Разкопките, проведени в последните години на римските терми дават интересни сведения за историята на селището. През 135-136 г. селището около минералните извори е било определено за домен, т.е императорско владение от времето на император Хадриан, гласи един надпис. Селището по това време е било под егидата на императора. През 3 в. прераства в град и е наречен на император Диоклециан - Диоклецианополис. Предполага се, че селището се е простирало на 300 дка, обградени от крепостна стена с дължина 2 327 м. с дебелина 3 м. В горната й част е била използвана за една непрекъсната бойна площадка. Целта е да е охранява територията около минералните извори. "Имало е 4 порти. Известната порта „Камилите“ не е била на това място от самото начало, построяват я тук едва през втората половина на 4-ти в. Тя представлява апогея на римската фортификация през римската и късноантичната епоха," продължава разходката в историята на градчето д-р Маджаров. А около крепостната стена е имало и квартали. Тук са открити някои от най-ранните християнски базилики, когато християнството се признава през 4-ти в. за официална религия – всеки квартал е имал своя квартална базилика.
Разкопките показват, че Диоклецианополис е бил много известен в античността. На лечение тук са идвали хора от всички краища на Римската империя. Има надпис, който съобщава, че“ Север, син на Амоний е направил оброк на трите нимфи“. Първото име е типично римско, но второто е с източен произход. През късната античност – от 4-6 в. в пътеводителя на Херокъл се споменават 5 големи града в Тракия – Филипополис, Берое, Диоклеционополис, Диосполис и Севастополис. И винаги на трето място във всички епархийски списъци, където се изброяват епископите на Диоклецианополис като участници във вселенските съброи, градът е винаги на трето място. Това е доказателство, че той е бил третият по големина и значение град в тракийските провинции на римската империя.
Добре запазена лъвска каменна глава, открита в една от термите е изложена във витрините на музея. Била е поставена на някаква чешма, а по-късно по времето на ранното християнство е била свалена като езически символ. Но тя символизира за древните лечебната сила на водата в Хисаря, които я сравняват със силата на лъва, като най-силното животно в природата. Оброчните плочки от 2 в.с надписи са сред другите ценни находки, намерени при разкопките са изключително ценни за учените, защото носят много важна информация за имената на местни владетели, лекували се тук хора, за тяхната социална принадлежност. "Едната от тях съдържа името на „Флавия Хеони“ преведено на гръцки, означава „Снежна Флавия“, което подсказва, че в чест на нейното излекуване е поставен този надпис. Има монети от 1-2 в., намерени в термите, сечени в по-голямата си част в монетарницата на Филипопол, някои от тях са сечени в Хадрианопол. Повечето от тях са бронзови, но има и доста сребърни и по-малко златни номинали", обобщава историкът.
Основните експозиции, които са подредени са „Археология“, „Етнография“, лапидариума в двора на музея и две зали за гостуващи изложби. Музеят съхранява 6-7 000 фондови единици. В туристическия информационен център се прави и туристическата атракция за туристите с добавена реалност „На кафе с Иван Вазов“. Където хората си правят снимка с патриарха на българската литература.
Интерестният разказ на директора на Етнографско-археологическия музей в Хисаря доц. д-р Митко Маджаров чуйте в звуковия файл.Милена Дренчева е Магистър по "Социално консултиране и психология . Има квалификации по библиотекарство, читалищен мениджмънт и управление на читалищната дейност. От 2008 година е секретар на читалището в Малко Търново. Автор е три книги : Първата..
Първи Национален фолклорен фестивал „Нашенски фест“ ще се проведе днес и утре в парк "Артилерийски" в Стара Загора. Организатори са от ансамбъл „Нашенци“, поводът е 25-ата годишнината от създаването на формацията. И в двата дни още от 10.00 часа ще..
На Античния форум "Августа Траяна" е експонирана пътуващата фото-документална изложба проследяваща историята на операта "Цар Калоян" от Панчо Владигеров, от първата постановка на 20 април през 1936 година до наши дни. Експозицията, дело на Надя Сотирова,..
Пишете ли поезия? Творец ли сте? И то не като професионално занимание, а като хоби? Като начин да изградите свят, в който да се чувствате сигурни, и който да ви помага, тогава, когато имате нужда. Ако се припознавате, или не, в тези въпроси,..
Пространството пред тракийската гробница „Оструша“ край Казанлък ще се превърне в сцена за премиерата на уникалния театрално-танцов спектакъл „Бендида -всемогъщата господарка на траките“. Спектакълът ще бъде показан на 25 юли от 21 часа. Той е..
Още една среща между литературата и изобразителното изкуство предлага на своята публика Художествената галерия в Казанлък. Виолета Радкова ще бъде гостуващия автор тази вечер на среща от инициативата „Пос(в)ещение на картина“. Събитието е от 18:00 ч в..
На 17 и 18 юли, от 21.00 часа, на сцената на Античния форум "Августа Траяна“ Държавна опера Стара Загора представя историческата оперна драма "Цар Калоян“ от Панчо Владигеров. Знаковата българска творба ще оживее под звездите с нова оригинална..
На 17 юли, от 18.00 часа, в Художествена галерия Стара Загора ще се проведе специално събитие "Ден на дарителите" . На този ден, преди 65 години , в едно от крилата на Драматичния театър е представена първата експозиция на художествената сбирка...
За 15-та поредна година Драматичен театър „Гео Милев” закрива творческия сезон с представления на открито. Последният спектакъл е премиерата на „ Многострадална Геновева или летопис на едно въстание” на 23 юли , от 21.00 часа, на сцената..
Малките театрали от Тополовград тръгнаха на лятно турне със своя най-нов спектакъл – „Анини приказки“ по Стефан Цанев. Постановката, съставена от две вълшебни и поучителни истории – „Приказка за трите патета“ и „Приказка за пътя“, събра в едно мъдрост,..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net