Богат е стралджанския край с песни и танци, много богат. И не е случайно, че Стралджа е домакин на народния събор „Мараш пее“, където от стари времена си дават среща певци, свирачи и танцьори. Никога, и през много трудни години, този събор не е прекъсван. Но пандемията наложи и това да се случи. А стралджанци си жалят за своята традиция, информира сътрудникът ни Надя Жечева и допълва "има една приказка – всяко зло за добро! Изненадващо в разговорите сега „влизат“ теми за хайдушки времена, припомнят се легенди, припяват се песни в семейна обстановка, разказват се спомени."
До Надя Жечева, главен редактор на в. "Стралджански вести", достига една архивна папка на Таня Владимирова Рахнева, която през 1989 г. имала късмета да запише десетина народни песни от дядо си Тодор Вълев Мирев, ветеран, картечар, раняван във Втората световна война, достолепен мъж, уважаван в Стралджа, тогава на 66 г.
"Едва ли е предполагала внучката, че това, което прави е толкова важно. „Разболял ми са й млад Стоян“, „Събрали ми са, събрали Урумбеглийските чорбаджии“, „Какъв е спомен станало в Куртбунар село голямо“, „На Стоян гости дойдоха“, „Остана Иванчо сираче“... С безпогрешна памет е диктувал песните Тодор Мирев. Не е пропуснал и вариант на песента за войводите Трифон и Добри, с доста разширен вид, което наистина е интересно. Явно времето е изтривало по нещо от народните творения, имало е допълнения, изменения, но все пак всичко съхранено в паметта на родолюбивите българи. За да стигне до нас. Впечатляващо е, че всяка от тези песни е доста дълга, звучи като легенда, разказва за войводи и техните подвизи", обяснява Жечева.
Лично за нея най-любопитно се оказва, че в записките е и „Песен за Панайот Хитов“, която явно е отлежавала в паметта на стралджанци, позабравена е, защото не е звучала на събора, не е споменавана и от други местни народни певци. А видно е съставена от местен човек, защото е съвсем по народния език на стралджанци. Събитието, което се описва, е точно битката с черкезите, когато Панайот Хитов и неговите момчета в местността „Мараш“ край Стралджа разбиват черкезката орда и така се стига до Освобождението на селището от османското робство.
"Панайот беше във Стралджа
кога от двора излезе,
поведе коня хранена,
през Гьол махала премина
за пътя, за дърварския..."
Това е началото, после иде разказа как войводата тъжно наблюдава зулумите на черкезката орда в Стралджа и страданието на сюрмасите. За да стигне до решението да примамят разбойниците в дерето и да им видят сметката. Така и става.
....подочу глъчка весела,
тъпани лудо биеха,
пискливи зурни свиреха,
звънки дайрета звъняха,
тези ми диви черкези,
тези ми черни татари,
печено ягне ядяха,
червено вино пиеха,
три деня как курдисаха
във стралджанската мерия,
сюрии овце водеха,
де що в полето свареха
при своите стада прибираха,
на Слави беден стралджанец
взеха овце с агнета
и двата сиви волове...
Поспря се Хитов замисли
мира си в душа нямаше
от туй що в Стралджа повидя
от черкезките золуми.
Погледна чета заспала,
погледна долу към Стралджа,
а че си Хитов решава :
- Слушайте, мои момчета,
момчета, славни хайдути,
от сън ви сладък събудих,
страшни неща да разкажа,
тези ми диви черкези
нахлули ми долу в овата
във стралджанската мерия
сюрмашка стока да грабят
и колят, ядат и пият,
утре се люто заканват
селото да си бастисат,
аз ви, хайдути, поканвам
таз вечер да ги примамим
към то Балкана да тръгнат
и да им видим сметката!
Стояна ми още и Жельо
хитро черкези примамват,
чак в дерето събират,
в дерето в Кичуас дере,
ах, тези славни хайдути
със Панайот Хитов войвода
от всички страни запушкват
по черкезите в дерето,
тези ми храбри българи
пушка след пушка гърмяха
за тежко тегло мъстяха,
черкезите бастисаха.
Това е краят на песента, мелодията за съжаление не е запазена, но дори и в този вид е достатъчно доказателство за силата на народната памет, уточнява Надя Жечева, която изказва благодарност на Таня Владимирова Рахнева за архивните документи.
В неделя, 8-и декември Сливенският куклен театър кани своите малки и големи почитатели на поредната премиера, която е неговият предколеден подарък за любителите на кукленото и актьорско майсторство – „Разни приказки за игра“ по Джани Родари...
Известната казанлъшка джаз и поп певица Надя Тончева ще зарадва съгражданите си с концерта „Усещане за жена“ на 9-и декември от 19 ч. в зала „Любомир Кабакчиев“ в община Казанлък. Както подсказва името на концерта, ще прозвучи популярното танго..
Изложбена зала „Лубор Байер“ посрещна първите си посетители за изложба под наслов „Домът, който носим в себе си. 10.05.1984“ . Експозицията е своеобразна ретроспекция и свързваща нишка между два повода – откриването на Дома на художника в Стара Загора..
Изложбата „Домът, който носим в себе си. 10.05.1984“ ще представи 16 акварелни платна от Дечко Узунов, част от изложба, откриваща Дом на художника в Стара Загора преди 40 години. Творческото пространство, приютено някога в Бухчевата къща, е..
На Софийската опера и балет се пада честта да спусне завесата на 54-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора на 4 декември 2024, с постановката на акад. Пламен Карталов "Рейнско злато". „Вагнер е само за..
На 8 декември, неделя, Държавна опера Стара Загора в колаборация с Балкански алианс, ще се проведе грандиозно събитие, посветено на балетното и танцовото изкуство, www.danceolympiad.org – 8-ма ИНТЕРНАЦИОНАЛНА АРТ ОЛИМПИАДА ЗА БАЛЕТНО И ТАНЦОВО..
В Общинската библиотека „Искра“ в Казанлък бе открита изложба „Декемврийската празнична трапеза в Казанлъшко“. Изложбата показва книги, статии и снимки на характерните за този край ястия, приготвяни за всеки празник в последния месец на годината...
Изложба, посветена на 40-годишнината от откриването на Дома на художника в Стара Загора и 125-годишнината от рождението на Дечко Узунов, ще имат възможност да разгледат жителите и гостите на Града на липите. Експозицията е озаглавена „Домът, който носим..
Днес , от 18.00 часа, във фоайето на Държавна опера Стара Загора проф. д-р Габриеле Брандщетер , Свободен университет – Берлин ще представи лекцията си "За лекотата на танца" . Събитието е част от съпътстващата програма на 54-то издание на..
Днес, от 19.00 часа, на сцената на Държавна опера Стара Загора, се вдига завесата за премиерата на великолепния комичен балет "Копелия", по музика на френския композитор Лео Делиб (1836–1891г.) Либретото е написано от Шарл Нюитер и Артур Сен..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net