Преди 5 години Анна Йончева създава фотопроектът „Различните“ деца на България. Ани, както я наричат всички, застанали пред обектива й,  е любител фотограф и майка на две деца без специални потребности. Една неприятна случка на детската площадка я провокира да започне своя лична борба с нетърпимостта на другите към „различните“ деца, които са в затруднено физическо или психическо състояние.

За Ани избягването, игнорирането и дори упреците към тези деца в неравностойно положение е не просто неразбираемо, а сигурен признак за проблем на обществото, в което живеем. Така й хрумва идеята тя да снима всички „различни“ деца и да ги показва, за да свикнат останалите с тяхното  присъствие.

Не след дълго се оказва, че има много родители, които припознават тази  идея като много смислена и докосваща, и проектът придобива голяма популярност.

Следват срещи, на които децата със специфични потребности имат възможност да се запознават със свои връстници, да общуват и играят. Тогава Ани се натъква на друг проблем -  на детските площадки няма никакви съоръжения пригодени за деца в инвалидни колички. Няколко месеца по-късно тя подхваща кампанията „Да играем заедно“. Целта е закупуването на комбинирана люлка-везна, пригодена за деца в инвалидни колички. Тъй като не успява да намери кой да изработи подобно съоръжение, тя създава проект на люлка, единствена по рода си в България, благодарение на която деца в инвалидна количка играят едновременно с другите.

От август 2019 г. до декември 2023 г. в България са монтирани 23 такива люлки, а в момента е отворена кампания, с която и в гр. Казанлък ще се постави съоръжение.

Амбицията на Ани „различните“ деца да станат видими и да играят наравно с другите не спира до тук. Тя разказва мечтите на тези деца в книга, която се разпространява безплатно в училища и детски градини из цялата страна. 

Нещо повече – заедно с нейни съмишленици продължават посещенията си на място, за да покажат на всички книжната кауза “Да се запознаем с различните деца на България“.

Разговорите в семейството за различността, толерантността и емпатията са основополагащи, но също толкова важен е диалогът по темата и в учебните заведения, категорична е Анна Йончева.

И въпреки, че работи на нормирано работно време в сфера, коренно различна от тази й социална ангажираност, за Ани няма умора. Казва, че е вдъхновяваща подкрепата, която среща от всички доброволци и дарители, които й помагат неуморно. Защото „различните“ деца са видими, и й дават най-важното: смисъл. 

Както и на всички нас. 

Чуйте още в прикачения звуков файл.