Няколко поколения политици проявяват пълно неглижиране на културата и ние смятаме, че е време да вземем нещата в ръце. Трябва да започнем от абсолютно фундаменталния въпрос „Как е финансирана културата“. Не става въпрос за това, за което мнозина се хващат, че хората на културата разчитат винаги на финансиране от държавата, заяви издателят Манол Пейков - представител на новото гражданско движение за реформи в културата, която заяви себе си в знаковия за българската култура ден 24 май.
Като аргумент той подчерта, че според международни статистики около 4% от националния ни брутен вътрешен продукт идва от културни индустрии.
Това бе така дори в най-трудните години на голямата криза. Успоредно с това по-малко от половин процент от бюджета ни отива за култура, въпреки многократните ангажименти на хора от различни партии. Всички твърдяха, че в момента, когато дойдат на власт, един процент от бюджета ще бъде отделен за култура. Разбира се, това не се случи.
Ще добавя и редица проблеми, сред които и много драматичния – библиотеките още от 10 ноември 89 г. нямат нови книги във фондовете си, въпреки че законодателството го изисква. Оказва се, че най-новите книги, пристигнали във фондовете на съответните библиотеки, са от преди тази дата. Много рядко има в някои библиотеки постъпления и то изцяло, заради изричното желание на някой дарител или по европейски програми.
В последните години „реставрацията“ на паметници на културата се превърна в национален спорт. В момента ние се съоръжаваме с „руини“, които съвсем скоро ще се превърнат в истински и ще бъдат най-абсурдните в историята на човечеството, защото са фантасмагорични, неистински.
Програмата ни ще изисква анализ на това, което е направено и на това, което не е направено и второто – създаване на стратегия в областта на културата. Колко правителства подред твърдяха, че ще създадат национална стратегия в областта на културата, но такава все още няма в нито един сектор. Междусекторните политики не са били приоритет на нито едно правителство, не съществува подобно мислене. Говорим за културен туризъм напр., а не правим дълбинните връзки, които ще ни помогнат да го осъществим.
Не става въпрос за политиканстване и пристрастия, а за фундаментален дефицит и искрено се надявам да имаме капацитета да осъществим намеренията си. В обществото има акустика за проблема. Предстои сериозна работа, надявам се, нещата да бъдат добре обмислени, структурирани и разположени във времето.
Повече чуйте от звуковия файл:
