Териториалните планове, за чието изготвяне в България е ангажираната компанията Прайсуотърхаус Купър, са необходимото условие, за да получат регионите в преход финансиране от Фонда за справедлив преход, през който страната ни договори 1,3 млрд. евро до 2027 г.

„Направи впечатление колко не сме готови, това споделиха и от консултантската компания, сравнявайки ни с един район в преход в Словакия – там се очаква работни места да загубят 4 хил. души и по време на подготовката на този доклад техните колеги са получили над 400 идеи за проекти. В България, в регион Стара Загора, където цифрите на засегнатите лица варират от 12 до 300 хил. души проектните ни идеи са 60. Мисля че разликата е огромна.“, коментира Грозева.

По думите й проектната подготовка от край време е затруднение и предизвикателство пред Стара Загора заради липсата на добра комуникация между отделните организации, институции, местни власти, регионална власт, НПО и гражданския сектор, бизнес,

„Просто липсва комуникацията между тях. По отношение на НПО сектора има едно консолидиране, обменяме информация и идеи, при бизнеса това не се случва и от тук процеса не върви, той зацикля. И ако не съумеем това да го преодолеем няма значение колко опитен и подготвен е консултанта ни. Ние сами трябва да кажем какви са според нас проектите, които трябва да изпълним, за да имаме плавен преход, за да имаме икономика, която да бъде базирана на ресурсите, които имаме. Отново подчертавам, че „Марица-изток“ трябва да продължи да играе своята водеща роля в този преход и да имаме едно качество на живот, за което всички желаем“, каза Румяна Грозева.

По думите й в представените проекти прави хубаво впечатление, че се говори за водородна икономика, за проекти свързани с развитието на водородна икономика, проекти свързани с подсилване на предприемаческия и инвестиционния потенциал на областта.

„Тези които АРИР представи са с надобщинско значение, те са с по-скоро с областно покритие, защото това е другото, което трябва приемем, че област Стара Загора, като комбинация от тези 11 общини има възможност да развие икономически сектори.  Хубаво е, че има проекти насочени към водородна икономика, към засилване на засилване на предприемачеството и иновацията, но не бива да забравяме и опита и даденостите, които имаме като област“, обясни Грозева.

Тя добави, че и  останалите два засегнати региона от зелената трансформация в България- Кюстендил и Перник са в същата ситуация по брой на проектите.

А докладът на консултантите ще бъде представен на Министерство на икономиката в началото на следващата година. Той обаче трябва да бъде съгласуван и с местните власти в региона.

„В този прозорец от време може да се добавят доста работещи идеи, които например да въвлекат и Тракийския университет, да разширят и възможностите на този цифров хъб, който беше създаден в първото тримесечие на тази година. Можем да наваксаме и да дадем добри предложения, за да може тези средства, които ще получим да допринесат за развитието на региона“, добави Румяна Грозева.

В плана са заложени и развитие на индустриални зони в областта.

„Конкретно за тези, които попадат в обхвата на индустриална зона „Загоре“ имаме единомислието, че разширението на следващи етапи трябва да бъдат така проектирани, че да бъдат въглеродно неутрални. Това ще помогне да се привлекат производства с голяма добавена стойност, защото всъщност инвеститорите все повече поставят това като водещо изискване, да имат възможност да разширяват производството си в среда, която им позволява да бъдат климатично неутрални. В това отношение се проектират собствени фотоволтаични паркове, които да осигуряват зелената енергия на инвеститорите в индустриална зона „Загоре“, каза Румяна Грозева.