Форумът продължава до 12 ноември, но вече се случиха някои значими събития, като срещата на върха, бяха поети и определени ангажименти. Според Юлиан Попов има сериозен напредък по поставените цели от Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса.
„В Глазгоу сборът от всичките ангажименти преведени в ограничаване на увеличението на глобалната температура за първи път стигна под 2 градуса. Преди Парижкото споразумение националните ангажименти даваха резултат около 4 градуса, който се смята за катастрофален, по време на Парижкото споразумение сборът на тези национални ангажименти даде 3,6 градуса, преди Глазгоу те стигнаха 2,7, а според последните ангажименти предадени в Глазгоу тези ангажименти вече се изчисляват на 1,8 градуса. И това в реални параметри е много голям напредък, защото демонстрира ангажимент на държавите за много сериозно намаляване на въглеродните емисии.“, каза Попов.
Той коментира, че най-важни ще са поетите национални ангажименти на конференцията за климата.
„Това за мен ще бъде успех за конференцията. Има един друг блок от преговори, които са свързани с това как страните ще си сътрудничат за постигането на тези цели. И там преговорите са много сложни, защото се съдържат правила за наблюдения. Например как една страна като Китай или Русия ще допуснат външно наблюдение на тяхната индустрия и това се превръща в чувствителен проблем, непрекъснато се водят преговори и те напредват постоянно“, коментира Юлиан Попов.
По думите му има напредък и в преговорите за цените на емисиите на парниковите газове.
„Очаквам да има прогрес по отношение на цените на емисиите. В Парижкото споразумение е записано, че трябва да има цени на емисиите, да има пазари за тях. В света има 50 пазара, не е само европейския, от който ние се оплакваме постоянно. Но въпросът е как те ще се разраснат и как ще работят помежду си, за да има глобална цена на въглеродния двуокис и на парниковите газове. Тези две части от преговорите са в момента много напрегнати, върху тях много се работи, предполагам, че ще има определен напредък“, коментира Юлиан Попов.
Той допълни, че емисии плащат много страни, не очаква след Глазгоу да се стигне до глобален пазар на емисии с една и съща цена, но очаква да се изясни какъв е процесът за постигане на тази цел.
„Това е много трудно, защото на практика това означава създаване на една глобална нова валута един вид, която има много реално измерение, защото е свързана с индустрията, енергетиката и т.н. Друго, за което се водят разговори е инициативата на ЕС за въвеждане на въглеродно мито или данък, за това че не са платени емисии в собствената си страна. Например когато Турция внася в България електричество или други стоки, дали трябва да плаща мито на България, заради това, че тяхното електричество не е плащало въглеродни емисии. Нарича се граничен механизъм за изравняване на въглеродния отпечатък, това енициатива на ЕС, тъй като цените на емисиите в ЕС са сред най-високите в света и ЕС иска да наложи равни условия в търговските отношения“, каза Юлиан Попов.
Според него това ще бъдат много тежки преговори и те няма да приключат в Глазгоу.
През последните седмици стана ясно, че осем големи проекта по Плана за възстановяване и устойчивост няма да бъдат изпълнени, заради големи забавяния и невъзможност да бъдат разплатени на време. Сред тях са и предвидените пилотни проекти за..
Корина Мурафа е румънска експертка по въпросите на справедливия преход. В интервю с полската журналистка Малгожата Кулбачевска-Фигат се коментира напредъкът в усвояването на европейските средства за трансформация на въглищните региони и как..
Център за върхови постижения във водородните технологии ще бъде създаден в Стара Загора по проект H2START. Проектът стартира в сътрудничество между Тракийски университет -Стара Загора, Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на..
Eкспертни дискусии за икономическото бъдеще на въглищния регион ще се проведат в залата на хотел „Верея“ в Стара Загора на 12 март 2025 г. Международната конференция „Справедлив преход в Стара Загора“, организирана от „Бранд Медия България“..
На 5 март 2025 г. Стара Загора ще се превърне в център на дигиталната трансформация и иновациите с провеждането на съвместното информационно събитие „Където дигитализацията среща инвестициите“. Форумът е организиран от мрежата на Европейските..
Общественият превоз в община Казанлък вече ще се извършва почти изцяло с електробуси. Това стана възможно по съвместен проект с община Павел баня. Той се реализира с цел намаляване на въглеродните емисии в атмосферата. Общата му стойност е 8,3 млн...
Ректорът на Тракийски университет проф. Добри Ярков инициира среща-дискусия по повод създаването на нов Факултет „Дигитални и зелени технологии" към Тракийски университет – Стара Загора. Събитието привлече широк кръг от участници, сред които..
Борислав Сандов е вицепремиер и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков и в "Минутите за Зелената сделка" коментира възможността на България да приключи с въглищата и има ли опасност за „Зелената сделка“ предвид..
Малгожата Кулбачевска-Фигат работи заедно с Владимир Митев по проекта за справедливия преход в Полша, Румъния и Чехия. Тя прави фоторепортаж по време на журналистическото им пътуване до долината на река Жиу през октомври 2023 г. Тя разказва за..
Владимир Митев, репортер в Румънската секция на Радио България - БНР, коментира в "Минутите за Зелената сделка" работата си по проекта за трансгранична журналистика, свързан със справдливия преход. Митев работи по темата с колеги от Полша и Чехия и..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net