Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Магдалена Малеева: Не искам децата ми да живеят в по-лош свят от моя

Горичка в количка - проект за деца от 1 до 3 клас
Снимка: архив

Магдалена Малеева се ангажира със зелената кауза първо по лична причина. Като професионална тенесистка в средата на кариерата си тя претърпява поредица от контузии и спира състезателна дейност за две години.

Тогава започнах много да чета за въздуха, исках да се храня с незамърсени неща, за да оздравея. И така стигнах до климатичната тема, климатичните промени, климатичната криза. Когато спрях да играя през 2004 г. започнах екологичната инициатива Горичка. Нямах представа какво да направя, за да съм полезна, затова през 2006 г. започнахме да засаждаме дървета. За да съм по-здрава достигнах до много информация, която после ме убеди, че ако говоря за тези проблеми повече хора ще се заинтересуват като мен.

От 2006 г.  до сега много неща, по отношение на климатичната криза, са променени, отчита Магдалена Малеева.

Почти нищо не е същото, освен че човечеството не взима мерки достатъчно бързо. Осъзнахме сложността на темата, колко ще е трудно да вървим към кръгова икономика. Все повече хора разбират колко е голяма климатичната криза. Но за съжаление все още сме в 12 без 3, където знаем, че не можем да спрем климатичните промени. Оттук нататък единствено можем да се надяваме, че ще успеем да ограничим покачването на температурата с градус и половина до 2050 г. и дори и тогава ще има много големи катаклизми и страдание.

Промяната зависи от всички нас – политиците, бизнеса и всеки отделен човек, смята Магдалена Малеева.

Огромна отговорност имат лидерите на мнение. Знаем, че 70% от въглеродните емисии идват от три сектора – транспорт, енергетика и земеделие. В същото време ролята на отделния човек също е много важно, защото ние сме тези, които избираме политиците и си купуваме или не определени неща. Казусът не зависи от определена група хора, а от симбиозата на всички.

Проучванията казват, че повече от 50% от хората смятат, че климатичните промени са много голям проблем.

Въпросът е всеки един от нас доколко е склонен да излезе от зоната си на комфорт и какво е готов да жертва. За тези неща се знае от 30 – 40 години, но истината не се казва. Сега ще е много трудно ние да жертваме един толкова удобен живот.

Едно е обаче да промениш начина си на живот и друго -  да загубиш работата си.

Не неглижирам проблема, той е огромен. Много добре разбирам тази проблематика,  говорила съм с миньори. България знае, че това ще се случи от 20 години, но не е имало адекватно правителство, което да подготви района за това. Ние повече не можем да бягаме - тези централи ще бъдат затворени. За съжаление хората, които бранят статуквото, продължават да ни настройват едни срещу други, а този преход е можел да започне много отдавна. Сега от Европа ще има доста пари и аз наистина вярвам, че едно компетентно управление ще подпомогне и компенсира тези хора, които ще загубят работата си. Но никой не се е погрижил за нещо, което се знае толкова отдавна.

По думите на Магдалена Малеева всички искаме едно и също: да останем да живеем в България, децата ни да са по-добре, да се хранят с чиста храна и да дишат чист въздух.

Всички „зелени“ планове на Европа са направени, за да подпомогнат българската икономика. Съжалявам, че се стига до тук, където така ни противопоставят. Не искам да казвам кой е виновен, но то е очевидно и това е лошото управление. Сега тази бомба със закъснител ще избухне за всяко следващо управление. Правилният път е да си говорим и да се познаваме.

Покачването на температурата ще доведе до милиони климатични бежанци и суши за България, прогнозира Магдалена Малеева.

 Затова искам да участвам в този процес на промяна на икономиката, обществото, начина на мислене. Не искам децата ми да живеят в свят по-лош от моя.

Цялото интервю на Магдалена Малеева можете да чуете в прикачените звукови файлове.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Проектите за чиста водородна енергия продължават своето развитие и то в Стара Загора

През последните седмици стана ясно, че осем големи проекта по Плана за възстановяване и устойчивост няма да бъдат изпълнени, заради големи забавяния и невъзможност да бъдат разплатени на време. Сред тях са и предвидените пилотни проекти за..

публикувано на 02.04.25 в 13:26
Животът в долината на река Жиу е бил организиран около добива на въглища.

Проблемите на въглищните региони в Румъния

Корина Мурафа е румънска експертка по въпросите на справедливия преход. В интервю с полската журналистка Малгожата Кулбачевска-Фигат се коментира напредъкът в усвояването на европейските средства за трансформация на въглищните региони и как..

публикувано на 26.03.25 в 13:54

Център за върхови постижения във водородните технологии ще бъде създаден в Стара Загора

Център за върхови постижения във водородните технологии ще бъде създаден в Стара Загора по проект H2START. Проектът  стартира в сътрудничество между  Тракийски университет -Стара Загора, Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на..

публикувано на 19.03.25 в 10:00
ТЕЦ

Международни експерти и ЕК ще обсъждат бъдещето на заетостта в Стара Загора

Eкспертни дискусии за икономическото бъдеще на въглищния регион ще се проведат в залата на хотел „Верея“ в Стара Загора на 12 март 2025 г. Международната конференция „Справедлив преход в Стара Загора“, организирана от „Бранд Медия България“..

публикувано на 12.03.25 в 05:10

Стара Загора е домакин на информационно събитие „Където дигитализацията среща инвестициите“

На 5 март 2025 г. Стара Загора ще се превърне в център на дигиталната трансформация и иновациите с провеждането на съвместното информационно събитие „Където дигитализацията среща инвестициите“. Форумът е организиран от мрежата на Европейските..

публикувано на 05.03.25 в 05:30

Нови електробуси ще возят до населените места в община Казанлък

Общественият превоз в община Казанлък вече ще се извършва почти изцяло с електробуси. Това стана възможно по съвместен проект с община Павел баня. Той се реализира с цел намаляване на въглеродните емисии в атмосферата. Общата му стойност е 8,3 млн...

публикувано на 26.02.25 в 10:00

Работят по разкриване на факултет „Дигитални и зелени технологии" в Тракийски университет

Ректорът на Тракийски университет проф. Добри Ярков инициира среща-дискусия по повод създаването на нов Факултет „Дигитални и зелени технологии" към Тракийски университет – Стара Загора. Събитието привлече широк кръг от участници, сред които..

публикувано на 19.02.25 в 10:00
Борислав Сандов

За бъдещето на въглищата и може ли България да се откаже от тях

Борислав Сандов е вицепремиер и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков и в "Минутите за Зелената сделка" коментира възможността на България да приключи с въглищата и има ли опасност за „Зелената сделка“ предвид..

публикувано на 12.02.25 в 10:00

Полша по пътя на прехода

Малгожата Кулбачевска-Фигат работи заедно с Владимир Митев по проекта за справедливия преход в Полша, Румъния и Чехия. Тя прави фоторепортаж  по време на журналистическото им пътуване до долината на река Жиу през октомври 2023 г. Тя разказва за..

публикувано на 29.01.25 в 10:10

Как един въглищен регион в Румъния преживява трансформацията

Владимир Митев, репортер в  Румънската секция на Радио България - БНР, коментира в "Минутите за Зелената сделка" работата си по проекта за трансгранична журналистика, свързан със справдливия преход. Митев работи по темата с колеги от Полша и Чехия и..

публикувано на 22.01.25 в 10:00