На 25 юли (четвъртък) 2024 година, от 18:00 часа, в Западната зала на Художествена галерия – Стара Загора ще бъде открита изложбата „Щрихи и състояния”, представяща живота и творчеството на родения в Стара Загора първи български академично школуван гравьор Никола Попов (1868? – 1954). 

Към края на месец юли в далечната 1894 година австрийските вестници с вълнение споделят списъка с носителите на най-високото отличие на Виенската академия за изящни изкуства - златния Фюгер медал. Той се връчва ежегодно и до днес за най-добрите графични произведения. Сред наградените е името на архитекта Йозеф Хофман (1870 - 1956), по-късно един от основателите на Виенския сецесион, паралелно с него, в секцията “Гравюра на мед”, е вписан българинът Никола Попов от  Стара Загора. 

Приживе художникът не е направил самостоятелна изложба. И въпреки това, изкуството му е оцеляло, ако не в пълнота, то поне в онази си част, привличаща вниманието на колекционери и антиквари, истински впечатлени от таланта му.

Кураторът на изложбата Елисавета Станчева е категорична, че името му потъва в забравата на времето, защото "според последните проучвания, когато Никола Попов започва да се занимава с художествена гравюра в Австрия, гравюрата на мед е отместена от други техники на репродуциране. Още приживе той с неговото изящно изкуство е принадлежал на миналото."

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• С Елисавета Станчева разговаря - куратор на изложбата ''Щрихи и състояния''. Никола Попов /1868?-1954/ разговаря Мила Маринова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Неговите гравюри, представени още през 1892 година в Художествения отдел на провелото се в Пловдив Първо българско земеделско-промишлено изложение и показани на Световното изложение в Париж през 1900 година, ще могат да бъдат разгледани от гражданите и гостите на Стара Загора до 1 септември 2024 година.

За първи път ще бъде изложена и единствената известна до момента оригинална медна плоча, гравирана от Никола Попов, днес част от колекцията на Румен Манов. Върху нейната повърхност се разпознава образът на княз Фердинанд, отпечатък от който именно пътува през 1900 година до Париж.

В допълнение на гравюрите, рисунките и декоративните проекти на художника, гостите на изложбата ще могат да се запознаят и с един графичен отпечатък, работа на неговия преподавател във Виенската академия за изящни изкуства –  проф. Йоханес Зоненлайтер (1825 – 1907). Този отпечатък е част от серия, пресъздаваща пана от завесата за комични опери на Императорския и кралски дворцов театър, днешната Виенска държавна опера. Направен е по рисунка на изключително популярния през XIX век Фердинанд Лауфбергер (1829 – 1881), който изработва дизайна на завесата като поставя акцент върху радостта, която носи музиката.

Никола Попов също работи по сюжет от завесата на Лауфбергер – без да повтаря дословно работата на своя учител, той избира паното „Ловни фанфари“ и създава във Виена гравюрите, познатите днес като „Ловна сцена“ и „Ерос“, детайли от които екипът на д-р Катя Тинева – Гюрковска избира за рекламни транспаранти, които ще украсяват сградата на галерията до началото на месец септември.

"Изложба от толкова стар майстор винаги е един отрязък във времето. Ние представяме няколко графики в оригинал, както и фактите около живота и биографията на Никола Попов. Дейността на Галерия "Лоранъ" дава възможност за много хубави инициативи и изложби с такива забравени художници. Никола Попов има нужда да бъде разпознат. Аз се надявам тази изложба, която ще открием на 25 юли в Стара Загора, есента да бъде показана във Виена", сподели в предаването "Репортер"  изкуствоведът и галерист Лаврен Петров. 

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Лаврен Петров - изкуствовед и галерист

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Близо 160 години след рождението и 70 години след кончината му, изключителният български гравьор Никола Попов се завръща в родния си край, за да се срещне чрез своето творчество със следващите поколения, напомняйки им, че Стара Загора е не само град на липите, поетите, музикантите, но и на художниците.