„Това, което се предлага на Роженския събор, е болезнено за родопчаните, защото това не е тяхното усещане за традиция. Болезнено приемат, че някой е дошъл на тяхна територия и провежда нещо, което не е тяхното“, коментира той.

Човекът, който казва за себе си – „ако го нямаше Рожен, нямаше да ме има и мен“, прави уговорката, че предпочита да се въздържа от коментари, особено по теми, които са част от поляризацията на българското общество и по такива, по които всеки дава мнение. Когато го прави, се старае да звучи сухо, безпристрастно и да говори с факти, да предоставя информация. Без да взема на страна. За Роженския събор и за това, в което е превърнат обаче, не успява да прикрие емоцията си.  „Не ми е приятно и няма да отида, не защото не уважавам грандиозния труд и финансови средства, които са изразходени за провеждането на събитието, а защото ми е болно и тъжно и тая горчивина никога няма да ми позволи да усетя тоя Рожен като моя Рожен“. 

По повод 111-метровия пилон, който ще се издигне насред Роженските поляни, той лаконично припомня: „Родопчаните са хора, които много трудно са преминали през тези пет века. Те са преживели демографски катаклизми и много насилие, което ги е направило практични. Родопчанинът никога не си е позволявал нещо грандиозно. Той винаги  е строил нещо, което да му върши практическа работа“. 

Цялото интервю с екскурзовода Ивайло Мирчев за историята на Роженския събор и мнението му за днешния му формат, чуйте в прикачения звуков файл.