„Сокаи“ е най-новото монографично изследване, посветено на женското невестинско забраждане „сокай“, носено в Търновско, Габровско и Ловешко до средата на XIX век.
Автор на монографията е етнологът Светослав Петров, главен уредник в Музей на Възраждането – гр. Елена. Неговите професионални интереси са насочени в областта на материалната култура на българите и по-конкретно към българското народно облекло.
„Моята изследователска работа започна преди повече от 10 години. Изследвайки облеклото в родния ми град Елена, попаднах на статията на Евгения Лепавцова „Българският сокай и сокайни шевици“. Прочитайки я разбрах, че това забраждане е носено и в Еленско, което за мен беше доста интересно, абсолютно непознато, защото в нашия музей няма запазени елементи от местната носия и забраждането. Това ме провокира да издирвам повече информация по темата“, разказа за Радио Стара Загора авторът Светослав Петров.
„Употребата на сокайното забраждане се свързва с етнографската група на балканджиите, населяващи северните склонове на Централна Стара Планина и Предбалкана, и е в пряка връзка с местообитанието и народната им носия. Елемент от нея е невестинското забраждане сокай, което има три разновидности – търновски (килифаревски), носен в планинските селища южно от Велико Търново; габровски – разпространен около Габрово, Трявна и Дряново и ловешки сокай, който е разновидност на габровския и се появява в някои населени места вследствие от миграцията на населението, което е бягало от чумна епидемия в началото на XIX век“, уточни етнологът Светослав Петров.
„Още след Освобождението сокаите винаги са били в полезрението на изследователите, тъй като толкова разкошен накит за глава няма как да остане незабелязан. Съществуват няколко теории за произхода на сокаите като една от тях е свързана с някогашния болярски костюм. След падането на Търново под османска власт болярите се укрили в непристъпния Балкан. Смята се, че вследствие от преобразувания в костюма през вековете, се достига до вида на сокайното забраждане, което познаваме днес. Други автори смятат, че забраждането е повлияно от Изтока и там би следвало да се търсят неговите корени“, допълни изследователят.
„Сокаи“ събира в себе си всички изследвания, направени до момента. В монографията са разгледани архивни материали, някои от които се публикуват за пръв път – снимки, картини, стенописи. Ценни са и спомените на носители на забраждането, записани от изследователи в началото на XX в.
Важна част от книгата е практическата, в която авторът дава насоки за правилното и точно реконструиране на сокаите. Той изработва възстановки на старинни забраждания по модели на запазени образци.
Последното публикувано изследване за сокаите датира от 1976 г. и от тогава до днес са достъпни нови материали (снимки, архивни колекции). Използването им прави изследването пълно, изчерпателно и изключително ценно за българската етнографска наука.
Книгата „Сокаи“ ще бъде представена както следва:
15 март, 18.00 ч, Художествена галерия – гр. Елена
21 март, 17.00 ч., Старото школо – Трявна
26 март, 18.30 ч., Национален етнографски музей – София
Цялото интервю със Светослав Петров можете да чуете от звуковия файл.
За пети пореден път кулминацията в традиционните "Празници в Долината на тракийските царе' ще бележи Старозагорската опера , която ще представи на откритата сцена на язовир „Копринка” от 20.00 часа своите впечатляващи спектакли на операта „Цар..
Милена Дренчева е Магистър по "Социално консултиране и психология . Има квалификации по библиотекарство, читалищен мениджмънт и управление на читалищната дейност. От 2008 година е секретар на читалището в Малко Търново. Автор е три книги : Първата..
Първи Национален фолклорен фестивал „Нашенски фест“ ще се проведе днес и утре в парк "Артилерийски" в Стара Загора. Организатори са от ансамбъл „Нашенци“, поводът е 25-ата годишнината от създаването на формацията. И в двата дни още от 10.00 часа ще..
На Античния форум "Августа Траяна" е експонирана пътуващата фото-документална изложба проследяваща историята на операта "Цар Калоян" от Панчо Владигеров, от първата постановка на 20 април през 1936 година до наши дни. Експозицията, дело на Надя Сотирова,..
Пишете ли поезия? Творец ли сте? И то не като професионално занимание, а като хоби? Като начин да изградите свят, в който да се чувствате сигурни, и който да ви помага, тогава, когато имате нужда. Ако се припознавате, или не, в тези въпроси,..
Пространството пред тракийската гробница „Оструша“ край Казанлък ще се превърне в сцена за премиерата на уникалния театрално-танцов спектакъл „Бендида -всемогъщата господарка на траките“. Спектакълът ще бъде показан на 25 юли от 21 часа. Той е..
Още една среща между литературата и изобразителното изкуство предлага на своята публика Художествената галерия в Казанлък. Виолета Радкова ще бъде гостуващия автор тази вечер на среща от инициативата „Пос(в)ещение на картина“. Събитието е от 18:00 ч в..
На 17 и 18 юли, от 21.00 часа, на сцената на Античния форум "Августа Траяна“ Държавна опера Стара Загора представя историческата оперна драма "Цар Калоян“ от Панчо Владигеров. Знаковата българска творба ще оживее под звездите с нова оригинална..
На 17 юли, от 18.00 часа, в Художествена галерия Стара Загора ще се проведе специално събитие "Ден на дарителите" . На този ден, преди 65 години , в едно от крилата на Драматичния театър е представена първата експозиция на художествената сбирка...
За 15-та поредна година Драматичен театър „Гео Милев” закрива творческия сезон с представления на открито. Последният спектакъл е премиерата на „ Многострадална Геновева или летопис на едно въстание” на 23 юли , от 21.00 часа, на сцената..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net