Оперната прима Мария Клинчева: Моят втори дом е Старозагорската опера

публикувано на 17.09.23 в 15:15

Мария Клинчева

Снимка: личен архив

Оперната прима Мария Клинчева - специален гост в предаването ''Моята неделя'' с водещ Мила Маринова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тя е родена съм на 16 септември 1943 година в Панагюрище. Будно планинско градче с възрожденски идеали и традиции. Израснала е в къща построена от прадядо й. Голяма, с просторен салон, много стаи и високи дувари, прегърнати от зеленина, сред здравец, чемшир и цветя.

Една от най-обаятелните личности, белязали с присъствието си детските й години, в училище „Георги Бенковски”, е даскал Петко Узунов, истински символ на знания, скромност, благородство, смирение, достойнство и мъдрост. "В часовете по музика той ни свиреше с концертната си цигулка. Когато завършихме 3 отделение, нашият учител каза, че се пенсионира. Преди да се разделим, ме извика по име и ми подари, пред класа, цигулката си. Спомням си, че ми подаде дървения калъф с думите: „Аз съм убеден, че Мария ще отиде да учи музика, тя е много музикална и отлична ученичка”. Думите на стария учител се оказват пророчески.

След уроците по цигулка, участието в Ансамбъл "Ралчо Сапунджиев", записите в Зала "България", Музикалното училище в Пловдив, четирите години работа в миманса на Софийска опера и завършването на Консерваторията, през 1968 година Мария Клинчева заминава за Италия, в Сиена, за специализация в Академия "Киджана", продължава обучението си в "Санта Чечилия" в Рим и Флоренция. В родината на Леонардо да Винчи и Микеланджело среща забележителни личности.

През 1971 година, започва да се явява по конкурси. С особено въодушевление разказва за един Международен за певци и пианисти в Лониго, близко до Виченца. "Нямаше други българи, бях само аз. Председател на журито беше Етторе Кампогалиани, главен интендант на Ла Скала. В журито беше и Ферруччо Тальиавини, много обичан тенор. Съобщиха наградите и се изумих - 3 награда. Поделихме си я с Антонио Гарофольо, тенор от Катания, от Театро Белини. Направих много концерти в Италия. Имах импресарио. При едно от пътуванията ми, за месец, се явих на прослушване, по препоръка на Маестро Ригаччи, главен диригент на Театро Комунале, при когото завърших една студиа. Театро Комунале във Флоренция е много известен голям театър, на брега на река Арно. Търсеха изпълнителка за трети състав на централната роля на Маргарита в „Мефистофел” на Ариго Бойто. Явих се. Изпях арията, не помня как, но когато завърших, един господин от журито, явно председател на комисията, ми каза: „Моля, сеньорина, кажете ни вашите координати, телефон и адрес в Италия, за да ви потърсим и дадем нотния текст, за да научите цялата роля. Одобрена сте за трети състав“. В първи състав беше Райна Кабаиванска. Във втори - италианска певица. Аз обаче казах, че не мога да дам адрес, защото разрешителното ми за престой в Италия изтича, а на следващия ден трябваше да отпътувам за България. И така се простих с прекрасната роля на Маргарита. Но съдбата си прави такива шеги."

Младостта й е свързана с Италия, но цялата й професионална кариера преминава на сцената на Старозагорската опера. За първи път прекрачва прага на първия извънстоличен оперен театър на 3 септември 1971 година. И все още е в него, като преводач на либретата за субтитрите на италианските заглавия в афиша.

От 1977 година преподава италиански и пеене. Речниците са винаги до нея. Водила е курсове на инженерите от ТЕЦ „Марица Изток”, на всички фирми, които имат отношения с Италия. Не спира да работи. Работата я крепи и вдъхновява. Радва се на уважение, на приятели, на хора, които я поздравяват по улицата или споделят линковете й от социалните мрежи. Обича сигурността и не е мечтател. "Най-голямото щастие е да посветиш живота си на това, което обичаш. Пътят е трънлив, болезнен, изпълнен с безсънни нощи, но на сцената, пред публиката, всичко се забравя."

Оперната прима е педантично подредена и емоционална жена. Винаги е елегантна и стилно облечена. Житейските преживелици са я научили, кого да държи в приятелското си обкръжение и кого на дистанция. Признава, че прощава на враговете си, но не може да забрави обидите им. "Ако злопаметността е да не можеш да прощаваш да ти зарасне в душата това, което си преживял, заради хората, то тогава аз съм много злопаметна. Бог е приготвил на всеки награда, според делата му. Живея спокойно старините си и няма за какво да съжалявам."

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!