• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Проф. Андрей Бояджиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Глаголицата се отнася до един период, който не можем да чуем, уточнява проф. Андрей Бояджиев:

Никой не може да бъде сигурен как е звучала глаголицата, но по реда на буквите можем да се досетим.

Звученето на старобългарския се установява приблизително чрез сложни съпоставки между писмени паметници, съвременния български език и неговите диалекти, обяснява проф. Андрей Бояджиев и разказва още:

Ние не познаваме най-старинната част на глаголическата азбука. Между паметниците, които са запазени, и времето на възникването на глаголическата писменост са минали между 30 и 40 години. През това време глаголицата се е развивала. Един такъв етап виждаме запазен в  „За буквите“ на Черноризец Храбър. Освен като литературно произведение текстът е  много важен защото ни представя глаголическата азбука от края на IX век, сравнително ранен период.

От глаголическата система знаем, че в старобългарския е имало носови гласни, че най-старите българи са имали произношение на „шч“, а не на „щ“. Глаголицата е конструирана върху тогавашната гръцка система, към която се добавят още букви за звучни съгласни, например „Ж“ и „ДЗ“. Буквата „Щ“ вероятно произлиза от глаголицата.

И до днес тя си остава „загадъчната азбука“.

В нея има няколко важни неща, които и до ден днешен не можем да обясним. Например има две букви за „Х“ – защо са били необходими – ние не знаем. Има буква „ПЯ“ тя се употребява в думата „песен“ – защо е било нужно да възникне – има много догадки и хипотези.

В различните етапи на глаголицата има различен брой букви. Според Черноризец Храбър те са 38.

Големият спор е кои са тези 38 букви. Това е труден въпрос.

Глаголицата е позната и се използва на българска територия от началото на славянската писменост поне до XIV век, казва още проф. Бояджиев.

В звуковия файл можете да чуете цялото интервю с проф. Андрей Бояджиев. В него ще научите още защо глаголицата се запазва най-дълго в Хърватия и как през Средновековието е използвана като тайнопис, как глаголицата и кирилицата съществуват паралелно и как глаголицата „живее“ днес. Обръщаме поглед към нея, защото през 2025 г. се навършват 1170 години от създаването й.