Ямболското село Недялско е извор на прочути певци и инструменталисти, родно място на трима родствено свързани изпълнители – кавалджията Драган Карапчански, певиците Желязка Бочукова и Йорданка Илиева (1922-2002).

В семейството на Йорданка всички пеят. От малка е край сестрите си по празници, на хорото, на нивата, на седянка. Бавните песни учи от майка си, а хороводните – на хорището. През 1943 г. по настояване на близък родственик 21-годишната певица осъществява първите си записи, издадени на грамофонните плочи „Орфей” (с оркестъра на Ради Ангелов) и „Микрофон” (с групата на Ахмед Бабаков). От 1946 г. след конкурс Йорданка Илиева е редовен изпълнител в концертите „на живо” по Радио София. Там гласовитата тракийка среща бъдещия си съпруг – гайдаря Илия Димитров, музикант в Угърчинската група на Цвятко Благоев. От тогава двамата остават неразделни в живота и на сцената. 

Гласът на Йорданка Илиева се разпознава от слушателите, песните й стават популярни и предпочитани в програмите на радиото. За нея музиковедът Михаил Букурещлиев пише: „Гласовите и музикалните й качества ни карат да се заслушаме в пеенето, да признаем без колебание таланта. Песента се лее естествено и спокойно и това внушава на слушателя усещането, че изпълняваната песен „лежи” на нейния глас”.

Най-ранният запис на Йорданка Илиева в Златния фонд на БНР датира от 1954 г. Във фонотеката на радиото тя оставя над 70 песни с Тракийската тройка, Странджанската група, Оркестъра за народна музика, групите на Иван Кирев и Атанас Вълчев.

В телевизионната поредица "Дъщерите на Орфей" (автор Борислав Геронтиев) певицата разказва: „Когато се създаде Държавния ансамбъл за народни песни и танци през 1951 г., на конкурса се явиха около 400 певици, от които одобриха само девет. По-късно имаше и други, защото трябваше да се попълва ансамбълът, но ние сме първите девет. С Вълкана Стоянова бяхме утвърдени певици, солистки, станахме каки на новите млади момичета... Говоря предимно за ансамбъла, защото животът ни беше там”. В продължение на 26 години до пенсионнна възраст Йорданка Илиева пее в хора на ансамбъла, участва в камерни състави, изпълнява и солови песни с оркестъра. Година по-късно в ансамбъла постъпва и нейният съпруг Илия Димитров, потомствен гайдар.

Попивал от бащината свирня в родното село Чеканчево, едва 12-годишен самобитният музикант хваща гайдата, а на 16 вече свири с Угърчинската група в Радио София (1938). Неговата популярност бързо нараства, а изпълненията показват майсторско владеене на оригиналните шопски хорà и ръченици. По мотиви на Илия Димитров композиторът Филип Кутев създава музика към емблематични музикално-танцови постановки на Държавния ансамбъл – „Шопска сюита”, „Събор в Софийско”, "Женски шопски танц", „Мъжко шопско” (хореография М. Дикова). Мария Кутева казва, че той е от онези гайдарджии, които могат да се посочат като пример за подражание на традиционното ни инструментално наследство.

Йорданка Илиева и Илия Димитров са формирани изцяло във фолклорна среда. Те са достойни представители на тракийската песенна школа и шопския инструментален стил, пренесени в съвременното изпълнителство и в обучението младите музиканти, подражатели на стария фолклорен диалект.

Някои от записите на Йорданка Илиева и Илия Димитров са издадени на грамофонни плочи, а през 2006 г. излиза компакдискът „Овчари чукат кърмило” с най-популярните песни на тракийската певица. Част от последното интервю за предаването „Жива вода” (автор Теодора Пеева, 2000 г.) се пази в Златния фонд на БНР и можете да го чуете от звуковия файл.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Чуйте откъс от предаването ''Песен слънце буди'', излъчено на 21.08.2022 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.