"Който спаси един човешки живот,

спасява цяла вселена"

Талмуда

 Радио Стара Загора продължава  да разказва за дейността на старозагорското духовенство и на старозагорските народни представители в защита на българските евреи от унищожение в нацистките лагери, по повод 80 години от спасяването на 50 000  български евреи.

   Еврейската общност в Стара Загора през 40-те години на миналия век е била част от населението на Стара Загора и живяла в разбирателство с българите и другите народности в града – турското малцинство и циганите. Макар да  била силно консервативна и да живеела  доста затворено. Броят  на евреите в града в началото на 20-тото столетие  бил около 450 души и нараснал до 40-те години когато започват изолацията и гоненията срещу евреите в цяла Европа,  на над 1400 д. Към тях след приемането на Закона за защита на държавата с явен антисемитски характер, се присъединяват и изселените около 115 евреи то столицата. Всички трябва да бъдат депортирани през март 1943 г.  ешелоните на смъртта в Треблинка.

  „Те живеели в собствени жилища в кв. Гебран, до църквата „Св. Троица“. Занимавали се предимно с търговия, която се предавала от поколения в еврейските семейства. През 30-те години няколко еврейски фамилии държали търговията с копринени буби. Фамилията Асса имала креватна фабрика, през 1911 г. е създадена банка „Юнион“ с капитали на няколко от най-заможните семейства на евреи.“, разказва Райна Антонова, историк в Регионалния исторически музей.

 Още през 1940 г. Видинският митрополит - дядо Неофит, роден в гр. Гълъбово, старозагорско, който е начело на Светия синод на Българската православна църква защитава правата на евреите в България. Както и правата – религиозни и граждански на всички малцинства у нас. Старозагорският владика  - митрополит Климент категорично заявява, че „всички сме чеда на Бог, и че евреите трябва да бъдат закриляни“.  Дядо Климент подчертава, че народ, който знае какво е жестокост и неправда, приел стотици братя бежанци през войните от 1912 до 1918 г., няма как да приеме такова отношение към народ, прокуден от родните му домове. Тази позиция е от 1940 г. и е отстоявана и през драматичната 1943 г. , чак до края на Втората световна война. Тя отразява и мнението и настроенията на всички старозагорски свещеници и на болшинството старозагорци.

  С изключения на някои вандалски прояви на посегателства над еврейски  магазини от младежи, членове на фашизоидната организация „Бранник“, в Стара Загора не е имало верска нетърпимост и  насилие над еврейската общност.

   „Високо образовани, много от евреите са лекари, учители, адвокати и са част от елита на старозагорското общество. Няма Общински съвет, в който те да нямат свои представители. В миналия век те имат своя  еврейска община, която подпомага бедстващи свои сънародници, както и еврейско начално училище. В него се изучавали иврит  и български език, еврейска и българска история и децата, посещаващи училището били добре образовани и продължавали обучението си успешно в другите училища в  града и страната.“, продължава разказа си Райна Антонова.

 Евреите в Стара Загора не са имали своя синагога, но първият етаж на Еврейското училище е бил използван за техните религиозни ритуали. За толерантността на старозагорци говорят в спомените си евреите, които, принудени да напуснат града, разказват, че когато след 9-ти септември 1944 г. се връщат в града – намират и получават продадените си на безценица имоти имущество или под надзора на българските си съседи, обратно без посегателства върху тях.

  „Сградата на някогашното еврейско училище стои и до днес, с малки преустройства. Когато почти всички еврейски семейства заминават за новосъздадената държава Израел през май 1948 г. , тя е предоставена на Градската библиотека за няколко десетилетия. Днес в нея се помещават зала за фитнес и пицария“, завършва разказа на историка Райна Антонова.

 В днешно време в Стара Загора живея около 60-ина наши сънародници с еврейски произход или с еврейска кръв във вените си, според Красимира Готева, председател на Еврейското дружество "Шалом4 в Стара Загора. 

 В звуковия файл чуйте интервюто за присъствието на еврейската общност в Стара Загора  с Райна Антонова, уредник "Нова история" в РИМ Стара Загора.