Андон Балтаков за EBU: Приветствам хората, които опитват нови неща, защото това е единственият начин да се учим

Като нов генерален директор на институция, която има 1300 служители, управлява 11 радиопрограми и шест музикални състава и предлага цифрово съдържание на 10 езика, моят най-голям приоритет беше да възстановя стабилността. Когато за пръв път влязох в сградата на БНР в София и в студиата из цялата страна, бях изненадан от ширещия се страх. Бях все още неизвестен със стила си на управление и хората не бяха сигурни какво ще се случи с тях и с тяхната организация. За мен първото нещо беше да ги уверя, че съм тук заради тях и че ще водя БНР към успех.

Защо изкореняването на тревогата беше толкова важно за мен? Защото когато има страх, няма творчество. Творчеството във всичките му форми и свободата са от първостепенно значение за мен. БНР има огромен потенциал като журналистическа организация и като културен стълб за България, а и не само за България. Нашите музикални състави например, имат значителен принос към европейската култура.

Да промениш културата на една организация, независимо дали тя е зряла или все още в процес на развитие, отнема време. Вярвам, че екипът ни се движи в правилната посока, за да направи БНР по-отворена организация.

Вторият, по-голям аспект беше бюджетният дефицит в размер на 5,5 милиона лева (2,7 милиона евро), който заварих. Беше трудно да го преодолеем, но благодарение на строгата финансова дисциплина мисля, че успяхме да го направим и да приключим изминалата година в доста добро финансово състояние.

Всичко това се случваше на фона на Civid-19. Въведени бяха нови производствени механизми, но нито един служител не беше съкратен и нито една заплата - намалена. Напротив - инициирахме нови програми и развихме дигиталното си присъствие. Много съм щастлив, че екипът ме подкрепи, въпреки нестандартните ходове и промени.

Използвам три ключови думи за стратегическата си концепция: стабилност, новаторство, растеж. Ако през първата година от работата си успях да постигна известна стабилност в БНР, втората година ще бъде свързана с иновациите. Иновации в създаването на програми, иновации в технологиите, иновации в начина, по който хората достигат до нашето съдържание, а и то до тях. Всичко това е наистина вълнуващо. 

Иновациите трябва да се случват по множество начини. Първо и най-важно, започнахме с обновяване на програмното съдържание и планирането на новинарски емисии, променихме сигналите. Сега програмите звучат много по-модерно и носят послание за прозрачност и значимост, които БНР като марка трябва да комуникира.

Върнахме класическата структура на новинарските емисии и разширихме международните новини и гледни точки.

Що се отнася до актуалните предавания, въведохме оригинално токшоу, което се излъчва в събота и неделя след обяд. Казва се „Политически НЕкоректно“ и се излъчва по нашата основна новинарска програма. Това е типично шоу, с един гост през първия час и участие на слушателите през втория час по телефона или чрез социалните мрежи. Предаването предлага нестандартен анализ и коментари - подобни на статиите, представящи лично мнение в печатните медии, различно от това, което се счита за канонична редакционна посока. 

Въвеждането на разнообразни гледни точки и коментари по определени теми превърна часовете с по-нисък слушателски интерес в събота и неделя в популярен интервал от време само за три месеца, като това беше оценено и от общата публика, и от хората на водещи политически и стопански постове. Програмата е огледално представена на нашите цифрови платформи и ние експериментираме с нея. Още в сряда или четвъртък продуцентите и водещите започват да ангажират аудиторията с темата, която ще бъде обсъждана през почивните дни, като задават въпроси и търсят мнението на слушателите.

Освен това инвестирахме много в подкасти и сега имаме нарастваща колекция по редица теми. Журналистите се вълнуват от работата по създаването на подкасти, оценяват свободата да разглеждат темата от всеки ъгъл без ограниченията на 3-4-минутните ефирни сегменти. Разбира се, следваме основите на радиорепортажа, но една конкретна тема би могла да се разгледа и по-подробно.

БНР също така инвестира в разследваща журналистика и сега събираме плодовете на този труд. Скъпо е и освен това е сериозна отговорност за журналистите да не грешат. Направихме редица разследвания както онлайн, така и в ефир и ще проследим какво въздействие имат те. 

Разкрихме например, че дезинфектантите, закупени от Министерството на здравеопазването за изборите, не съдържат правилните съставки. Оказа се, че в България няма държавна агенция, която да контролира какви съставки влизат в дезинфектантите. С този тип разследвания и репортажи искаме да бъдем конструктивни и да правим позитивна журналистика за обществото. 

Като обществена медия искаме да покажем недостатъците на това, което властимащите правят, с цел  положителни промени в общество.

Ние създаваме съдържание на английски, руски, немски, турски... Опитваме се да обновим нашите програми на турски, предназначени за хората, които съставляват 10% от българското общество. БНР предлага три часа ежедневно съдържание на турски език, както и уеб страница на турски език, която е третото или четвъртото най-посещавано наше съдържание онлайн. Работим в тясно сътрудничество с регионалните радиостанции в районите, където хората говорят предимно турски език.

Работил съм в старт-ъп компания и съм се научил да не се страхувам от провала. Приветствам го по-скоро като част от процеса по научаване на нещо ново. Разбира се, той трябва да се управлява по много по-премерен начин от обществените медии, които не могат да си позволят да поемат рисковете, които могат да поемат търговските медии или старт-ъп компаниите. 

Въпреки това приветствам предизвикателствата като ръководител и приветствам хората, които опитват нови неща, защото това е единственият начин да се учим. Можете да прочетете хиляди страници с теория или да слушате подкасти, направени от друг, но ако не се впуснете в това сами, няма да има напредък. Ето защо приветствам инициативите. Опитайте и ако проработи - ще тръгне. 

Разбира се, давам един до три месеца, за да видя каква е реакцията на аудиторията. Ако не е положителна, ще приключим започнатото и ще започнем нещо ново. До момента не сме прекратявали някакви проекти, защото току-що ги започнахме, но аз следя всичко, чета докладите и следя обратната връзка за новите техники, които въвеждаме. 

Признавам, че това е културна промяна и не искам да разколебавам хората. Всичко трябва да се случва постепенно и работещите в БНР да се чувстват част от него. 

Най-голямата пречка е финансовата. Хората искат да учат, независимо от възрастта си. Те виждат от децата или от внуците си как цифровото поколение консумира съдържанието. Аудиторията не винаги може да отдели време, за да проследи предаване по радиото или телевизията. Тя иска то да я следва и ние трябва да направим това възможно.

Въпросът е дали имаме средства да направим това, което трябва като организация, обслужваща обществения интерес? Всяка иновация се управлява с ограничен бюджет, който дава малко възможности за експериментиране. От миналата година се борим с държавата за по-добър бюджет.

Въпреки това не съм песимист. Аз съм реалист. Вярвам, че има хора в България, които искат истински обществени медии, независими от държавна намеса, независими от политическа намеса и от икономически интереси. Надявам се, че със стабилен парламент, вероятно през юли или август, ще има ясен знак за ново законодателство.

Колкото по-дълбоко навлизам в управлението на БНР, толкова повече осъзнавам, че схемата стар закон с нови изменения няма да сработи. България се нуждае от напълно преработен Закон за радиото и телевизията. Трябва ясно да дефинираме каква е мисията на обществените медии: защо получаваме средства, кой ги управлява, как могат да се използват, какви могат да бъдат нашите търговски дейности, от каква структура на управление се нуждаем. 

Трябва също така да е ясно, че има различна взаимовръзка между бюджетите на националното радио и телевизия и държавния бюджет. Има много неизвестни, които не мисля, че старият закон ще успее да реши с няколко кръпки.

В днешно време социалните медии осигуряват канал за директна комуникация на политиците. Много от тях обаче не осъзнават, че всъщност създават затворени пространства само от съмишленици и могат да бъдат изненадани от изборните резултати: те са загубили връзката с обществото и не разбират причините за недоволството на хората.

Другата голяма тема, която обсъждам със служителите на БНР е отговорността на журналистите. Свободата на словото е наше право, но е и наша отговорност. Ние имаме огромна сила да изпратим послание до цялото общество и поради тази причина трябва да сме сигурни, че това, което правим, е безспорно и че сме движени от мисията да казваме истината. 

Винаги трябва да се питаме: спазваме ли етични правила? Практикуваме ли професията си така, както трябва да бъде? Работим ли за или против обществото? Правилно ли сме осъзнали обществения интерес? Важно е да бъдем защитени, но наша собствена отговорност е да бъдем професионалисти и да следваме най-високите стандарти. 

Именно по този начин изграждаме доверие у нашата аудитория: чрез установяване на високи стандарти, които не са задължително следвани от блогъри и външни коментатори.

За мен не беше шокиращо колегите ми да се намират на различни места и да говоря с тях чрез Teams или Skype. Докато работех в САЩ, ми се е случвало често да ръководя разпръснати екипи, при които хората са на различни места по света. Това обаче беше нещо ново за хората в БНР. Изискваше се много търпение и много професионална подкрепа.

За мен, като ръководител, най-важното беше да запазим здравето на служителите. Бяхме много стриктни в изпълнението на противоепидемичните мерки и мисля, че тази политика се отплати. Бяхме една от малкото организации в България, които имаха на разположение маски, още когато нямаше такива в Европа и успяхме бързо да осигурим необходимите маски, дезинфектанти и ръкавици.

Наблюдавах какво се случва в съседните страни и бях сигурен, че кризата ще удари България скоро. На 11 март издадохме собствени спешни мерки, два дни преди обявяването на извънредното положение в България. Това беше въпрос на бързина и време. В началото беше предизвикателство, тъй като разполагахме само с 300 лиценза за Microsoft Teams. Договорихме повече лицензи и продължаваме да договаряме още, защото хората вече свикнаха да използват онлайн платформи за съвместна работа.

Сградите на БНР бяха затворени за външни посетители до май тази година. Нашите музиканти (над 200 души) имаха много кратък период на сцената през септември и октомври миналата година и след това прекратихме всички дейности. През януари и февруари тази година договорихме програма за доброволна ваксинация за служители на БНР с местните власти и правителството. Сега, след като предложихме всички възможности за защита, отваряме вратите на организацията отново и през юни се върнахме на работа при пълен капацитет.

И не е само това. Ние също така създаваме съдържание, от което много малко търговски медии се интересуват. Независимо дали е радиотеатър или музика, ние съхраняваме културното си наследство. Нашите журналисти се опитват да открият или разкрият музикално наследство, което съществува, но все още не е записано. Работил съм за много търговски организации, които ще откажат този тип цели и продукция, защото нямат финансова възвръщаемост от тях.

Мисля, че радиото е готово за тези нови времена. Въпреки това, за да можем да отговорим на тези изисквания, трябва да бъдем една крачка напред. А за да бъдем напред, имаме нужда от адекватно финансиране!

Може да звучи като научна фантастика, но си представете, че отваряте хладилника, виждате бутилка мляко и хладилникът ви казва, че срокът на годност на млякото изтича. Хладилникът, който е свързан с интернет, е прочел етикета с указанието за срока на годност и ще ви информира за репортаж по темата за млякото. Това са неща, които ще станат част от живота ни. Мисля, че свързаната вселена ще става още по-близка. 

Вярвам, че радиото трябва да е готово за този момент и да се възползва от тази възможност.

Интервюто в оригинал можете да прочетете ТУК