение д-р Дочков прилага в Свиленград иглотерапия. Работил е с игли от платина и е лекувал различни заболявания. Правил е и операции в амбулаторни условия. Имало е случай да спаси човек, на когото известни специалисти са отказвали лечение, тъй като го смятали за обречен. Д-р Страшимир Дочков оперира този човек и той го надживява.

Според спомени на съвременници лекарят лекува бедните безплатно. Нещо повече - дава им пари от джоба си за лекарства. Когато е лекувал някое бедно болно дете, той не само че не вземал пари за визитата, ами и вадел портфейла си и казвал на майката: «Булка, вземи тези пари за лекарствата, а тези – за мляко, мед, яйца да се възстанови детето по-бързо.

Той не си прави сметка, че може да изпадне в голямо бедствие, както отбелязва проф. Балабанов. "За жалост ние не можахме да му се отплатим, нито да му помогнем, когато той по-късно остана без средства", пише в мемоарите си Димитър Катерински, един от председателите на районния комитет на ВМРО. Д-р Страшимир Дочков умира внезапно от менингит през ноември 1936 година.

Преждевременната смърт на видния общественик и деятел д-р Страшимир Дочков потопява Свиленград в дълбока скръб. Гражданите още същата година създават общоградски инициативен комитет за издигне паметник на д-р Страшимир Дочков в знак на благодарност за това, което е направил за всички тях. Необходимите средства са събрани по доброволен начин от признателното население. Няколко месеца по-късно с решение, взето единодушно от общинския съвет, започва реалното изпълнение на проекта. Бюст-паметникът на големия български родолюбец е поставен на видно място в градската градина. Изненадващо за мнозина след  9 септември 1944 година паметникът на д-р Дочков е унищожен. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден и натрошен и отново хвърлен там. Истинските причини за това злодеяние не са ясни и досега. През 70-80-те години лъсва и следващата жестокост спрямо д-р Дочков. Оказва се, че костите му са били извадени по нечие нареждане от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк. Така синът му, живеещ в Пловдив не успява да пренесе костите на баща си в Пловдив, за да бъде заедно със съпругата си - Елена Фотева-Дочкова в другия, може би по-добър свят.

Така завършва житейският път на д-р Страшимир Дочков – изтъкнат медик, общественик и реформатор, пренебрегнал възможността за бързо кариерно развитие в едни от най-реномираните европейски клиники по това време, за да отдаде последните години от живота си на Свиленград. Днес улицата към "МБАЛ"- Свиленград носи името на д-р Страшимир Дочков.

Разказът на Елена Митева - директор на Исторически музей Свиленград може да чуете в прикачения звуков файл: 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Детска градина подготвя специален спектакъл за рождения ден на Старозагорската опера

„Истории от операта” се нарича спектакълът, с който на 20 май /вторник/ в 17,30 ч. всички малчугани от  Детска градина №10 „Светлина”  ще кажат на глас „Честит рожден ден,  Старозагорска опера!”. „Истории от операта” е  специално създаден в чест..

публикувано на 15.05.25 в 09:56

"10 години истории за пътя" гостува в Радио Стара Загора

Събитието "10 години истории за пътя" събира от 19 часа, във фоайето на Радио Стара Загора, читатели, издатели и някои от авторите в сборника „Истории от куфара на брат ми“, „Бащите не си отиват“, „Истории от 90-те“. Организатор е Райна Димитрова,..

публикувано на 14.05.25 в 17:08

Старозагорската художествена галерия представя експозицията „Symbiosis“

В залите на Художествена галерия - Стара Загора на 16 май 2025 г. от 18.00 ч. ще бъде представена изложба „Symbiosis“, на студенти от специалност ,,Моден дизайн“ към НХА. „Symbiosis“ е интердисциплинарен проект, който обединява работата на..

публикувано на 14.05.25 в 11:28

Звезден състав на сцената на Държавната опера в петък в " Травиата"

Звезден състав от солисти излиза на сцената на Държавна опера Стара Загора в петък в  една от най-любимите опери на  Верди - "Травиата". В ролята на Виолета Валери ще се превъплъти  ученичката на Райна Кабаиванска  Александрина Михайлова.  Едва..

публикувано на 14.05.25 в 10:00
Кадър от „Майсторът и Маргарита

Кинобиографии на известни личности влизат в извънконкурсната програма на „Златната липа" 2025

Цели 45 игрални, документални и анимационни филми, произведени през последните години, влизат при вход свободен в извънконкурсната програма на фестивала за ново европейско кино „Златната липа". Тази година киномаратонът ще започне на 31 май и ще..

публикувано на 13.05.25 в 16:58

В Сливен започна Националния фестивал на детската книга

В Сливен започна XXVII Национален фестивал на детската книга, организиран от Регионална библиотека „Сава Доброплодни" в партньорство с Министерството на културата, Община – Сливен и др. По време на тридневния фестивал писатели, илюстратори и издатели..

публикувано на 12.05.25 в 17:25

Отбелязаха 100 години от създаването на емблематичната картина "Ахинора" в Казанлък

Културна инициатива „100 години Ахинора - 100 лица на съвременната жена в Казанлък" се проведе под патронажа на Десислава Радева, съпруга на президента на Република България, и с участието на Наталия Киселова, председател на Народното събрание. Събитието..

публикувано на 11.05.25 в 19:47
Д-р Росица Петрова-Василева

Росица Петрова превърна Сливен в столица на детската книга

11 май е ден за почит към паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий , създатели на първата славянска азбука - глаголицата, канонизирани за светци за превода на богослужебните книги, популяризирането на Библията на старобългарски език и..

публикувано на 11.05.25 в 14:45

Да живееш с музиката - историята на хор "Да Капо"

Най-голямото читалище в Южна България -  Народно читалище "Родина" в Стара Загора, ще чества със специален концерт на 12 май 165 - годишния си рожден ден.  В навечерието на  концерта  във фоайето на Държавната Опера най-голямата читалищна библиотека в..

публикувано на 09.05.25 в 09:35

Стогодишен юбилей на НЧ " Отец Паисий" ще честват в село Левка

100 годишен юбилей ще отбележи на 14 май НЧ " Отец Паисий" в свиленградското село Левка. Това съобщи за Радио Стара Загора председателят на Дома на пробудата в селото Гергана Димитрова.  Историята на читалище "Отец Паисий" започва през 1925 година, а..

публикувано на 09.05.25 в 09:05