Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Музеят в Хисаря е притегателен център за туристите

Снимка: Кристина Русева


Етнографско-алхеологическият музей в Хисаря е притегателно място за гостите и туристите на градчето. Първите данни за живот по тези земи са от края на 6-тото, началото на 5-тото хилядолетие преди Христа. В основата са минералните извори, които привличат хората и ту животът присъства почти без прекъсване до наши дни и те винаги са били използвани от всички цивилизации за поселищен живот и за лечение.  Мекият климат и балнеолечението помагат  този регион да се слави като регион на здравето. „е случайно и местната църква има за патрон Св. Панталеймон, който е известен лечител. Всичко от древността до наши дни е подчинено на „здравето и водата“, разказва директорът на музей доц. д-рМитко Маджаров

 Разкопките, проведени в последните години на римските терми дават интересни сведения за историята на селището. През 135-136 г. селището около минералните извори е било определено за домен,  т.е императорско владение от времето на император Хадриан, гласи един надпис. Селището по това време е било под егидата на императора. През 3 в. прераства в град и е наречен на император Диоклециан - Диоклецианополис. Предполага се, че селището се е простирало на 300 дка, обградени от крепостна стена с дължина  2 327 м. с дебелина  3 м.  В горната й част е била използвана за една непрекъсната бойна площадка. Целта е да е охранява територията около минералните извори. "Имало е 4 порти.  Известната порта „Камилите“ не е била на това място от самото начало, построяват я тук едва  през втората половина на 4-ти в. Тя представлява апогея на римската фортификация през римската и късноантичната епоха," продължава разходката в историята на градчето д-р Маджаров.  А около крепостната стена е имало и квартали. Тук са открити някои от най-ранните християнски базилики, когато християнството се признава през 4-ти в. за официална религия – всеки квартал е имал своя квартална базилика.

  Разкопките показват, че Диоклецианополис е бил много известен в античността. На лечение тук са идвали хора от всички краища на Римската империя. Има надпис, който съобщава, че“ Север, син на Амоний е направил оброк на трите нимфи“. Първото име е типично римско, но второто е с източен произход. През късната античност – от 4-6 в. в пътеводителя на Херокъл  се споменават 5 големи града в Тракия – Филипополис, Берое, Диоклеционополис,  Диосполис и Севастополис. И винаги на трето място във всички епархийски списъци, където се изброяват  епископите на Диоклецианополис  като участници във вселенските съброи, градът е винаги на трето място. Това е доказателство, че той е бил третият по големина и значение град в тракийските провинции на римската империя.

  Добре запазена лъвска каменна глава, открита в една от термите е изложена във витрините на музея. Била е поставена на някаква чешма, а по-късно по времето на ранното християнство е била свалена като езически символ. Но тя символизира за древните лечебната сила на водата в Хисаря, които я сравняват със силата на лъва, като най-силното животно в природата. Оброчните плочки от 2 в.с надписи  са сред другите ценни находки, намерени при разкопките са изключително ценни за учените, защото носят много важна информация за имената на местни владетели, лекували се тук хора, за тяхната социална принадлежност. "Едната от тях съдържа името на „Флавия  Хеони“  преведено на гръцки, означава „Снежна Флавия“, което подсказва, че в чест на нейното излекуване е поставен този надпис. Има монети от 1-2 в., намерени в термите, сечени в по-голямата си част в монетарницата на Филипопол, някои от тях са сечени в Хадрианопол.  Повечето от тях са бронзови, но има и доста сребърни и по-малко златни номинали", обобщава историкът.

  Основните експозиции, които  са подредени са „Археология“, „Етнография“, лапидариума в двора на музея и две зали за гостуващи изложби.  Музеят съхранява 6-7 000 фондови единици. В туристическия информационен център се прави и туристическата атракция за туристите с добавена реалност „На кафе с Иван Вазов“. Където хората си правят снимка с патриарха на българската литература.

Интерестният разказ на директора на Етнографско-археологическия музей в Хисаря  доц. д-р Митко Маджаров чуйте в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Рокът живее и в Стара Загора

Рок групи ще гостуват в Стара Загора на всеки две седмици, заяви за Радио Стара Загора Иво Руев- организатор на фестивала We are going to Maglij . Първи на сцената в Града на липите ще се качат музикантите от „Уикеда“ и I.R.B. 69   на 31..

публикувано на 31.10.25 в 13:43

Диригентите Стефанка Желязкова и Емил Минев бяха отличени с Почетен знак на Кмета

С „Почетен знак на Кмета на Община Стара Загора“ бяха наградени хоровите диригенти от НЧ „Родина-1860“ Стефанка Желязкова и Емил Минев. Церемонията, която бе съпроводена от специален хоров концерт, се състоя в Музея на религиите малко преди Деня на..

публикувано на 30.10.25 в 14:05

Да си спомним за любимия лирик Евтим Евтимов

„….Горчива обич нека ме опива.  От старите винари още знам, че истинското вино е горчиво. За подсладено няма да те дам!“ „…Стига заеми! Стига везни! Искам обич за обич. Може дълго писма да не пращаш, но да сложиш две..

публикувано на 28.10.25 в 15:21

Община Павел баня връчи наградата от литературния конкурс „Стефан Фурнаджиев“

Джанановата къща в павелбанското село Габарево днес се превърна в литературно средище. Поводът беше връчването на наградите от литературния конкурс „Стефан Фурнаджиев“ и съпътстващия литературен конкурс за поезия и проза от местни автори.  Тази година..

публикувано на 28.10.25 в 14:33

Награждават за Деня на будителите изтъкнати хорови диригенти от читалище "Родина -1860“

Стефанка Желязкова и Емил Минев, дългогодишни диригенти на формации от Хоровата школа на НЧ „Родина-1860“, ще бъдат отличени с “Почетен знак на Кмета на Стара Загора” на концерта „Нашата песен“ на 29 октомври от 18.00 часа в Музея на религиите. В..

публикувано на 28.10.25 в 13:39

Графична изложба подреждат за Деня на будителите в Стара Загора

Национална изложба „Графичен форум“ ще бъде открита на 1 ноември 2025 г. от 18.00 ч. в изложбена зала „Лубор Байер“. Събитието се организира за девета поредна година в града с подкрепата на Община Стара Загора, съобщиха от общинския пресцентър. Целта на..

публикувано на 27.10.25 в 15:35

„Риголето“ отново на сцената на 31 октомври

Държавна опера-Стара загора представя на 31 октомври от 19.00 часа вълнуващия спектакъл на безсмъртната опера на Верди “Риголето”. Една романтична история за драматичните терзания на придворния шут Риголето, разкъсан между разгулния дворцов свят и..

публикувано на 27.10.25 в 12:38

Награждават лауреатите на националната изложба-конкурс „По стъпките на Сирак Скитник"

Общо 15 награди ще бъдат раздадени в тазгодишното издание на националната изложба-конкурс за ученици от националните художествени гимназии „По стъпките на Сирак Скитник". Събитието се организира от Българското национално радио, Националната художествена..

публикувано на 26.10.25 в 10:56
Станислав Димов, Христо Христов, Румен Радев и Мария Добрева

Вдъхновение за старозагорски ученици, отличени с международна награда

Живеем в свят, който непрекъснато се променя и ако за по-възрастните понякога е трудно да се справят успешно с динамиката на времето, младите хора разчитат на бързата си адаптивност и знанията, които им носят известен комфорт. Но същинските полезни..

публикувано на 26.10.25 в 09:15
Александър Генов сред картините в изложбата

Александър Генов подреди девета самостоятелна изложба в Художествена галерия – Стара Загора

Деветата самостоятелна изложба на художника Александър Генов ще бъде открита в камерната зала на Художествена галерия – Стара Загора на 25 октомври 2025 г. (събота) от 17.00 ч. Експозицията, озаглавена с името на художника, представя експресивна..

публикувано на 24.10.25 в 17:23